Той се казва Джамилудин Джами, на 36 години е и арборист - специалист по дървета, по грижата за тях и по изучаването им.

Джами е роден на остров Борнео и животът му е свързан с дърветата от ранна детска възраст. Баща му е дървосекач, а през 90-те на Борнео масово се секат гори, за да се разчистват терени. В онези времена се счита, че това е правилен подход.

След това обаче нещата се променят. В тийнейджърските си години Джами започва работа за изследователската организация South East Asia Rainforest Research Partnership. По това време вече започват усилията за обръщане на процеса по обезлесяване – вече се садят дървета. Така Джами научава колко е важно гората да бъде запазена. Но все още не е открил с какво точно иска да се занимава.

„Когато бях на 19 години, видях мои колеги да се катерят по високи дървета. Помагаха на екип от учени с измерванията. Веднага си помислих, че това е нещото, с което искам да се занимавам, макар че ме беше страх от високото. По земята можеш да срещнеш мнозина учени. Висящи по дърветата обаче се виждат рядко“, казва Джами пред The Guardian.

Той все пак успява да превъзмогне страха си и започва да се катери. С времето става все по-добър. През 2018 г. е направено откритие, заради което и той ще запише името си в историята.

Екип от учени от Университета в Нотингам попада на много високо дърво от вида жълт меранти. Учените пресмятат, че то се извисява на над 100 метра, което означава, че са открили най-високото тропическо дърво в света. Но няма как да са сигурни преди да са направени точни измервания. Затова поставят GPS на дървото и започват организация на екип, който да установи откритието с подробности.

Джами тръгва към дървото с още девет души. Лутат се из гъстите гори в продължение на четири часа. Той си спомня, че когато го видял за първи път си казал: „Леле, това наистина е високо“.

Три месеца по-късно е организирана нова експедиция с нова задача – пълно измерване и проучване на дървото-гигант.

„Носехме 400 метра въже. Планът беше двама от нас да се изкачат, а останалите да помагат от земята. Бяхме с колани и използвахме система за ходене по въже. Това означава, че при прехода към по-висок клона търсиш опора на въжето. На колана ми беше закачена една ролетка. Другият ѝ край се държеше от едно от момчетата на земята“, казва Джами.

Изкачването отнема доста време. Всеки клон се проверяват по отделно дали е достатъчно здрав. Освен това катерачите трябва да знаят и дали по ствола няма змии, скорпиони, оси или други насекоми, които може да ги уплашат и да се стигне до фатален край.

„При едно предишно изкачаване ме нападнаха ято пчели. Няколко успяха да се вмънкат под каската ми. Докато сляза, бях ужилен стотина пъти. После припаднах и съм бил в безсъзнание около 20 минути“, спомня си Джами.

От тогава има ново правило – без дрехи в ярки цветове, когато се катери.

Този път обаче изкачаването минава без произшествия. Ако не се брои усещането за самота. Дървото, по което се катерят, е с около 50 метра по-високо от всички останали. Така че от един момент нататък двамата се чувстват съвсем сами.

„Бях казал на екипа на земята да си сложат оранжеви каски. Когато се качихме на 70 метра и погледнах надолу, оранжевите петна бяха големи колкото мравки“, казва Джами.

След тази височина той вече вижда „само пейзаж“ и никакви подробности от земната повърхност. Но казва, че тогава страхът му изчезнал.

„На 95 метра клоните станаха толкова тънки, че вече не можех да продължа нагоре. Носех със себе си дълга пръчка, която вдигнах до върха на дървото. Така установихме точната височина – 100.8 метра“, казва катерачът.

В този момент короните на останалите дървета под него изглеждат като „зелено море“. Дървото, на което се е покачил, е толкова високо, че отдолу има дори малки облачета.

„Въздухът беше чист и неподвижен. На километри наоколо виждах само зелени корони. Помислих си дори, че искам да остана там цяла нощ, за да се насладя на гледката. Но бързо слязох“, казва Джами.

Първото катерене продължава повече от два часа. Малко след това Джами се връща за втори път и се качва само за 40 минути. Казва, че всяка минута на това дърво си е заслужавала.

„Занимавам се с и говоря за това, защото е важно всички заедно да опазим горите. А и там горе е толкова спокойни и красиво“, казва катерачът.

Макар че това е най-високото тропическо дърво, то не е най-високото дърво изобщо. Рекордът се държи от секвоя, която се намира в природния парк „Редууд“ в Калифорния. Това дърво се извисява на 115.9 метра.