От най-великия човек до супер злодей – какво е да бъдеш нарцисист

Има моменти, в които Джей Спринг е сигурен, че е най-великият човек в света. Той е на 22 години, живее в Лос Анджелис и има диагноза нарцистично личностно разстройство. Поради тази причина казва, че в най-тежките си моменти е „грандиозно заблуден“ за себе си.

„Тогава си мисля, че един ден всички ще разберат, че съм по-добър от тях и ще направя велики неща за света“, разказва младият мъж.

Но величието винаги е последвано от падение.

Когато стигне до този момент, Спринг дори се срамува от себе си и е особено чувствителен към критики от околните. Именно в един такъв момент решава, че нещо в поведението му не е наред и започва да търси информация за симптомите си. Първоначално сам си поставя диагнозата, а след това посещава и лекар.

Тъй като вече е приел, че има разстройство, заключението на специалиста не го смущава особено. Той е сигурен, че иначе щеше да му е трудно да свикне.

„Ако кажете на някого, че има психическо разстройство, първата реакция е да отрече. Особено ако смята, че превъзхожда останалите. Такива хора живеят в свой собствен свят. В него човекът е най-великият и с него не може да се спори“, казва Спринг.

Терминът „нарцисизъм“ се използва повече от век – и в повечето случаи не съвсем уместно. Това, че някой бива описван като нарцисист, не означава непременно, че е такъв.

„Ако говорим за официалната диагноза, повечето хора я крият, защото има обществена стигма по тази тема“, казва пред The Guardian У. Кийт Кембъл, преподавател по психология в Университета в Джорджия и експерт с опит в лечението на нарцисизъм.

Фармацевтичният бизнес се завръща към психиатрията: кой ще води следващата вълна иновации

Кембъл определя нарцисистите по следния начин – хора с високо мнение за себе си и липса на емпатия, които използват пари, статус или способности, за да печелят чуждото възхищение и власт. Такива хора могат да стигнат до крайности, така че да са неспособни да поддържат нормални човешки отношения.

75% от официално диагностицираните с това разстройство са мъже, но жените също са засегнати – просто малко от тях попадат в статистиката.

Такъв пример е Кийла Обердорф, на 23 години от Атланта – млада и крайно откровена за състоянието си. Дотолкова, че често говори за диагнозата си в TikTok.

„Наистина ми е много трудно да понасям критика. Когато чуя, че проблемът е в мен, или влизам в защитен механизъм, или напълно се затварям към човека“, казва тя.

И допълва, че е оказвала „емоционално насилие“ на партньорите си, когато е била тийнейджър.

След това започва да ходи на терапия и състоянието ѝ се подобрява. Сега има приятел, с когото е честна, и иска от него да ѝ казва винаги, когато се държи манипулативно.

Близо 40% от служителите в Европа са в по-висок риск от влошено психично здраве

Подобно на други разстройства, причините за нарцисизма също произлизат от детството. Обердорф например разказва, че е израснала с баща си, а в дома им скандалите са били ежедневие. По време на кавгите „няма обида, която да е забранена“.

„Можем да говорим и за генетичен компонент, но в повечето случаи нарцистичните черти са свързани с детството. В известен смисъл нарцисизмът е начин за оцеляване в първите години“, казва Тенисън Лий, консултант по психиатрия в мрежата на британската здравна система NHS.

„Моите родители най-вероятно също са нарцисисти“, казва 38-годишният Джон, диагностициран със същото разстройство. Той твърди, че докато е бил малък, родителите му са го имали за нещо като пречка и винаги са поставяли личните си желания на първо място. От него искали само отлични оценки.

За себе си казва, че в зряла възраст никога не се е интересувал истински от друго човешко същество. Затова и всичките му връзки са се проваляли. Смятал е, че е неспособен на емоционално обвързване, докато не срещнал настоящата си приятелка, която също има емоционални проблеми. По нейно настояване той тръгва по лекари, поставена му е диагноза и му предстои терапия.

Малки водни червеи могат да помогнат за откриването на нови терапии срещу шизофрения

Тези разстройства обаче се лекуват трудно, дори когато болният има достъп до специалист. Затова мнозина търсят спасение в онлайн общности, където общуват с хора със сходни проблеми.

Модератор на такава общност е 37-годишен софтуерен инженер, който се представя само с псевдонима си от форума. Заедно с още няколко души, разказва той, се опитват да превърнат платформата в място, на което можеш да си помогнеш, а не да се сблъскваш с други хора с разстройства.

В интернет нарцисистите обикновено са представяни в най-тъмна светлина. И съветът към останалите най-често е: срещнете ли такъв – бягайте далече.

Стигмата е най-лошото за всяко едно заболяване, убедена е Обердорф, която говори за диагнозата си в социалните мрежи и често е критикувана за това.

„Не се гордея, че имам заболяване. Гордея се, че съм оцеляла въпреки него“, отговаря тя.

На пръв поглед в наши дни всеки би могъл да мине за нарцисист.

Живеем във времената на селфитата и социалните мрежи, където показността достига невиждани нива. Но въпреки това клиничните случаи не се увеличават, казва Лий. Според него обаче методите за диагностициране далеч не са съвършени и обхващат само по-агресивните типове.

Учените разграничават основно два вида нарцисизъм.

Първата е явната или агресивна форма – типично за тези хора е търсенето на внимание. По-трудните за установяване са т.нар. уязвими или скрити нарцисисти. И в двата случая става дума за хора със завишена оценка за собствените им качества, свръхчувствителни към критика и с желание да привличат внимание.

Първото лекарство за шизофрения от десетилетия насам получи одобрение в САЩ

Социалните мрежи често могат да играят ролята на „усилвател“ за нарцисистите, защото са сред най-популярните начини за търсене на внимание. Но могат и да бъдат полезен инструмент, чрез който да се говори за тези състояния.

Проблемът е в огромните количества изкривена информация. Затова експертите предпочитат по-специализирани платформи. Прието е да се смята, че човек с такова разстройство търси помощ само когато или е пострадал от собственото си поведение, или близък го е накарал да се лекува.

„Би било хубаво, ако повече хора променят мнението си за нарцисистите. Такъв човек си мисли, че е най-добрият, защото иначе трябва да си мисли, че е най-лошият“, казва Спринг.