На 10 май 1996 г. повече от 30 алпинисти остават блокирани високо по склоновете на Еверест след неочаквана снежна буря. Изтощени, дезориентирани и лишени от кислород, те са принудени да се борят за оцеляването си при ветрове със скорост над 110 км/ч и температури до минус 40 градуса.

Осем души загиват в това, което тогава е най-смъртоносното денонощие в историята на Еверест. Последвалото медийно внимание, особено след бестселъра на журналиста и оцелял участник Джон Кракауер Into Thin Air, превръща трагедията в световен феномен.

Дотогава Еверест е територия основно на професионални алпинисти. След катастрофата обаче става ясно, че срещу достатъчно пари и с помощта на водачи дори хора без сериозен опит могат да достигнат до най-високия връх на планетата.

„Това беше повратен момент в културата“, казва пред CNN Уил Кокрел, автор на книгата Everest Inc. „Изведнъж изкачването на Еверест се превърна в нещо, което хората започнаха да включват в списъка си с житейски цели.“

Причината са твърде многото разрешителни за алпинисти, включително неопитни, както и опашките, които се образзуват в „Зоната на смъртта“

Непал затяга контрола за изкачване на Еверест

След като през 1953 г. Тенсинг Норгей и Едмънд Хилари стават първите хора, изкачили върха, са необходими цели 36 години – чак до 1989 г. – за да бъдат отчетени общо 270 успешни изкачвания на планината, известна в Непал като „Сагарматха“ (или „Богиня на небето“).

За сравнение, миналата сряда (20 май) рекорден брой алпинисти – 274 – стъпиха на върха само в рамките на един-единствен ден.

Тридесет години след онази опустошителна буря, благодарение на технологичния напредък, по-добрата екипировка и новото поколение местни непалски туроператори, изкачването на върха е станало по-безопасно и по-печелившо от всякога.

Базовият лагер под Еверест се е превърнал в истински високопланински мегаполис. И днес, според експертите, най-голямата опасност по пътя към върха не е капризното време, а съчетанието от пренаселване, неопитни туристи и нискобюджетни компании, които пестят от сигурността.

От смъртоносна експедиция до процъфтяваща индустрия

Само няколко десетилетия по-рано идеята клиенти да плащат, за да стигнат до върха, е изглеждала абсурдна. В миналото експедициите обикновено са изисквали участие в национален или спонсориран отбор, подкрепен от дарители. 

Промяната идва през 1992 г., когато новозеландската компания Adventure Consultants успешно извежда шестима клиенти до върха и ги връща безопасно обратно. Скоро след това други следват примера им.

„Нямахме представа колко голяма ще стане индустрията“, коментира Гай Котър, управител на компанията Adventure Consultants и водач по време на онова историческо изкачване. „В онези дни дори не го възприемахме като индустрия.“

Четири години по-късно една от експедициите на компанията попада в прочутата буря от 1996 г. Алпинисти, водачи и шерпи се оказват в капан високо в т.нар. „зона на смъртта“, където няма достатъчно кислород за продължително оцеляване без помощни средства.

Закъснения, оскъпяване и много, много пари. Какво се случва с ключовите инфраструктурни проекти на Стария континент

Милиарди под земята: Тунелите, които трябва да осъществят жп революцията в Европа

Според анализите трагедията е резултат от комбинация между тежки метеорологични условия и поредица лоши решения. Част от въжетата не са били поставени навреме, а струпването на по-бавни катерачи е забавило изкачването. Някои продължават към върха дори след крайния час за връщане обратно - 2 часа следобед.

Историята се превръща в една от първите глобални сензации на интернет ерата. Героичните спасителни акции, драматичните решения и личните трагедии продължават да бъдат обсъждани и днес.

Сред най-запомнящите се случаи е този на прочутия алпинист Роб Хол, който остава при тежко пострадал клиент близо до върха и губи живота си. Малко преди смъртта си успява да проведе последен разговор по сателитен телефон с бременната си съпруга. 

Котър, който помага за организирането на първата по рода си спасителна акция с хеликоптер от Лагер 1, за да бъдат свалени част от ранените, споделя, че от тази трагедия са извлечени много поуки.

„Това беше моментът, в който тази индустрия, както я наричаме днес, узря“, казва той.

Технологиите променят всичко

Тридесет години по-късно Еверест е много по-безопасен. Компаниите работят съвместно при обезопасяването на маршрутите, по планината има повече кислородни бутилки и медицински екипи, а правилата за връщане назад се спазват много по-стриктно.

Най-голямата промяна идва от прогнозите за времето. Днес операторите разполагат с изключително точни модели, разработени специално за Еверест, които значително намаляват риска от изненадващи бури като тази през 1996 г.

Все по-голяма роля играят и дроновете. Те помагат при спасителни операции, разузнаване на маршрути и пренасяне на товари, като намаляват опасните курсове на шерпите през ледопада Кхумбу – една от най-рискованите части на маршрута.

Всяка година водата се отдръпва с повече от метър, а климатичните промени, индустрията и отклоняването на река Йордан превръщат района в пейзаж от пропадания и солни кратери

Мъртво море умира бавно. И няма ясна стратегия за запазването му

Шерпите вече са начело на индустрията

През последните години непалските шерпи се превръщат от наети помощници в основни фигури в алпинистката индустрия. Все повече от тях поставят рекорди, създават собствени компании и ръководят експедиции.

Сред тях е Гелдже Шерпа – един от най-известните височинни алпинисти в света. Той е част от първия изцяло непалски екип, изкачил К2 (вторият най-висок връх в света и технически по-труден за изкачване от Еверест) през зимата, и има зад гърба си десетки спасителни операции.

Той също така е част от все по-голяма група непалци, които са професионални високопланински катерачи. Само през този месец друг непалец – Ками Рита Шерпа, подобри собствения си рекорд, като изкачи Еверест за рекорден 32-ри път. В същото време легендарната алпинистка Лхакпа Шерпа стъпи на върха за 11-и път – постижение, с което никоя друга жена в света не може да се похвали. Непалската алпинистка и фотожурналистка Пурнима Шреста, която миналата година постави рекорд с три изкачвания на Еверест в рамките на един-единствен сезон, също отново покори върха.

Въпреки успехите си шерпите настояват за по-добри застраховки и компенсации за семействата на загиналите планински водачи. Според Гелдже Шерпа сегашните обезщетения са крайно недостатъчни.

Повишаването на температурите заради климатичната криза увеличава този риск, добавя Гелдже. Топенето на ледовете прави преминаването през ледопада Кхумбу – постоянно движещ се ледник с дълбоки пукнатини и нестабилни ледени блокове – още по-опасно. „Ледопадът става все по-непредвидим и рисков“, обяснява той.

Тази година началото на сезона дори се забави, след като огромна част от ледопада се откъсна и напълно блокира пътя към върха.

Поредица от трагедии през последните години показаха огромния риск за шерпите. През 2014 г. лавина на Еверест отне живота на 16 непалски работници, докато поставяха осигурителни въжета. Това доведе до стачка и предсрочно закриване на сезона. На следващата година опустошително земетресение погуби близо 9000 души в цял Непал, като над 20 от жертвите бяха под самия връх.

„Всяко село в региона е губило млади мъже в планината“, посочва Котър, чиято компания помага за образованието на децата на загиналите планински работници.

Според Ками Рита по-доброто образование и новите възможности карат младите шерпи да търсят по-лесни професии извън планината. Тези, които остават обаче, използват знанията и бизнес усета си, за да развиват местния туризъм. „Искам да предам опита си и затова днес се занимавам с обучение на кадри“, допълва алпинистът Гелдже.

Учените определят откритието като „изключително тревожно“, тъй като сривът на системата би имал катастрофални ефекти за Европа, Африка и двете Америки

Атлантическите течения се доближават до критична точка с глобални последици

Новите рискове

Днес най-голямата опасност не е времето, а свръхпопулярността на Еверест. От 20-те години на миналия век досега на планината са загинали 344 души, но смъртността сред хората, които тръгват нагоре от базовия лагер, остава под 1%.

Експертите предупреждават, че пренаселеността, неопитните туристи и някои оператори, които пестят от безопасност, създават нови рискове. Снимките на огромни опашки близо до върха се превърнаха в символ на съвременния Еверест.

По оценки на Котър в момента около 1200 компании предлагат изкачване на върха. Той обаче предупреждава, че някои от нискобюджетните фирми наемат неквалифицирани водачи или не проверяват дали клиентите им имат нужния опит в планината.

Цените на експедициите започват от около 40 000 долара и могат да достигнат 100 000 долара в зависимост от компанията и включените услуги, а луксозните пакети стигат до 300 000 долара.

Освен това климатичните промени правят маршрута все по-опасен. Топенето на ледниците увеличава риска от срутвания и прави преминаването през ледопада Кхумбу още по-трудно.

Въпреки критиките и трагедиите интересът към Еверест продължава да расте. Само през този сезон непалските власти издадоха рекорден брой разрешителни, а броят на успешните изкачвания се оценява на около 900.

„Еверест все още е едно от най-великите приключения, които човек може да преживее“, посочва Котър. „Да стоиш на най-високата точка на Земята остава нещо изключително.“