Петролният пазар остава под натиск, като комбинацията от геополитически риск и реални прекъсвания в доставките започва да променя и краткосрочните, и дългосрочните очаквания.

Goldman Sachs повиши прогнозите си за цената на петрола, след като прекъсванията на производството в Персийския залив се задълбочиха на фона на продължаващия конфликт в Близкия изток.

Банката очаква Brent да се търгува около 90 долара за барел през последното тримесечие на годината, спрямо предишна прогноза от 80 долара. За американския петрол очакването също е ревизирано нагоре – до около 83 долара от предишните 75.

Анализаторите посочват, че износът на петрол от региона вероятно ще се нормализира едва към края на юни, а не в средата на май, както се предполагаше по-рано. Самата криза е довела до свиване на запасите с до 12 млн. барела дневно през април.

Цените вече са се повишили с над 20% от 17 април насам, след като преговорите между САЩ и Иран се провалиха, а Вашингтон наложи морска блокада в Ормузкия проток – ключов маршрут, през който в нормални условия преминава около една пета от световния петрол.

В началото на март Brent достигаше близо 120 долара за барел.

Според Goldman цените остават под пика от края на март, отчасти защото пазарите очакват повторно отваряне на Ормузкия проток, което е намалило рисковата премия и е довело до освобождаване на запаси. По-дългосрочните фючърси обаче продължават да сочат спад – контрактите за декември се търгуват около 84,80 долара за барел.

Банката предупреждава и за трайни щети върху производствения капацитет в региона – около 500 хил. барела дневно, основно заради загуби в Ирак.

Поскъпването на петрола засега не е разклатило фондовите пазари. S&P 500 и Nasdaq Composite достигнаха нови рекорди, подкрепени от силни корпоративни резултати.

Бичият пазар остава в сила, но в момента балансира между реалния технологичен напредък и енергиен шок, който все още не се е разгърнал напълно

Преговорите за мир между САЩ и Иран зациклят. Какво следва за глобалните пазари?

Goldman обаче предупреждава, че икономическите последици от скъпата енергия вероятно ще бъдат по-сериозни, отколкото предполага самата цена на петрола, заради риска от недостиг на горива и „безпрецедентния мащаб на шока“.

Допълнителен риск са възможни ограничения върху износа на американски петрол, което би разширило разликата между цените на Brent и американския суров петрол.

Паралелно с това рафинерии в Азия вече ограничават производството, което свива предлагането на самолетно гориво и други рафинирани продукти, тъй като липсата на суров петрол от Близкия изток повишава цената на алтернативните доставки.

Оценката на индустрията се движи в същата посока, но с по-дълъг хоризонт.

SLB – една от най-големите компании в света за услуги в нефтения и газовия сектор, оперираща в над 100 държави – очаква цените на течните суровини да се задържат над нивата отпреди конфликта. Причината е комбинацията от щети по инфраструктурата, прекъсвания в производството и трайна геополитическа премия за риск.

Подобна позиция заема и Halliburton – друг глобален лидер в нефта. Главният изпълнителен директор Джеф Милър предупреждава за „съществени и дълготрайни последици“ за енергийния сектор, подчертавайки, че енергийната сигурност вече не е просто политическа тема, а фактор, който ще ускори инвестициите в локално производство и диверсификация на доставките.

По думите му възстановяването на производството и запасите „няма да бъде бързо или лесно“, а „в по-широк план светът е фундаментално по-ограничен откъм петрол и газ спрямо ситуацията отпреди 60 дни“, коментира Милър в разговор с анализатори след публикуването на резултатите на компанията.

Очакванията са държавите да увеличат инвестициите в проучване, развитие на собствени ресурси и попълване на стратегически резерви след края на конфликта.

SLB посочва, че това ще се изрази както в повече краткосрочни проекти в Северна и Латинска Америка, така и в ускоряване на дългосрочни разработки, особено в офшорния добив.

При липса на продължителен конфликт, който да доведе до икономическо забавяне и спад в търсенето, това подкрепя очакванията за по-широко възстановяване на добива на петрол и газ през 2027–2028 г.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че американците трябва да очакват високи цени на бензина „за известно време“. Средната цена на галон бензин в САЩ надхвърли 4 долара след началото на войната с Иран и е малко вероятно да се понижи толкова бързо, колкото се надяват потребителите – и самата администрация на Тръмп.

Пазарите отразяват тази перспектива. Акциите на Halliburton и SLB са поскъпнали с над 40% от началото на годината, при ръст от около 4% за S&P 500. Само през последната седмица Halliburton е добавила близо 7%, а SLB – около 5%.