През втората половина на XX век водещите учени на САЩ и Съветския съюз участват в надпревара за създаване и притежание на ядрено оръжие.

Днес наблюдаваме сходно геополитическо съревнование, този път фокусирано върху изкуствения интелект. Докато преди залогът е бил военен баланс, сега става въпрос за технологическо и икономическо надмощие с дългосрочни последици за глобалната власт, пишат журналистът и анализатор Миша Глени и технологичният коментатор Люк Минц в свой общ анализ за BBC.

„Съперничеството между Китай и САЩ обхваща множество сфери – от университетски лаборатории и стартъп екосистеми до управителни съвети на водещи технологични компании и правителствени структури“, посочват Глени и Минц.

Според тях инвестициите надхвърлят трилиони долари, а залогът е кой ще определи стандартите, инфраструктурата и AI приложенията през следващите десетилетия.

Анализаторите често определят тази надпревара като война на „мозъци“ и „тела“, според авторите от BBC. Те отбелязват, че САЩ традиционно доминират в областта на AI „мозъците“ – големи езикови модели, софтуер и чипове, които захранват чатботовете.

Китай има предимство при „телата“ – роботиката, индустриалната автоматизация и хардуера, който интегрира изкуствения интелект във физическия свят.

Фармацевтичният сектор е ключов за европейската икономика, но отслабващата конкурентоспособност кара компаниите да пренасочват инвестициите си

Европа губи позициите си във фармацията под натиска на САЩ и Китай

Катализаторът на настоящата фаза на надпреварата е пробивът в края на 2022 г., когато OpenAI представя ChatGPT. Само за няколко дни технологията излиза извън тесния кръг на специалисти и става масово използван инструмент, припомнят Глени и Минц.

Днес компанията твърди, че платформата има над 900 милиона активни седмични потребители – мащаб, който трансформира както технологичния сектор, така и пазара на труда.

Големите езикови модели анализират големи обеми текст и данни, за да разпознават модели в езика и мисленето. Потенциалът им да автоматизират офис задачи – от програмиране до анализ и комуникация – ги превръща във водещ икономически актив.

„Затова американски компании като Anthropic, Google и Perplexity AI инвестират милиарди долари в разработването на конкурентни системи“, коментират Минц и Глени.

Мнението на авторите е, че стратегическото предимство на САЩ остава в разработката на хардуер – по-конкретно при микрочиповете. По-голямата част от високопроизводителните чипове, нужни за обучение на модели за изкуствен интелект, са проектирани от Nvidia, която е първата компания с оценка от 5 трилиона долара. Въпреки че производството често се извършва в Тайван, Глени и Минц казват в своя анализ, че САЩ упражняват контрол чрез сложна мрежа от експортни ограничения.

Тази стратегия включва и т.нар. „правило за чуждестранен директен американски продукт“, което задължава компании по света да спазват ограниченията на САЩ, ако използват технологии или компоненти с американски произход.

„По този начин Вашингтон ограничава достъпа на Китай до ключови технологии, включително оборудване за производство на чипове от нидерландската компания ASML – единственият производител на машини за екстремна ултравиолетова литография“, пишат авторите.

Според тях, дълго време тази политика изглежда ефективна, но през 2025 г. Китай показва, че може да отговори. Моделът DeepSeek, разработен със значително по-малко ресурси, показва, че е възможно да се създават конкурентни AI системи без достъп до най-модерния хардуер. Пазарната реакция е показателна: Nvidia губи около 600 милиарда долара пазарна капитализация само за ден.

Според Глени и Минц това поставя под съмнение ефективността на ограниченията. Вместо да забавят Китай, те ускоряват неговата технологична автономност. Китайските компании прилагат по-отворен модел на развитие, при който кодът често се споделя, което позволява по-бърза итерация и внедряване.

Надпреварата за AI „мозъци“ вече не е едностранна. Американските модели са по-напреднали, но китайските са значително по-евтини и достатъчно добри за масова употреба.

В същото време Китай продължава да доминира в разработката на „тела“. Страната системно инвестира в роботика през последното десетилетие, подкрепяйки индустрията чрез субсидии и държавна политика. В Китай работят около два милиона индустриални робота – повече, отколкото в останалата част от света, взета заедно.

„Това се вижда ясно в градове като Шънджън и Шанхай, където роботите вече са част от ежедневието – доставки с дронове и напълно автоматизирани фабрики, например. Един от най-ярките примери е т.нар. „тъмна фабрика“ в Чунцин, където 2000 робота и автономни машини могат теоретично да произвеждат автомобили, без да се нуждаят от човешко присъствие“, разказват Миша Глени и Люк Минц.

Ако ограниченията влязат в сила, това може да окаже допълнителен натиск върху и без това намаляващите приходи на компанията от китайския пазар

Нов законопроект в САЩ заплашва продажбите на ASML в Китай

Според тях Китай има и стратегически мотив за това развитие – застаряващото население. До 2035 г. броят на хората над 60 години в страната се очаква да надхвърли населението на САЩ. Роботите се разглеждат като решение на недостига на работна сила, включително в социалните и здравните услуги.

Въпреки това съществуват ключови ограничения, според анализа: роботите се нуждаят от „мозък“. Простите задачи могат да се управляват с базов софтуер, но сложните операции изискват агентен AI – системи, които вземат решения автономно и изпълняват задачи с много стъпки. Тук САЩ запазват предимството си.

Около 80% от стойността на един робот се съдържа в неговия „мозък“ – комбинацията от чипове и софтуер. Това означава, че същинската битка предстои: интеграцията между AI и физически системи.

И двете страни вече работят в тази насока, според Минц и Глени.

Например американската компания Boston Dynamics демонстрира как роботите могат да извършват сложни инспекции и да вземат решения с минимална човешка намеса. В същото време бойното поле в Украйна разкрива по-тъмната страна на тази технология: автономни дронове, способни да идентифицират и атакуват цели без директен контрол.

Американски представители твърдят, че китайският стартъп може да е заобиколил експортните ограничения, използвайки най-новите AI процесори на Nvidia в център за данни във Вътрешна Монголия

DeepSeek може да е обучил новия си AI с най-модерните чипове на Nvidia въпреки санкциите на САЩ

Но според журналиста и анализатор Миша Глени и технологичния коментатор Люк Минц от BBC, кой ще спечели тази надпревара остава отворен въпрос.

Според тях, за разлика от космическата надпревара, тук няма ясен финал. По-вероятно е успехът да се измерва в дългосрочно предимство – кой ще внедри технологията по-ефективно в икономиката си, кой ще създаде стандартите и кой ще привлече глобалната потребителска база.

САЩ разчитат на пазарна динамика и бърза иновация, докато Китай прилага централизирана стратегия и държавен контрол. Това са две различни философии за бъдещето на технологиите и обществото като цяло.

В крайна сметка изходът от тази надпревара може да бъде определящ за глобалния баланс на силите през XXI век. Изкуственият интелект вече не е просто технологична тема, а инфраструктура на бъдещето – икономическа, военна и политическа. Поради това съревнованието между САЩ и Китай ще се изостря.