Какви са плановете на крайната десница за европейската икономика?

Ако френското правителство не оцелее при вот на недоверие на 8 септември, страната скоро ще има нов министър-председател. Той ще трябва да се изправи срещу Националния сбор (RN) – крайнодясна партия, която води в социологическите проучвания с голяма преднина.

Франция не е изключение: крайната десница настъпва навсякъде.

„Братя на Италия“ управляват на ботуша; партията „Право и справедливост“ (PiS) държи президентския пост в Полша. Във Великобритания реформаторите водят в анкетите. В Германия „Алтернатива за Германия“ (AfD) върви рамо до рамо с консерваторите.

Икономическият фон

Няма един-единствен фактор, който да обяснява успеха на крайната десница, но икономическата стагнация в Европа несъмнено помага, пише Тhe Economist.

Инфлацията, съкращенията в публичните услуги и скъпият зелен преход подсилват аргументите.

Поводи за оптимизъм липсват: прогнозите сочат, че икономиката на континента ще расте с едва около 1% годишно в обозримо бъдеще. Германската икономика е в застой, въпреки облекчаването на бюджетните правила. САЩ вече наложи 15% мита върху вноса от ЕС – и налозите лесно могат да се увеличат. Евтиният китайски внос заплашва европейските бизнеси. Междувременно броят на пенсионерите расте, а раждаемостта спада.

Как ще подхождат крайнодесни правителства към тази ситуация? Анализът на програми, речи и политики показва, че с времето движението е станало по-умерено в икономическо отношение.

Но то все още не предлага реформи, които да дадат тласък на растежа.

Вместо това партиите обещават щедра подкрепа за млади семейства и пенсионери – основният им електорат. Големият риск е допълнително влошаване на фискалната позиция на Европа – което може да доведе до тежък сблъсък с пазарите на облигации и Европейската централна банка (ЕЦБ).

Дисекция на българския евроскепсис: От наследствена себеомраза до махленско пророчество

От пъстър микс към консервативен консенсус

В миналото крайнодесните партии в Европа следваха широка и неясна програма, смесваща идеи на старата левица с либертариански възгледи за данъчни облекчения и дерегулация.

„В началото бяхме хетерогенни в икономическите си политики, но постепенно се оформи по-ясна и последователна позиция“, казва Лайф-Ерик Холм, депутат от AfD в Бундестага. Днес крайната десница се обединява около консервативна програма, която съчетава ограничена подкрепа за свободния пазар с щедри помощи за определени групи.

По реториката на политиците може да изглежда, че ще ограничат имиграцията. На 9 юни унгарският премиер Виктор Орбан нарече миграционната политика на Европа „организирана подмяна на населението, която цели да замени културната основа“.

Проблемът е, че икономиката на континента зависи от мигрантите. Без нови пристигащи и труда на чуждестранни работници, БВП на Испания щеше да е в застой от 2019 до 2024 г. Германският щеше да е намалял с 6%, изчислява The Economist.

След Брекзит миграцията от ЕС към Великобритания e спаднала, но общият поток нараства. В Полша при управлението на PiS тя се е увеличила от 86 хил. през 2015 г. на 224 хил. през 2021 г., а след руската инвазия в Украйна скочи рязко.

Премиерът на Италия Джорджа Мелони току-що одобри 500 хил. работни визи за следващите три години, над 450 хил. вече издадени през последните три.

Вместо да намалят имиграцията, много партии – включително RN – предпочитат да направят живота на мигрантите по-труден, казват анализаторите от подкаста Money Talks.

Често целта е подражание на старите германски схеми за „гост-работници“ – чужденци се приемат, но без достъп до същите услуги или интеграция. Джордан Бардела, председател на RN, иска „национални преференции“ за обществени услуги, работа и жилища, както и по-труден път към гражданство. Наскоро Мелони насърчи избирателите да бойкотират референдум, който щеше да намали срока за постоянно пребиваване от десет на пет години.

Италия беше „лошото момче“ на Европа. Сега Франция поема щафетата

Евроскептицизъм с ново лице

Някога крайната десница настояваше за излизане от ЕС. Сега много партии – включително нидерландската PVV и RN – се отказаха от тази цел. Други, като AfD, намекват, че обещанията за излизане от еврото са предимно фасада.

Сега стратегията е промяна на ЕС отвътре.

„Не искаме да напуснем масата. Искаме да завършим играта и да победим, да вземем властта във Франция и в Европа и да я върнем на народа“, казва Марин льо Пен. Холм от AfD иска повече национални решения:

„Общите правила са добро нещо, но всяка страна трябва да е съгласна.“

Макар да са се примирили с ЕС, крайнодесните остават критични към търговски споразумения, включващи миграция, регулации или намалена защита за фермерите. Заедно с френския президент Еманюел Макрон те се противопоставят на споразумението между ЕС и Меркосур, което се ратифицира. Агресивната търговска политика на Доналд Тръмп също предизвиква недоволство – макар крайната десница да обвинява повече ЕС.

„Търговското споразумение, сключено от Урсула фон дер Лайен с Доналд Тръмп, е политически, икономически и морален провал“, написа Льо Пен в социалните мрежи.

Природните бедствия като гориво за крайната десница - примерът Испания

Щедрост към „вътрешните“

Крайната десница иска да възнаграждава „своите“ – тези, които вече са допринесли, казва Жереми Гание от изследователската група More in Common. Пенсионерите се вписват идеално. PiS върна пенсионната възраст от 67 на 65 за мъжете и 60 за жените. Мелони иска да направи подобна промяна в Италия.

Застаряващите общества имат нужда от повече деца, ако искат да разчитат по-малко на мигранти, а крайната десница предлага щедри стимули. В Полша програмата „Семейство 500+“, въведена от PiS през 2016 г., е увеличена до 800 злоти месечно.

„Моят демографски план се основава на про-семейна политика, не на мигранти“, заяви бившият министър Марлена Малаг.

Във Великобритания „Реформа“ иска да премахне лимита от две деца за универсалния кредит. AfD обещава субсидия от 20 000 евро на родителите за всяко дете.

Франсоа Байру може би има един последен коз

Фискална реалност

Мелони управлява внимателно – избягва конфликти с Европейската комисия, от която Италия очаква 54 млрд. евро по фондовете за възстановяване. Но другаде плановете на крайната десница струват скъпо. През февруари Германският икономически институт и Институтът за икономически изследвания изчислиха, че предложенията на AfD ще добавят 150–180 млрд. евро към дефицита, който и без това е 120 млрд. евро.

The Economist изчислява, че плановете на „Реформа“ ще добавят 200 млрд. паунда годишно разходи и ще спестят само 100 млрд. Паундовете, които биха били „спестени“ от намаляване на миграцията, са силно преувеличени.

Във Франция RN би добавил 14 млрд. евро към дефицита според изчисления от 2023 г. Дори това тревожи инвеститорите: разходите по заемите на Франция вече са на равнище с Италия заради политическа парализа и дефицит от 5,4% от БВП.

Правителство на RN едва ли би улеснило нещата. Подобни проблеми чакат и други крайнодесни. Без растеж фискалната перспектива остава мрачна, дори ако орежат част от плановете си. Това може да доведе до сблъсък с ЕЦБ, която стои зад дълговете на европейските правителства – и до напрежение между самите крайно десни правителства.

Politico: ЕК готви ревизия и мащабно преструктуриране в рамките на няколко месеца

Опасностите в дългосрочен план

Още по-тревожно е какво следва. „Не се заблуждавайте от първия мандат“, предупреждава Кристоф Требеш от института в Кил. Той е изследвал крайнодесни правителства след 1945 г. и установява, че за 15 години средно намаляват БВП на човек с над 10% в такива правителства.

„Съществува риск от фаворизиране на политически свързани компании, изграждане на паралелна олигархия без интерес към свободен, конкурентен пазар“, добавя той.

„Това е последователен модел.“

Дори ако крайната десница управлява относително разумно в първия си мандат, щетите вече ще са нанесени. А реформите, от които Европа спешно се нуждае, няма да се случат.