Централните банки подхождат към изкуствения интелект с предпазливост, формирана от години с пазарни сътресения, инциденти, свързани с киберсигурността и тежки уроци по операционни рискове.

Технологията поставя финансовите институции пред дилемата да направи управлението на резервите по-бързо и по-ефективно, но същевременно да ускори пазарната динамика и да ги изложи на грешки, които не могат да си позволят, в резултат на което не са склонни да позволят на алгоритмите да определят темпото.

Това показват изводите в нов доклад, публикуван в сряда от Official Monetary and Financial Institutions Forum.

Авторите му са участвали в работна група, включваща експерти от 10 централни банки в Европа, Африка, Латинска Америка и Азия, управляващи активи на стойност около 6,5 трилиона долара.

В групата са включени шест банки от страните от Г-20 и две от Г-7, отбелязва Reuters.

Изследването установява, че повечето банки експериментират с AI само в процеси с нисък риск, а тези, които тепърва го внедряват в процесите си, го описват като практично удобство, а не стратегически инструмент.

Изкуственият интелект може да ускори работните процеси, но не му е позволено да се доближава до решения, които имат финансови, репутационни или политически последствия, се казва в проучването.

„Изкуственият интелект ни помага да виждаме в по-далечен хоризонт, но решенията трябва да останат в ръцете на хората“, заявява един от авторите на доклада.

Според 60% от анкетираните AI инструментите, които вече са довели до съкращения в технологичните компании, търговията на дребно и инвестиционните банки – все още не подпомагат основните финансови операции.

„Повечето ранни приложения са се фокусирали върху рутинни аналитични задачи, а не върху управление на риска или изграждане на портфейли“, се казва в доклада.

Повечето централни банки използват AI главно за основни задачи, като обобщаване на данни или сканиране на пазарни тенденции.

Надеждността на моделите остава основна причина за безпокойство, особено предвид честотата, с която инструментите за изкуствен интелект интерпретират погрешно необичайни сценарии.

Централните банки имат малка толерантност към такива рискове, се казва в доклада, затова според финансистите предпазливостта е равносилна на надеждност.

По-голямата част от банките в проучването, 93%, не също така не инвестират в дигитални активи, но „токенизацията се разглежда с интерес, докато криптовалутите – с предпазливост“, допълва Reuters.

Проучването разкрива още, че финансовите институции определят света като бързо напредващ към многополюсна система, което предизвиква желание за диверсификация, но и фокус върху устойчивостта и ликвидността, което ограничава резервите, които ще се вземат под внимание.

Макар че близо 60% изрязват намерение за диверсификация от долара, несравнимата ликвидност на американските държавни ценни книжа запазва статута на стабилност на американската валута.

„Преминаваме от двуполюсна към многополюсна резервна система, но еврото все още не е готово да поеме водещата роля“, се цитира един от участниците в работната група в проучването.

Статутът на долара като най-важна резервна валута в света беше поставен под въпрос тази година, предвид тарифната политика на американския президент Доналд Тръмп и опасенията за независимостта на Федералния резерв.

Очаква се еврото и китайският юан да се възползват от това, но доларът вероятно ще остане доминиращата валута в валутните резерви, допълва Reuters.