Американските пазари се сринаха рязко в петък, след като цената на петрола премина границата от 109 долара за барел, страховете от нов инфлационен натиск обхванаха Уолстрийт, а посещението на Доналд Тръмп в Китай приключи без пробив около отварянето на Ормузкия проток.

Американските индекси завършиха деня на червено. Индексът S&P 500 се понижи с 1,2%, Dow Jones загуби 1,1%, а Nasdaq Composite приключи с понижение от 1,5%.

Сред най-слабо представилите се компании в Nasdaq бяха Arm Holdings, Micron и Intel, чиито акции поевтиняха съответно с 8,5%, 6,6% и 6,2%, докато технологичният сектор си взе глътка въздух след силното рали през последните седмици. Повечето от т.нар. „Великолепна седморка“ също завършиха деня на червено, като най-сериозни спадове отчетоха Nvidia и Tesla с над 4%.

Главните изпълнителни директори и на двете компании - Дженсън Хуанг и Илон Мъск - бяха част от бизнес делегацията, придружаваща Доналд Тръмп по време на срещата му в Пекин. Акциите на Cerebras Systems, които при дебюта си на борсата ден по-рано скочиха с 68%, след като AI компанията набра 5,5 млрд. долара в най-голямото IPO от началото на годината, се понижиха с 10%.

От Nvidia до SK Hynix и ASML инвеститорите започнаха да прибират печалби след силното AI рали

Петролът, Китай и Nvidia охлаждат ентусиазма на Уолстрийт

Лидерите на двете най-големи икономики в света приключиха двудневните разговори в Пекин, но почти липсваха сигнали, че Тръмп е успял да получи подкрепата на китайския лидер Си Дзинпин за оказване на натиск върху Иран и възстановяване на трафика през ключовия морски маршрут.

При напускането си на Пекин Тръмп не даде конкретни подробности за търговски договорености. Представител на Белия дом заяви, че Си е „проявил интерес“ към увеличаване на покупките на американски петрол, а според Вашингтон и двете държави подкрепят идеята Ормузкият проток да бъде отворен без въвеждане на такси.

Американският президент заяви, че не е поискал от Си Дзинпин да оказва натиск върху Иран за облекчаване на корабния трафик през протока, но прогнозира, че китайският лидер вероятно ще предприеме подобна стъпка.

„Не съм го молил да оказва натиск, защото не ми трябват услуги“, каза Тръмп на борда на Air Force One. „Мисля, че той естествено би искал да види протока отворен.“

Тръмп заяви още пред журналисти на борда на президентския самолет, че американските фермери ще бъдат „много щастливи“ от китайските покупки на американска соя. Той добави, че със Си са обсъдили възможността за премахване на санкциите срещу китайски компании, купуващи ирански петрол, като решение се очаква до няколко дни.

Тръмп обяви и че Китай ще закупи 200 самолета на Boeing - значително под пазарните очаквания за сделка за около 500 машини. Акциите на компанията поевтиняха с близо 4%.

„Колкото повече отлагаме решението, толкова повече пазарът ще започне да се тревожи“, коментира Джонатан Оуен, портфолио мениджър в TwentyFour Asset Management, по отношение на конфликта с Иран.

Иран, Тайван, търговията и Ормузкият проток доминираха разговорите, а Си може да посети Вашингтон още през септември

Без големия пробив: Какво всъщност постигнаха Тръмп и Си в Пекин

Въпреки това според него надеждите остават, че сътресенията на финансовите пазари могат да ускорят намирането на решение, преди шокът при глобалните доставки на петрол да се превърне в нещо много по-сериозно.

„Тръмп много ясно иска изход от тази ситуация“, казва Оуен пред MarketWatch. „Пазарът залага, че всичко ще бъде решено сравнително скоро. Но ако след два месеца още сме тук, вероятно ще се изправим пред сериозен инфлационен проблем.“

Американският лек суров петрол West Texas Intermediate поскъпна с около 4% до над 105 долара за барел, докато Brent се повиши с над 3% и премина границата от 109 долара. За седмицата глобалният бенчмарк отчита ръст от почти 8%.

Уолстрийт все по-силно усеща ефекта от скока на цените на петрола, който започва да се прехвърля и към икономическите данни в САЩ. Данните за цените на едро, които често се разглеждат като ранен индикатор за инфлационен натиск, през април достигнаха най-високото си ниво от четири години.

Най-сериозните движения обаче дойдоха именно от облигационния пазар. Доходността по американските държавни книжа продължи да расте на фона на опасенията, че новият инфлационен натиск, свързан с войната в Иран, може да принуди Федералния резерв да поддържа по-високи лихви за по-дълго.

VIX, известен като „индексът на страха“ на Уолстрийт, се повиши с над 6% в петък, макар да остана под дългосрочната си средна стойност от около 20.

Според инструмента CME FedWatch вероятността за поне едно повишение на лихвите тази година вече доближава 50%.

Доходността по 30-годишните американски облигации достигна 5,127% - най-високото ниво от юли 2007 г. Доходността по 10-годишните книжа се покачи до 4,595%, а тази по двугодишните облигации премина 4% - най-високите нива от февруари 2025 г. Доходността и цените на облигациите се движат в противоположни посоки.