Пуловерите, изработени от кашмир, са навсякъде в последно време и често могат да бъдат открити на изненадващо ниски цени. Привлекателността на тези дрехи е очевидна: ако сте носили кашмир, знаете колко мек, лек и топъл е той – влакната са впечатляващи и трудно можеш да се откажеш от тях. За съжаление обаче зад „изгодните“ цени на тези изделия обикновено се крие уловка.

Кашмирът идва от финия подкосъм на ограничен брой породи кози. Обикновено една коза се стриже два пъти годишно и дава едва между 4 и 6 унции (113–170 грама) кашмир годишно. Това е изключително малко количество за пазар с постоянно нарастващо търсене.

„Производителите на суровини всъщност са под огромен натиск“, казва Сим Гулати, съосновател и главен изпълнителен директор на стартъпа Everbloom, пред TechCrunch.

„Това, което виждаме днес – особено с появата на кашмирени пуловери за 50 долара – е, че козите се стрижат много по-често. Качеството на влакното пада и това води до неустойчиви практики в животновъдството.“

Вместо да се опитват да променят тези практики или да убеждават потребителите да купуват само висококачествен кашмир, Гулати и екипът му в Everbloom избират различен подход.

Стартъпът, който е привлякъл над 8 млн. долара финансиране от инвеститори като Hoxton Ventures и SOSV, си поставя за цел да създаде рециклиран материал, почти неразличим от реалния кашмир.

За целта Everbloom разработва материалознателен AI модел, наречен Braid.AI. Той позволява фина настройка на различни параметри, за да се създават влакна с различни характеристики. Кашмирът е една от целите, но не и единствената – моделът е насочен и към други широко използвани материали в текстилната индустрия.

Индустрията отдавна е „заложник“ на софтуерния монопол на Nvidia. Сега един стартъп предлага решение, което обещава да „отключи“ потенциала на конкуренцията и да направи чиповете на AMD с 50% по-бързи

Войната за „операционната система“ на AI: Може ли един стартъп да разбие златната клетка на Nvidia?

В основата си процесът, който Everbloom използва, е един и същ, независимо от крайния продукт.

Компанията събира отпадъци от различни етапи на веригата за доставки на влакна – от ферми и фабрики за кашмир и вълна до доставчици на пухени завивки. В бъдеще планира да включи и други източници на отпадък, като пера от птицевъдството. Общото между всички тези материали е, че са изградени от кератин – главния протеин, върху който стъпва технологията на Everbloom.

След това отпадъчният материал се нарязва, смесва се със собствени съединения и се пресова през машина за пластмасова екструзия – процес, при който материалът се оформя чрез прокарване през матрица. Получените гранули се подават към предачни машини, които обикновено се използват за производство на полиестерни влакна. „Това оборудване се използва за около 80% от текстилния пазар“, обяснява Гулати. „Трябва да бъдем директен заместител.“

Малка фабрика край границата с Беларус произвежда дронове, които издържат на руски заглушители и вече успешно преминават тестове на украинския фронт

Стартъп от Литва доставя ново поколение ударни дронове за Украйна

Всички необходими химични реакции за превръщането на отпадъка в ново влакно се случват именно в тези две машини. Чрез настройките за изкуствен интелект Everbloom може да създава влакна, които имитират всичко – от полиестер до кашмир, като променя формулата и начина, по който машините я обработват.

Компанията твърди, че всички влакна, които произвежда, ще бъдат биоразградими – включително и заместителят на полиестера. „Всички компоненти, които използваме, са биоразградими“, казва Гулати, като допълва, че в момента продуктите преминават през ускорени тестове, за да се докаже това. А тъй като суровината идва от отпадъци, екологичният отпечатък е значително по-нисък.

Освен това материалът трябва да бъде по-евтин. „Искаме да е икономически по-изгоден за брандовете и потребителите“, казва Гулати. „Не вярвам в т.нар. „устойчив премиум“ – идеята, че екологичните продукти трябва да струват повече.“ Според него, за да бъде един материал успешен – както във веригата за доставки, така и за крайния клиент – той трябва да носи едновременно продуктова стойност и икономическа полза за всички по веригата. „Именно към това се стремим“, заключва той.