Има моменти, в които Джей Спринг е сигурен, че е най-великият човек в света. Той е на 22 години, живее в Лос Анджелис и има диагноза нарцистично личностно разстройство. Поради тази причина казва, че в най-тежките си моменти е „грандиозно заблуден“ за себе си.

„Тогава си мисля, че един ден всички ще разберат, че съм по-добър от тях и ще направя велики неща за света“, разказва младият мъж.

Но величието винаги е последвано от падение.

Когато стигне до този момент, Спринг дори се срамува от себе си и е особено чувствителен към критики от околните. Именно в един такъв момент решава, че нещо в поведението му не е наред и започва да търси информация за симптомите си. Първоначално сам си поставя диагнозата, а след това посещава и лекар.

Тъй като вече е приел, че има разстройство, заключението на специалиста не го смущава особено. Той е сигурен, че иначе щеше да му е трудно да свикне.

„Ако кажете на някого, че има психическо разстройство, първата реакция е да отрече. Особено ако смята, че превъзхожда останалите. Такива хора живеят в свой собствен свят. В него човекът е най-великият и с него не може да се спори“, казва Спринг.

Терминът „нарцисизъм“ се използва повече от век – и в повечето случаи не съвсем уместно. Това, че някой бива описван като нарцисист, не означава непременно, че е такъв.

„Ако говорим за официалната диагноза, повечето хора я крият, защото има обществена стигма по тази тема“, казва пред The Guardian У. Кийт Кембъл, преподавател по психология в Университета в Джорджия и експерт с опит в лечението на нарцисизъм.

Кембъл определя нарцисистите по следния начин – хора с високо мнение за себе си и липса на емпатия, които използват пари, статус или способности, за да печелят чуждото възхищение и власт. Такива хора могат да стигнат до крайности, така че да са неспособни да поддържат нормални човешки отношения.

75% от официално диагностицираните с това разстройство са мъже, но жените също са засегнати – просто малко от тях попадат в статистиката.

Такъв пример е Кийла Обердорф, на 23 години от Атланта – млада и крайно откровена за състоянието си. Дотолкова, че често говори за диагнозата си в TikTok.

„Наистина ми е много трудно да понасям критика. Когато чуя, че проблемът е в мен, или влизам в защитен механизъм, или напълно се затварям към човека“, казва тя.

И допълва, че е оказвала „емоционално насилие“ на партньорите си, когато е била тийнейджър.

След това започва да ходи на терапия и състоянието ѝ се подобрява. Сега има приятел, с когото е честна, и иска от него да ѝ казва винаги, когато се държи манипулативно.

Подобно на други разстройства, причините за нарцисизма също произлизат от детството. Обердорф например разказва, че е израснала с баща си, а в дома им скандалите са били ежедневие. По време на кавгите „няма обида, която да е забранена“.

„Можем да говорим и за генетичен компонент, но в повечето случаи нарцистичните черти са свързани с детството. В известен смисъл нарцисизмът е начин за оцеляване в първите години“, казва Тенисън Лий, консултант по психиатрия в мрежата на британската здравна система NHS.

„Моите родители най-вероятно също са нарцисисти“, казва 38-годишният Джон, диагностициран със същото разстройство. Той твърди, че докато е бил малък, родителите му са го имали за нещо като пречка и винаги са поставяли личните си желания на първо място. От него искали само отлични оценки.

За себе си казва, че в зряла възраст никога не се е интересувал истински от друго човешко същество. Затова и всичките му връзки са се проваляли. Смятал е, че е неспособен на емоционално обвързване, докато не срещнал настоящата си приятелка, която също има емоционални проблеми. По нейно настояване той тръгва по лекари, поставена му е диагноза и му предстои терапия.

Тези разстройства обаче се лекуват трудно, дори когато болният има достъп до специалист. Затова мнозина търсят спасение в онлайн общности, където общуват с хора със сходни проблеми.

Модератор на такава общност е 37-годишен софтуерен инженер, който се представя само с псевдонима си от форума. Заедно с още няколко души, разказва той, се опитват да превърнат платформата в място, на което можеш да си помогнеш, а не да се сблъскваш с други хора с разстройства.

В интернет нарцисистите обикновено са представяни в най-тъмна светлина. И съветът към останалите най-често е: срещнете ли такъв – бягайте далече.

Стигмата е най-лошото за всяко едно заболяване, убедена е Обердорф, която говори за диагнозата си в социалните мрежи и често е критикувана за това.

„Не се гордея, че имам заболяване. Гордея се, че съм оцеляла въпреки него“, отговаря тя.

На пръв поглед в наши дни всеки би могъл да мине за нарцисист.

Живеем във времената на селфитата и социалните мрежи, където показността достига невиждани нива. Но въпреки това клиничните случаи не се увеличават, казва Лий. Според него обаче методите за диагностициране далеч не са съвършени и обхващат само по-агресивните типове.

Учените разграничават основно два вида нарцисизъм.

Първата е явната или агресивна форма – типично за тези хора е търсенето на внимание. По-трудните за установяване са т.нар. уязвими или скрити нарцисисти. И в двата случая става дума за хора със завишена оценка за собствените им качества, свръхчувствителни към критика и с желание да привличат внимание.

Социалните мрежи често могат да играят ролята на „усилвател“ за нарцисистите, защото са сред най-популярните начини за търсене на внимание. Но могат и да бъдат полезен инструмент, чрез който да се говори за тези състояния.

Проблемът е в огромните количества изкривена информация. Затова експертите предпочитат по-специализирани платформи. Прието е да се смята, че човек с такова разстройство търси помощ само когато или е пострадал от собственото си поведение, или близък го е накарал да се лекува.

„Би било хубаво, ако повече хора променят мнението си за нарцисистите. Такъв човек си мисли, че е най-добрият, защото иначе трябва да си мисли, че е най-лошият“, казва Спринг.