Римската империя е оставила неизличим отпечатък върху историята и цивилизацията в Европа. Пътищата, построени по онова време, все още могат да се видят на много места, а колкото до избора на трасе, по което да се минава, смело може да се каже, че в следващите векове не са измислени по-добри варианти.

Римляните строят акведукти, канализация, обществени бани. Да не говорим за изключителното наследство в правната сфера. И до днес европейското гражданско право почива върху техните постулати.

Но има една област, за която рядко се говори, а влиянието на Рим е нея е огромно - лесовъдството.

Според швейцарски изследователи именно римляните са отговорни за огромните територии, засадени със сладък кестен. Това дърво, чийто плод е считан и за деликатес, и досега е масово срещано из целия континент. И това не е случайно, пише BBC.

Съображенията на римляните обаче не са били кулинарни. Те се ценяли високо дървесината на вида.

„Римляните превръщат Европа в икономически свързана зона. Те създават единна система на управление, строят пътища, изграждат търговията и военното дело. И наред с това разпространяват умения за отглеждане на дървета, както и сортове“, казва географът Патрик Кребс от Швейцарския федерален институт за изследване на горите.

„Дванадесетте цезари“ преведена от латински от водещ на подкаст, разказва подробности за началото на Римската империя - от провалите в древната политика до секс скандали

2000-годишна книга за живота на римските императори стана неочакван бестселър

В наши дни в Европа има около 25 000 квадартни километра, засадени със сладък кестен. Тези дървета са се превърнали във важна част от пейзажа на континента, а освен това плодовете им са традиционна част от кухнята на Франция и Португалия, например.

Кребс работи в район в южната част на Алпите, където преди векове за засадени гигантски кестенови дървета. През Средновековието техните плодове са били сред основните храни. Дърветата са донесени в този район от римляните.

Проучвайки широк набор от документи и чрез изследвания на почвата за следи от полен (т.нар. поленов запис), Крибс и екипът му събират информация за разпространението на този сорт, както и на ореха. Тези две дървета са смятани за индикатор за човешкото въздействие в определен регион, защото плодовете им са ядливи и имат нужда от грижи като резитба.

„В страни като Швейцария, Франция и Германия почти не се откриват следи от кестени преди римляните да се появяват. Но когато империята се разширява, се срещат и сладките кестени. Внезапното увеличение идва точно когато Рим е в апогея си“, обяснява Кребс.

След като в средата на четвъртото столетие от новата ера империята започва да запада, намаляват и следите от кестенов полен, твърди ученият. Неговата теория е, че по това време голяма част от овощните градини са изоставени, но и големи територии обезлюдяват.

Древни римски терми, смела арт сцена и кулинарни шедьоври – Брага е мястото, където миналото и бъдещето се срещат в перфектна хармония.

Брага: Португалският град, в който римската история среща съвременната култура

Историята на ореха е различна. Той е разпространен преди римляните да наложат контрол над контитента и затова Кребс и колегите му предполагат, че това дърво е било популярно още в Древна Гърция.

И ако римляните са отговорни за сладкия кестен в Европа, какво е обяснението за наличието му във Великобритания? Според изследване на учени от университета в Глостършър този сорт се появява в Обединеното кралство по-късно.

Сладкият кестен е дърво с изключителни характеристики. Расте до височина от 35 метра и може да живее до 1000 години.

Днес в Европа едва ли са останали дървета, засадени от римляните, но пък наличните са „потомци“ на онези, разпространени от империята. Най-старото такова дърво се намира в Сицилия. Смята се, че е на 4000 години.

Издръжливостта е била едно от най-важните за римляните качества, посочва Кребс. Те не са се интересували толкова от плодовете, колкото от способността на дървото да пуска нови кълнове бързо след като бъде отсечено или подрязано.

„Тази дървесина е била използвана за всякакъв вид строителство“ твърди ученият.

Profit.bg

Инфлацията ли унищожава Римската империя?

След като Римската империя губи контрола си върху големи части от Европа, кестените се запазват. Такъв е примерът с швейцарския кантон Тичино, където работи Кребс. Според него местните се научават да отглеждат дърветата и продължават с практиката.

„Голямото постижение на римляните е, че донасят тези знания и умения. Но в следващите години местните са тези, които запазват вида“, допълва той.

Това е така, защото кестенът изисква грижи. Въпреки че е устойчив, ако наоколо има други инвазивни дървета, те лесно могат да превземат територията. В диви условия сладкият кестен живее около 200 години, докато при правилни грижи може да издържи много повече.

През Средновековието, когато от някогашната мощ на Римската империя е останал само спомен, в Тичино разчитат много на тези дървета за изхранване, защото от плодовете им може да се прави и брашно.

Днес те са застрашени от болести, изменението на климата и намаляващия интерес към отглеждането им. Но в Тичино и на други места в Европа все още са високо ценени, както във времената на Римската империя.