Изгубена кауза ли е глобализацията?

Инвеститорите изпратиха златото – традиционното си убежище в моменти на хаос – на истинско влакче на ужасите. В европейските столици държавни представители обмислят как да водят търговска война със САЩ. Междувременно на Стария континент бушува истинска война между Русия и Украйна. Институции като Организацията на обединените нации и Световната търговска организация, създадени именно за предотвратяване на подобни конфликти, изглеждат безсилни. Дори държави, смятани за образец на международна интеграция, сякаш са се отказали от нея. „Намираме се в разгара на разрив“, заяви Марк Карни, министър-председател на Канада и убеден глобалист, на последната годишна среща на привържениците на глобализацията в Давос.

Това е подходящ момент да направим крачка назад и да се запитаме защо светът започва да се разпада, отбелязва The Economist. В книгата The Doom Loop Есвар Прасад, професор по икономика в университета „Корнел“, предлага отрезвяващ отговор. Според него промените в баланса на силите между държавите – възходът на Китай и Индия и отслабването на доминацията на Запада – са превърнали световната икономика в двигател на нестабилност. Някога това пренареждане би могло да предложи „възможности за по-голяма стабилност“, ако държавите бяха избрали да „използват силата си по конструктивен начин от страх да не загубят влияние“. Вместо това „взаимната зависимост между икономиката, вътрешната политика и геополитиката излиза извън контрол и става разрушителна на всички фронтове“.

Идеята, че променящият се баланс на силите може да предизвика конфликти, съвсем не е нова. Още през V век пр.н.е. гръцкият историк Тукидид пише, че Пелопонеската война е станала „неизбежна“ заради „възхода на Атина и страха, който това е породило у Спарта“. В широко обсъждано есе (2015 г.) и книга (2017 г.) Греъм Алисън от Харвардския университет разглежда дали този „капан на Тукидид“ може да предизвика война между САЩ и Китай. Той идентифицира 16 случая през последните 500 години, в които възходяща сила се изправя срещу доминираща – и отбелязва, че 12 от тях завършват с война.

Изгубените лекции на Хорхе Луис Борхес по английска и американска литература

Книгата на Прасад е убедителна, защото отива няколко стъпки по-далеч. Той твърди, че не само възходящите сили създават нестабилност, но и че световните икономически и политически системи усилват този ефект – и описва подробно как. Аргументът е още по-впечатляващ, защото идва от автор, който е водещ експерт по финансовата глобализация и бивш ръководител на отдела за Китай в Международния валутен фонд. Подобно на Карни, той принадлежи към лагера, който някога приветстваше международната интеграция като двигател на мир и просперитет. Днес обаче смята, че системата се е изродила.

Да вземем за пример трансграничните потоци от търговия и капитал, които глобализацията превърна от тънки струи в мащабни реки. На теория те би трябвало да подобряват отношенията между съперничещи си сили. По логиката на този модел американските компании, инвестиращи в Китай, биха оказвали натиск върху своето правителство, за да защитят печалбите си от дипломатически конфликти.

На практика обаче се случва обратното: с изострянето на политическото напрежение бизнесът започна да се изтегля от страната. В резултат на това търговските и капиталовите потоци вече се пренасочват според геополитическите интереси, а не само по икономическа логика.

Това не само отслабва желанието на бизнес лидерите да подкрепят добрите международни отношения. Когато те получават държавни субсидии за местно производство или се възползват от защитни мита, се появяват нови подбуди: да се насърчават конфликти, които биха довели до още повече субсидии и ограничителни мерки.

Книгата описва и други „порочни цикли“, застрашаващи световната икономика. Опитът за замяна на долара като глобална резервна валута (или поне намаляването на неговото влияние) е създал „все по-фрагментиран втори ешелон“ от алтернативи като еврото, йената и юана, твърди Прасад. Разпадането на международните норми и отслабването на институциите може да се ускори от появата на нови конкурентни структури, ръководени от Китай. Изборът пред средните сили, попаднали между Америка и Китай – като Индия и Индонезия – „се различава само по степента на мрачност“. Подобна ситуация трудно може да създаде стабилни съюзи.

Сериозните причини зад несериозните костюми на протести

В основата на всичко това стои един провокативен за икономистите аргумент: че конкуренцията, която обикновено води до по-добри резултати в сектори като технологиите и здравеопазването, може да предизвика хаос в геополитиката. Военачалниците са знаели това още преди времето на Тукидид. Тревожното днес е, както пише Прасад, че идеята за споделяне на властта между мнозина „е основна движеща сила зад демократичните принципи, които Западът цени“.

Разбираемо е, че основният недостатък на книгата е усещането за безнадеждност, което навяват всички тези „порочни цикли“. С други думи – The Doom Loop е изключително потискащо четиво, заключава The Economist. В края на труда си Прасад все пак се опитва да предложи решения за прекъсване на тези процеси. Повечето от тях обаче звучат нереалистично оптимистично – например идеята САЩ и Китай да спрат да изкривяват търговията, правителствата да си гласуват по-голямо доверие, а Международният валутен фонд да третира силните държави толкова строго, колкото и слабите.

Авторът има право, че светът би бил по-стабилен, ако институциите възстановят доверието в себе си и ако правителствата станат честни с гражданите за трудните компромиси, които техните политики изискват. Но доколко реалистично звучи това в днешния свят?