Всички са съгласни, че Европа изостава от САЩ и Китай - и всички са съгласни, че трябва да се направи нещо. Проблемът е в това какво да се направи.

Преди около година Марио Драги, главният „старейшина“ на ЕС, представи смела програма, призовавайки политиците да разширят единния пазар чрез премахване на бариери пред вътрешната търговия и обединяване на капиталовите пазари. Според Европейския съвет за иновационна политика, мозъчен тръст, едва 10% от неговите многобройни предложения са реализирани.

„Правителствата не са осъзнали колко сериозен е моментът“, предупреди самият Драги на 16 септември.

Но дали и Драги и европейски политици не пропускат очевидното? Ново изследване на европейски икономисти, цитирано от The Economist показва, че подценяваните реформи на пазара на труда могат да помогнат.

Те са пренебрегвани от политиците - по обясними причини. Десетилетия наред Европа се бори с висока безработица, която достигна връх от близо 12% през 2013 г. Сега тя е спаднала под 6% благодарение на политики, които са улеснили наемането и уволнението, намалили привлекателността на обезщетенията за безработица, както и на силното търсене и застаряващото население.

След като безработицата до голяма степен е победена, предизвикателството пред политиците днес е да стимулират растежа и иновациите.

Според една стара теория парите са само хигиенен фактор в мотивацията. Ако са малко, служителите са крайно недоволни. Ако са много, това не означава, че ще работят по-добре. Как тогава мениджърите да ги мотивират? Отговорите дава психологът Росен Йорданов

Генерали, играчи, хибридни стратези: Дисекция на българската корпоративна джунгла

Пазарите на труда функционират най-добре, когато съчетават служителите с подходящи за техните таланти работни места - процес, който често включва преминаване от една компания към друга.

При смяна на работата хората усвояват и предават нови умения, спомагайки за разпространението на идеи в икономиката. Това позволява и на по-продуктивните компании да се разрастват по-бързо, което вдига и заплатите.

Проблемът, според Тhe Economist, е че Европа е континент на „заседнали хора“. Един на всеки четирима европейци е при работодателя си повече от 20 години, в сравнение с един на десет американци. Изследванията на Никлас Енгбом от Нюйоркския университет, базирани на детайлни шведски данни, показват, че по-възрастните служители по-рядко сменят работодател, което предполага, че проблемът ще се задълбочава с остаряването на континента.

Дългият трудов стаж някога е имал смисъл. В икономика, защитена от сътресения, бизнесът печели от висококвалифицирани, специализирани кадри и е готов да инвестира в тяхното обучение. Практиките на пазара на труда, които съответстват на такава икономика - високи разходи за уволнение, привилегии, обвързани със стажа, и колективното договаряне - са типично европейски. Но те не отговарят на икономиката, която политиците днес се опитват да изградят, нито на епохата на мита и ожесточена китайска конкуренция.

Европейската инвестиционна банка разполага със 70 млрд. евро за иновации до 2027 г. Правителствата вече могат да нарушават правилата за държавна помощ, когато насърчават технологични пробиви.

Защитниците на статуквото твърдят, че вътрешнофирмените промени и иновации ще бъдат достатъчни, за да отговорят на сегашните предизвикателства. Ако изкуственият интелект направи обучението на млади кадри нерентабилно за американските компании, дългото задържане на служители в Европа може все пак да се окаже изгодно.

От повече време за семейството и здравословно хранене до по-малко стрес и „неделна тревожност“ – ново проучване показва, че работата от вкъщи променя ежедневието в полза на служителите

Свободата да избираме откъде работим е ключът към успеха

Как могат политиците да насърчат мобилността на пазара на труда?

Водещите на подкаста Money Talks предлагат три варианта.

Единият е да се гарантира, че обезщетения като пенсии и компенсации при уволнение са преносими и необвързани със стажа. Друг е да се разхлабят колективните споразумения между синдикати и работодатели, които определят заплатите според годините в компанията. Трети вариант е обезщетения за безработица да се изплащат не само при уволнение, но и при доброволна смяна на работа.

За да се поощри движението на служители, субсидиите, които карат компаниите да трупат излишна работна сила, трябва да се ограничат само до извънредни ситуации.

Може да има и по-приемлив път. Професор Саймън Егер от Принстън и негови съавтори установяват чрез германско проучване, че служители, които биха могли да получат 10% по-висока заплата при смяна на работа, очакват средно само 1% увеличение.

Липсата на мобилност и иновативни компании в Европа не се дължи само на пазара на труда. Жилищни политики, които увеличават цената на преместването, задържат служителите в по-слабо продуктивни региони. Младите компании се нуждаят не само от работна ръка, но и от капиталови пазари. Следователно има много начини европейският трудов пазар да стане по-жизнен. Работниците в Европа може да загубят ползите, свързани със стажа. Но в замяна има по-високи заплати, които могат да спечелят.