Един ден след като беше постигнато споразумение за частично премахване на американските мита, китайският президент Си Дзинпин призова страните от Азиатско-тихоокеанския регион да подкрепят свободната търговия и да запазят стабилността на веригите за доставки.

„Колкото по-бурни са времената, толкова повече трябва да работим заедно“, заяви Си в петък, според изявление на китайските държавни медии, цитирано от CNBC. Той говори по време на първата сесия на срещата на върха на Икономическите лидери на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC), която продължава до събота.

Си пристигна в Южна Корея в четвъртък и се срещна с президента на САЩ Доналд Тръмп за първи път от 2019 г. насам.

Китай и САЩ се договориха за едногодишни отстъпки по отношение на митата, контрола върху износа и други въпроси - знак за известно затопляне на отношенията, които доскоро бяха напрегнати заради взаимните търговски мерки. САЩ намали митата върху китайски стоки с 10 процентни пункта, а Пекин се съгласи да позволи износа на критично важни редкоземни елементи.

Тръмп се завърна в САЩ в четвъртък, докато Си остана за срещата на върха. В речта си китайският лидер отново подчерта, че светът преминава през промени „невиждани от век“, и акцентира върху това как Пекин предлага глобални възможности на фона на нарастваща нестабилност и несигурност в региона на Азия и Тихия океан.

Си, който не спомена директно САЩ или митата, представи пет предложения за сътрудничество в рамките на срещата на APEC:

Защита на многостранната търговска система.

Създаване на отворена икономическа среда.

Поддържане на стабилни вериги за доставки.

Насърчаване на „зелена“ и дигитална търговия.

Подпомагане на приобщаващо развитие.

Той подчерта необходимостта държавите да се обединят и да „разширят“ веригите за доставки, вместо да се откъсват една от друга.

Тази позиция може да влезе в противоречие с американския акцент върху връщането на производството в САЩ, въпреки че Си отбеляза по време на срещата си с Тръмп, че „развитието и възраждането на Китай вървят ръка за ръка с визията на президента Тръмп да ‘направи Америка отново велика’.“

Тръмп отряза свързаните с фентанила мита за Китай на 10% и обяви споразумение за редкоземните елементи

През последните две десетилетия китайските компании значително увеличиха производството, като страната вече представлява около 27% от световния производствен обем. С нарастването на разходите за труд и митата, китайските фабрики се разшириха в Азиатско-тихоокеанския регион, където местното търсене също се увеличава.

Тръмп използва тарифни тактики, за да насърчи компаниите да върнат производството обратно в САЩ. Новите американски мита, въведени тази година, също целят да ограничат така наречените „transshipments“ - износ на китайски стоки чрез трети страни.

От първия рунд на търговското напрежение със САЩ преди около седем години, Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) се превърна в най-големия търговски партньор на Китай, изпреварвайки Европейския съюз.

„Китай ще продължи да отваря своя пазар за чуждестранния бизнес и ще продължи да предоставя нови възможности за Азиатско-тихоокеанския регион и света“, заяви Си в петък.

Според доклад на Rhodium Group от четвъртък, Азия е била водещата дестинация за китайски инвестиции в чужбина през третото тримесечие, следвана от Африка и Европа. Китайски компании са обявили инвестиции на стойност 15,4 милиарда долара в Азия за периода - най-високото ниво от началото на пандемията, като част от сделките включват центрове за данни и материали за батерии.

Китай обяви нов план за ускоряване на стремежа към технологична самодостатъчност

Пекин показва, че може да принуди Вашингтон на компромиси по търговските въпроси

Китайският президент се стремеше да изгради лична връзка със своя непредсказуем американски колега по време на срещата им тази седмица, като намери общ език с него по отношение на програмата „Make America Great Again“ (Да направим Америка отново велика). Тя в известна степен съответства на амбицията на Китайската комунистическа партия за „великото възраждане на китайската нация“ – възстановяване на предишното величие на Китай.

Но зад дипломатичните изрази промяната в баланса на силите между двамата е очевидна, отбелязва Financial Times. За разлика от преди почти десетилетие, когато първата търговска офанзива на Тръмп завари Пекин неподготвен, този път Китай, по-силен и по-добре подготвен икономически, успя да се противопостави на някогашния си далеч по-могъщ съперник.

От април насам, когато Тръмп обяви митата си, наречени „ден на освобождението“, Пекин най-малко три пъти е блокирал Вашингтон да наложи наказателни мерки и го е принуждавал да се върне на масата за преговори.

Първият сблъсък настъпи, когато Тръмп увеличи реципрочните мита върху китайски стоки до 145%. Пекин отвърна със същите мита и в крайна сметка накара Вашингтон да ги спре.

След това двете страни се сблъскаха заради китайските ограничения върху износа на редкоземни елементи, чието производство и преработка Китай доминира. Новите правила застрашаваха американската индустрия и доведоха до нов кръг преговори.

Този месец, след като Вашингтон разшири контрола върху износа на полупроводници до хиляди дъщерни компании на китайски фирми, Пекин отговори с всеобхватни нови ограничения върху редкоземните метали, което отново принуди САЩ да търсят примирие.

„Вашингтон вече приема факта, че се изправя срещу равностоен съперник, способен да му нанесе реални икономически щети - нова ситуация за САЩ и развитие, което според нас потвърждава възхода на Китай като глобална икономическа свръхсила“, посочват в анализ експерти на BNP Paribas.

Безкрайна игра на нерви: Защо Китай изглежда като победител в търговската война на Тръмп

Промяна в реториката на Пекин

В четвъртък Си подчерта идеята за равенство между двете страни, като призова Тръмп „заедно да управляват огромния кораб на китайско-американските отношения“. „Вие и аз сме на руля на тези отношения“, каза китайският лидер.

Професор Жао Минхао от Института за международни изследвания към университета „Фудан“ в Шанхай коментира пред FT, че подходът на Си по време на срещата отбелязва промяна в тона.

„Основното послание е, че Пекин търси сближаване между своята програма ‘да направим Китай отново велик’ и американската програма на Тръмп ‘Make America Great Again’“, добавя Жао.

Според него има пространство за по-тясно икономическо сътрудничество между двете държави. Китай трябва да стимулира вътрешното търсене - приоритет, заложен в новия петгодишен план (2026–2030), който ще бъде официално публикуван през март.

„Това означава, че Китай иска да внася повече американски продукти - качествени земеделски стоки, енергийни ресурси, самолети на Boeing. Това може да открие нови възможности“, добавя Жао. „Но за това са необходими стабилни политически, дипломатически и базирани на сигурността отношения между двете страни.“

Сделката за TikTok: Китай е „готов да сътрудничи на САЩ“, но без подробности

Технологичен национализъм и икономическа самостоятелност

Новият петгодишен план на Китай обаче поставя силен акцент върху самодостатъчността в ключови технологични сектори, науката и производството - въпреки свръхкапацитета и слабото вътрешно търсене, което според САЩ води до вълна от евтин износ, подкопаващ чужди икономики.

Макар планът да подчертава растежа и потреблението, „технологичният национализъм остава върховен приоритет“, пише анализаторът Гейбриъл Уайлдау от Teneo. Той посочва, че китайските партийни лидери смятат известната свръхпроизводствена неефективност за допустима цена, „предвид безспорните успехи на този подход“ - сред които устойчивост срещу американските експортни ограничения и геополитическо влияние благодарение на доминацията на Китай в сектори като редкоземни елементи и батерии.

Нов вид търговска война: Редкоземните елементи като оръжие

Неизбежни бъдещи напрежения

Това, според анализаторите, прави нови напрежения между Китай и САЩ неизбежни. Повечето споразумения, постигнати в четвъртък между Си и Тръмп, са ограничени по обхват и временно спират съществуващи наказателни мерки, вместо да ги отменят напълно.

„И двете страни изглежда запазват инструментите си като козове за бъдещи преговори,“ отбеляза Чаопинг Жу, пазарен стратег на JPMorgan Asset Management в Шанхай. „Широката търговска и технологична конкуренция продължава. Срещата стабилизира краткосрочните очаквания, но съществените различия остават.“

Разногласията продължават и по геополитически въпроси - от претенциите на Китай за суверенитет над Тайван и Южнокитайско море до подкрепата му за Русия във войната в Украйна.

„Тази среща може да доведе единствено до тактическо разведряване, а не до стратегическо рестартиране на отношенията между САЩ и Китай“, смята професор Жао.

Китайските ограничения върху износа на редкоземни метали изострят натиска върху ЕС

Дългосрочната игра на Пекин

В глобален план САЩ все още нямат равностоен конкурент в много области, посочва Хан Шън Лин, директор за Китай на американската консултантска компания The Asia Group. Той подчертава контрола на Вашингтон върху основни технологии като чипове, гигантския вътрешен пазар, долара като световна резервна валута и мрежата от съюзнически държави - макар това надмощие вече „да е леко ерозирало“.

Но Китай играе дългосрочна игра, използвайки вътрешния си пазар като буфер и господството си в производството и добива на стратегически суровини. „Докато САЩ могат да определят темпото и натиска на конфликта в краткосрочен план, Китай се окопава за продължителна борба“, каза Хан.

„Въпросът вече не е кой има надмощие днес, а кой ще бъде по-добре позициониран за дългосрочното съперничество.“