Водещите централни банки в света се очаква да се въздържат от повишаване на лихвените проценти тази седмица, въпреки борбата с инфлацията. Това се случва докатои като публикациите на Доналд Тръмп в социалните мрежи засилват сътресенията на енергийните пазари и затрудняват оценката на бъдещата инфлация.

Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка, Японската централна банка, както и водещите банки на Канада и Великобритания са сред институциите, които ще вземат решения за лихвите под сянката на втория голям енергиен ценови шок за последните пет години.

Войната в региона поставя централните банки по света в непозната ситуация, тъй като те трябва да оценяват едновременно геополитически рискове и силно непредсказуемата динамика на суровинните пазари – и заплахата, която те представляват за инфлационните им цели.

Себастиан Барак, ръководител „Суровини“ в хедж фонда Citadel, казва пред Financial Times, че публикациите на американския президент по време на войната с Иран са променили начина, по който функционират петролните пазари. Трейдърите често се затрудняват да реагират на волатилността, предизвикана от честите му изявления и ответните реакции от страна на Иран.

Goldman Sachs повиши прогнозите за петрола, предупреждавайки за по-дълбоки и продължителни ефекти от кризата

По-малко петрол, по-високи цени: Глобалното предлагане влиза в трайно затягане

Вместо да разчитат на една основна прогноза, централните банкери все по-често работят със сценарии, които отчитат различни възможни развития на конфликта в Близкия изток.

Над заседанията тази седмица тегне и споменът за инфлационния скок през 2021–2022 г., когато много централни банки бяха критикувани, че са реагирали твърде бавно.

„Това е предизвикателство за централните банкери, свикнали да мислят в рамките на постепенни ценови промени и развитието на пазара на труда“, казва пред FT Йенс Ларсен, бивш представител на Английската централна банка.

Финансовите пазари в момента залагат на две повишения на лихвите от Европейската централна банка тази година при текущо ниво от 2%.

Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн обаче подчерта, че институцията не бърза със заключенията. „Докато не стане ясно колко дълго ще продължи тази война, е трудно да се прецени дали става дума за временен етап или за по-сериозен шок за европейската икономика“, казва той на дискусия във Франкфурт.

Според него националните облигации не осигуряват в достатъчна степен функциите на сигурен актив и препоръчва общи облигации на ниво ЕС, които могат да укрепят глобалното доверие в еврото

Филип Лейн, ЕЦБ: Финансовата архитектура на еврозоната води до недостиг на сигурни активи в евро

ЕЦБ ще може да направи по-точна оценка най-рано през юни, а вероятно и по-късно.

В сравнение с други западни централни банки, включително Федералния резерв и Банката на Англия, ЕЦБ е в по-добра позиция, смята Катрин Нейс, главен икономист за Европа в PGIM Fixed Income.

„Тя е единствената централна банка, която успя да върне инфлацията до 2%“, отбелязва Нейс.

В САЩ се очаква Федералният резерв да остави лихвите без промяна в диапазона 3,5–3,75%. Възможността за понижения остава отложена, докато не стане ясно дали войната с Иран ще попречи на постигането на инфлационната цел от 2% или ще отслаби пазара на труда.

Инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските разходи (PCE), е 2,8% през февруари.

В същото време част от ръководството на Федералния резерв на САЩ започва да предупреждава за нарастващи рискове. Управителят Кристофър Уолър заяви, че серия от ценови шокове – както от войната, така и от търговската политика на Тръмп – може да подкопае доверието в способността на централната банка да контролира инфлацията.

Колкото по-дълго останат високи цените на енергията, толкова по-голям е рискът инфлацията да се „вгради“ в икономиката, като домакинствата и бизнесът започнат да очакват трайно по-високи цени.

В Япония очакванията за повишение на лихвите рязко отслабнаха заради несигурността около конфликта и зависимостта на страната от внос на енергия и суровини.

Последните изказвания на управителя Казуо Уеда не дават сигнал за повишение на лихвите, а от централната банка вече не се стремят да изненадват пазарите.

Подобна промяна се наблюдава и при Банката на Англия. След като през март изглеждаше възможно повишение на лихвите, пазарите вече оценяват такава стъпка като малко вероятна, след сигналите на управителя Андрю Бейли, че инвеститорите са избързали.