В цяла Германия заводи за железопътни вагони се преоборудват за производство на военна техника, автомобилни доставчици влизат в партньорства с отбранителни компании, а бивши военнослужещи изведнъж се превръщат в особено търсена стока на пазара на труда, пише The Wall Street Journal.

След като Берлин пое ангажимент да отдели над половин трилион долара за отбрана през следващото десетилетие, производители, изправени пред упорит икономически застой и спадащ износ за САЩ и Китай, трескаво търсят начини да се преоткрият като доставчици за военния сектор.

„Отбранителната индустрия вероятно не е първото приложение, за което се сещаш, когато мислиш за храна“, казва пред WSJ Хендрик Зюземил, главен изпълнителен директор на goodBytz – базиран в Хамбург производител на автоматизирани кухни.

Зюземил създава компанията си през 2021 г. на фона на бума на т.нар. ресторанти само за доставки, но днес рязко пренасочва бизнеса си към отбраната. Наскоро той е доставил автономна роботизирана кухня на американската армия в Южна Корея и води разговори за доставки с всички големи страни от НАТО. По думите му в бъдеще отбранителният сектор ще носи около една трета от приходите на компанията.

Преориентирането към отбраната носи ключови предимства: изобилие от държавни средства и защита от евтината конкуренция от Китай. На фона на нарастващо напрежение със САЩ и засилващата се заплаха от Русия Германия планира почти да утрои годишните си военни разходи през следващите години до около 180 млрд. долара през 2029 г.

Този бум на разходи вече започва да се отразява в икономическите данни. Индустриалното производство в Германия през октомври е отбелязало значителен ръст в секторите, свързани с военните разходи, казва Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg Bank. Това е помогнало да се компенсират повече от спадовете в други традиционни отрасли на германската индустрия, като автомобилостроенето и химическата промишленост.

За затруднения германски производствен сектор това е истински подарък. Индустрията се свива вече седем години, притисната от високите цени на енергията, агресивната конкуренция от Китай и американските мита.

Ключови германски производители смятат, че някогашното симбиотично партньорство между двете страни се е превърнало в проблем

Германия преосмисля свободната търговия под натиска на Китай

Икономистите се надяват част от тези средства да бъдат насочени към научноизследователска и развойна дейност, което да ускори растежа на производителността в Германия и да даде тласък на стартъпи и нов износ – по подобие на ролята, която американските държавни средства са изиграли за зараждането на Силициевата долина.

Това е значима трансформация за най-голямата икономика в Европа, но тя има и своите негативи. Икономисти посочват, че експортният потенциал на отбранителната индустрия е ограничен – Китай е изключен като пазар, а САЩ следват политика „купувай американското“ – докато ръстът на производителността в части от сектора остава слаб.

Военните инвестиции обикновено са и по-малко полезни за широката икономика в сравнение с разходите за машини или инфраструктура, тъй като оръжията или стоят складирани, или биват унищожавани, вместо да се използват продуктивно.

В южния университетски град Хайделберг Михаел Веленцон, мениджър в производителя на печатни машини Heidelberger Druckmaschinen, търси начини да ангажира стотици инженери на фона на спада в търсенето на традиционните продукти на компанията.

Неговият план е да изгради отбранителен бизнес, фокусиран върху автономни наземни превозни средства и енергийни системи, с цел годишни приходи от около 100 млн. евро за бизнес сегмента, който включва и отбраната и ще произвежда основно в Германия.

„Няма нужда да наемаме нови хора – можем да направим всичко с наличния персонал“, казва Веленцон. Този месец компанията обяви, че ще проучи сделка с базираната в Масачузетс Ondas Holdings за производство на системи за защита от дронове, наблюдение и разузнаване в Европа.

Schaeffler, един от големите германски доставчици за автомобилната индустрия, наскоро подписа споразумение с базирания в Мюнхен отбранителен стартъп Helsing за увеличаване на производството на дронове. Целта е между 10 000 и 20 000 дрона годишно, с капацитет за рязко увеличаване до 100 000 при криза.

Trumpf, голяма машиностроителна група от югозападна Германия, заяви през октомври, че ще използва експертизата си в лазерните технологии за изграждане на системи за защита от дронове в партньорство с местна електронна компания.

Промяната вече не е толкова противоречива, колкото някога, в страна със силна следвоенна традиция на пацифизъм. Повечето германци подкрепят по-високите военни разходи, макар част от тях да се опасяват, че това може да превърне страната в мишена, казва Тимо Граф, социолог в Центъра за военна история и социални науки на Бундесвера в Потсдам.

WSJ разказва как рекрутърът от Хамбург Мартин Бергерхaузен в момента търси проджект мениджър с опит в артилерията за работа в голям отбранителен концерн в Мюнхен. Заплащането – между 90 000 и 120 000 евро годишно – е съпоставимо с подобни позиции в автомобилната индустрия.

Наскоро и голяма консултантска компания се е обърнала към него с молба да намери няколко души с военен опит за проект по обществени поръчки.

Разрастването на отбранителната индустрия представлява връщане към по-ранен етап от германската история. Още от началото на XIX век индустриализацията на Германия е тясно свързана с оръжейното производство. Стоманодобивният концерн Krupp, основан през 1811 г., е най-голямата индустриална компания в Европа през по-голямата част от края на XIX и началото на XX век.

След като Берлин отново се превръща във водещата военна сила в Европа, Париж и Варшава са изправени пред масивна политическа промяна

Превъоръжаването на Германия разклаща отбранителния баланс в Европа

Той се превръща в символ на германската военна мощ, произвеждайки оръдието „Голямата Берта“ през Първата световна война, а по-късно танкове и компоненти за подводници за нацисткия режим.

След Втората световна война германската отбранителна индустрия е напълно демонтирана, а военното производство е забранено. От 50-те години насам обаче Германия постепенно започва да възстановява армията и отбранителния си сектор с подкрепата на САЩ, като част от усилията за сдържане на Съветския съюз.

През 80-те години страната разполага с около половин милион действащи военнослужещи и отделя приблизително 3,5% от БВП за отбрана. Едва през 90-те години Германия отново започва да свива отбранителната си индустрия, насочвайки разходите към социалната държава.

„В известен смисъл Германия се връща към старата си форма“, казва Граф.

Икономистите обаче подчертават, че отбранителният бум няма да компенсира свиването на автомобилния сектор. По данни на Клаус-Хайнер Рьол, старши икономист в Германския икономически институт в Кьолн, около 120 000 души работят в дейности, свързани с отбраната, в сравнение с приблизително 800 000 в автомобилната индустрия.

По време на разговор в Белия дом през юни с германския канцлер Фридрих Мерц, посветен на плановете за превъоръжаване на Германия, президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази известни резерви към бързото увеличаване на военния капацитет на страната.

„Не съм сигурен, че генерал Дъглас Макартър би казал, че това е положително“, пошегува се Тръмп. „Смятам, че е добро нещо, но до определена граница. Ще дойде момент, в който ще кажа: моля ви, не се въоръжавайте повече, ако нямате нищо против.“