Европейската централна банка ще запази депозитния си лихвен процент на заседанието си на 30 април, но ще го повиши през юни, в опит да предпази икономиката на еврозоната от разбалансиране вследствие на енергийния шок, предизвикан от войната в Иран.

Това мнение изразяват над 50% от икономистите, анкетирани от Reuters.

Всички с изключение на един от 85-те анкетирани в проучването, проведено от 17 до 23 април, прогнозират, че ЕЦБ ще задържи депозитната си лихва на 2% следващата седмица. 44% прогнозират повишение през юни до 2,25%, докато 40 очакват лихвите да останат без промяна.

Те обаче не постигат консенсус какво ще последва след увеличението с четвърт процентен пункт през юни, което се разглежда предимно като предпазна мярка, тъй като все още не е ясно до каква степен ще се проявят вторичните инфлационни ефекти от по-високите цени на горивата.

ING счита, че ЕЦБ очаква първоначална вълна на инфлация, започваща с цените на бензина, последвана от верижен ефект върху транспортните разходи, цените на хранителните продукти и промишлените стоки

Защо ЕЦБ предпочита да поддържа пазарите несигурни преди решението за лихвените проценти

Цените на петрола скочиха заради войната, изтласквайки инфлацията значително над целта на ЕЦБ от 2%, което накара финансовите пазари да отразят в очакванията си повече от две увеличения на лихвите тази година и да понижат настроенията на бизнеса и потребителите.

Цената на суровия петрол тип „Брент“ се задържа средно около 100 долара за барел през април, надхвърляйки базовия сценарий на ЕЦБ от март за пик от 90 долара, макар и все още под нивото от 119 долара, предвидено в неблагоприятния сценарий.

Финансистите от Централната банка на еврозоната обаче изглеждат по-решени от останалите си колеги да овладеят инфлацията, но омаловажават вероятността от незабавно повишение на лихвите, позовавайки се на недостатъчни доказателства, че разходите за енергия, които те не могат да контролират, водят до по-широко покачване на цените, отбелязва Reuters.

Председателят на централната банка заяви, че е необходимо време, за да се оценят характерът, мащабът и продължителността на скока на инфлацията, предизвикан от войната в Иран

Лагард: ЕЦБ няма да се колебае да повиши лихвените проценти при необходимост

ЕЦБ все още е преследвана от бавната си реакция на бързото покачване на инфлацията през 2022 г., като в същото време се опасява да не повтори грешката си от 2011 г., когато повиши лихвите два пъти за четири месеца при покачване на цените на суровините, което влоши дълговата криза в еврозоната.

„ЕЦБ ще се опита да избегне повторение на 2011 г. Те трябва да имат яснота, че когато повишат лихвите, няма да се наложи да отменят решението бързо. И това е причина да се действа през юни, а не през април“, коментира Рубен Сегура-Каюела, ръководител на отдела за европейски икономически проучвания в Bank of America.

„Все още съществува сценарий, при който ЕЦБ ще пренебрегне шока... Рискът е, че икономическата активност ще реагира малко по-негативно, отколкото очакваме. Това може да създаде допълнителни стимули за отлагане на повишенията. А веднъж щом отложите, в даден момент може да решите изобщо да не ги правите“.

„ЕЦБ няма лукса да чака вторичните ефекти да се появят в данните. Ако ги видят, вече ще е твърде късно. И затова смятаме, че ще предприемат две увеличения на лихвените проценти през юни и септември от съображения за предпазливост и с оглед на бъдещето“, коментира Анна Титарева, европейски икономист в UBS.

Повече от 40%, 35 от 85 икономисти, все още не очакват промени в лихвените проценти тази година.

„Мисля, че в момента, ако петролът се задържи около 100 долара, ще даде на ЕЦБ възможност просто да наблюдава инфлационните очаквания... стига те да не излязат извън контрол, това е достатъчно основателна причина ЕЦБ да остане настрана“, смята Дженифър Ли, старши икономист в BMO Capital Markets.

За първи път от началото на 2025 г. инфлацията се отклонява осезаемо над средносрочната цел на Европейската централна банка от 2%

Инфлацията в еврозоната скача рязко над целта на ЕЦБ, достигайки 2,5% през март

Инфлацията в еврозоната, която скочи до 2,6% миналия месец от 1,9% през февруари, сега се прогнозира да бъде средно над 3% през следващите три тримесечия и 2,7% за годината, което е в съответствие с прогнозите на ЕЦБ.

Очакваше се тримесечният икономически растеж да е около 0,2% през цялата година, което ще доведе до разширение от 0,9% през 2026 г., понижение спрямо прогнозираните 1,2% в началото на март.

Двете най-големи икономики, Германия и Франция, ще отбележат растеж от 0,7% и 0,9% съответно тази година, което е леко понижение спрямо проучването от януари.