Вълната от рекордни горски пожари през това лято постави под лупа способността на Испания да управлява кризи, като предизвика ожесточена политическа разправа и предостави предизборни патрони на набиращата сила радикална десница.

Според Европейската информационна система за горски пожари, огнените стихии са унищожили близо 400 000 хектара в Испания през тази година, което прави това лято най-тежкото от три десетилетия насам.

Реакцията на пожарите е в центъра на спора между крехкото централно правителство, водено от Социалистическата работническа партия (PSOE) на премиера Педро Санчес, и опозиционната консервативна Народна партия (PP). Докато социалистите остават начело на федералните министерства и агенции, PP управлява трите най-тежко засегнати региона: Галисия, Кастилия и Леон и Естремадура.

Министърът на транспорта Оскар Пуенте нарича председателя на PP в Кастилия и Леон, Алфонсо Фернандес Мануеко, като „позор“, защото е бил на почивка, когато пожарите започнаха да опустошават неговия регион. В последвалата кавга PP определя Вирджиния Барконес, шеф на държавната агенция за гражданска защита, „пироманиачка“ и „хулиган“.

На фона на обидите между двете центристки партии в Испания, най-голяма полза извлича крайната десница Vox – третата по големина партия в парламента, която обрисува горските пожари като резултат от морално фалирала политическа система.

„Всичко гори, освен единственото, което трябва да гори: корумпирана система, която заговорничи срещу испанския народ“, казва лидерът на Vox Сантяго Абаскал пред POLITICO.

Най-добрият начин за гасене на пламнал електромобил? Оставете го да гори

Провал на водещите партии

Санчес подчертава, че пожарите са причинени от климатичните промени и призовава за междупартийно споразумение за справяне с това, което той нарича „климатична криза“ в Испания.

Vox, от друга страна, използва горските пожари, за да промотира собствената си платформа, основана на отричане на климатичните промени, като описва политиките на правителството като „климатичен тероризъм“. Тя обвинява правителството, че не обръща достатъчно внимание на уязвимите селски райони заради зелените си политики и придържането към целите на ООН за устойчиво развитие.

Vox твърди също така, че инсталирането на инфраструктура за възобновяема енергия в селските райони, вместо да се практикува традиционно земеделие, увеличава вероятността от пожари. Партията иска да централизира властта в ръцете на Мадрид – а не регионите на страната – и да го направи единствен отговорен за координирането на борбата с пожарите.

PP, която също понякога е отричала климатичните промени, но се опасява да не бъде прекалено тясно свързана с Vox, отхвърля призивите на Санчес за политически пакт, наричайки ги „димна завеса“, за да отвлече вниманието от собствените си проблеми.

Vox, от своя страна, представя проблема като провал и на двете традиционни партии.

„Двупартийната система е ограбила Испания. Безкрайни гори горят, докато PP и Социалистическата работническа партия спорят за отговорността, правилата и бюджетите“, пише партийният говорител Хорхе Буксаде в десния новинарски сайт OkDiario. Неговият съпартиец Херман Терч дори разпространява теорията, че централното правителство умишлено е запалило пожарите, за да отвлече вниманието от собствените си проблеми.

Тези трудности включват нестабилността на правителството на Санчес, което управлява с минимално парламентарно мнозинство и през последните месеци е подложено на изпитание от поредица разследвания за корупция.

„Тази реторика е изгодна за крайната десница, която представя правителството като нелегитимно и неспособно – че всички проблеми на страната имат една и съща основна причина, а именно правителството“, казва Пако Камас, ръководител на отдела за обществено мнение в Испания на социологическата агенция Ipsos.

По думите му способността на Vox да се дистанцира от традиционните партии и техните спорове помага за разширяване на привлекателността ѝ.

„Преди Vox беше партия за средната класа, но напоследък печели подкрепа сред групите с по-ниски доходи“, казва той. „И успява да си осигури подкрепа сред селските, слабо населени райони - малките градове, където хората имат ниски доходи“.

Земята се пържи на бавен огън: Жеги, плесен и пластмаса разтопяват границата между климат и икономика

Бедствията подхранват възхода на Vox

Горските пожари са най-новата от поредицата национални кризи, които разтърсиха политическият живот в страната. През октомври 2024 г. внезапни наводнения в източна Испания отнеха живота на повече от 220 души, което доведе до сериозен спор между PP и PSOE. Той стигна чак до Брюксел, когато консерваторите се опитаха безуспешно да блокират назначаването на бившия социалистически министър Тереса Рибера за европейски комисар.

През април прекъсване на електрозахранването, чиято причина все още не е напълно изяснена, остави страната без ток за няколко часа, което породи странни конспиративни теории и поредния политически спор.

Vox представя тези кризи като доказателство за провал на държавата, дори ги свързва с имиграцията и цитира това, което някои критикуват като бавно предоставяне на помощ в отговор на изригването на вулкан на Канарските острови през 2021 г.

„Няма значение дали става дума за вулкан, пандемия, мигрантска инвазия, наводнение, прекъсване на електрозахранването – или сега, горски пожари“, казва лидерът на Vox Абаскал. „Държавата е рухнала и е окупирана от корумпирана мафия, която служи на Педро Санчес.“

Всъщност подкрепата за Vox нараства и преди пожарите. Проучване на националната изследователска агенция CIS от юли дава на партията 19% подкрепа, с което тя скъси разликата с двете водещи партии, и двете с 27% (въпреки че други проучвателни агенции поставят PSOE на второ място). Подкрепата за крайнодясна партия е нараснала особено сред селските работници, много от които са били пряко засегнати от пожарите.

Vox привлича гласоподаватели по-скоро от PP, отколкото от PSOE. С утихването на летните пожари обаче правителството отново ще бъде принудено да се изправи пред корупционния скандал, който избухна през пролетта. Мащабната схема за отчисления, в която са замесени тежести от PSOE, остава „достатъчно тежка, за да свали правителството“, според Камас.

Убеждаването на широката парламентарна коалиция да одобри нов бюджет за 2026 г. – което не е лесна задача – изглежда е най-голямата надежда на Санчес да оцелее през следващите месеци.