Туристите резервират по-хладни, по-тихи и по-малко пренаселени места за почивка тази година, като се отклоняват от традиционните летни дестинации в Европа заради нарастващите опасения от високите температури и бушуващите горски пожари.

Тази тенденция потвърждава феномена на т.нар „coolcations“ (хладни ваканции) – съчетание от „cool“ (хладен) и „vacation“ (почивка), който описва туристи, търсещи по-хладни климатични условия вместо горещи дестинации в разгара на лятото.

Рекордна жега обхвана Европа през последните дни, като температурите в някои райони надхвърлиха 40 градуса по Целзий и подхраниха регионалните горски пожари.

Джени Саутан, главен изпълнителен директор на агенцията за прогнозиране на тенденциите в туризма Globetrender, определя пред CNBC лятото на 2025 г. като „повратна точка за европейския туризъм”, подчертавайки, че нито една дестинация не е напълно имунизирана срещу климатичните колебания.  Според него екстремната жега е много по-вероятна заради климатичната криза, чийто основен мотор е изгарянето на изкопаеми горива.

Вълните от горещини и горските пожари в популярни ваканционни дестинации в Испания, Португалия и Гърция нанесоха щети на местната инфраструктура през последните седмици. Това доведе до масови евакуации и затваряне на плажове.

Тревожно високи температури са регистрирани и в скандинавските страни като Норвегия, Швеция и Финландия, което поставя под въпрос идеята, че Северна Европа „предлага гарантирано облекчение“ през пика на лятото, казва Саутън.

„Този двоен удар ускори вече започналата промяна в поведението: пътуващите избягват най-интензивните периоди на жега, предпочитат по-хладните крайбрежни или алпийски места, преместват пътуванията си през пролетта и есента и експериментират с дестинации на по-високи географски ширини - от Балтийските страни до Шотландските планини“, добавя тя.

Извън утъпканите пътеки

Данните, публикувани миналия месец от Европейската туристическа комисия (ETC), показват, че пътуванията остават основен приоритет за европейците въпреки икономическата несигурност. Тя установява, че засилената загриженост за пренаселеността е подтикнала туристите да прекарат летните си ваканции през 2025 г. в по-малко популярни или по-малко посещавани дестинации, докато интересът към традиционните горещи точки е намалял.

Въпреки печалбите, цената на свръхтуризма излиза много по-солено за местните жители, които и това лято продължават битката срещу посетителите

Испания печели 80 млрд. евро от туристи, но не ги иска повече. Какво мисли бизнесът

„Нашите най-нови данни показват, че дори в условията на променяща се икономическа и социална реалност, европейците не са склонни да правят компромиси по отношение на пътуванията и все повече предпочитат по-тихи дестинации и екскурзии извън пиковите сезони“, обяснява пред CNBC и президентът на ETC Мигел Санц.

Според последното изследване на глобалната туристическа мрежа Virtuoso сред консултанти 79% от анкетираните са съгласни, че екстремните метеорологични явления оказват влияние върху планирането на пътуванията, а 55% са отчитат, че клиентите им избират да пътуват извън пиковите периоди заради климатичната криза.

Николас Смит, директор по дигиталните почивки в Thomas Cook и онлайн туристическата агенция eSky Group, посочва, че тази година е имало ръст в алтернативните сезонни избори.

„Една от най-бързо нарастващите тенденции сред британските пътуващи е „coolcation“ – замяната на местата с пикови жеги с по-умерени дестинации“, казва Смит пред CNBC. „Европейски дестинации като Исландия, Норвегия, Швейцария и все повече Полша са сред тези, привличащи туристи, които искат активна почивка, комфортни температури и преживявания с истинска дълбочина“.

Друг от печелившите, които се очертават в тенденцията за „хладни ваканции“, е малката централноевропейска страна Словения, която се радва на все по-голям интерес към по-високите и по-хладни дестинации.

„Поради все по-високите летни температури и нарастващото търсене на качествено прекарване на свободното време в природата, посетителите все по-често избират дестинации на по-голяма надморска височина, които предлагат разнообразни преживявания и възможности за активен отдих през цялата година. Езерата и реките също са предпочитани дестинации“, акцентира говорител на Словенската туристическа организация.

Предизвикателства пред туризма

Макар че промяната в предпочитанията за пътуване може да помогне за облекчаване на прекомерния туризъм в традиционните горещи точки на Европа, тенденцията към „хладни ваканции“ може да има значителни икономически последствия. Южноевропейските страни като Гърция, Испания и Португалия са силно зависими от туризма, като според последните налични данни секторът съставлява съответно 18%, 12,3% и 11,9% от брутния вътрешен продукт на тези държави.

Линда Джончик, говорител на TUI, най-големият туроператор в Европа, казва, че компанията наблюдава нарастващ интерес към скандинавски дестинации като Исландия, Норвегия и Швеция именно заради тенденцията за „хладни ваканции“. Все пак резервациите все още са относително ниски в сравнение с други традиционни летни дестинации.

„Класическите дестинации за слънце и плаж около Средиземно море продължават да бъдат много търсени – Испания, Гърция и Турция са и остават безспорните фаворити“, добавя Джончик.

Пътуванията, вдъхновени от едно хлебче или кроасан, се превръщат в икономически феномен с осезаемо влияние върху потреблението на поколението Z

Глобалната одисея за перфектния кроасан: Защо „пекарският туризъм“ се превръща в новата мания на Gen Z

Националната туристическа служба на Португалия пък заявява, че летните търсения в ключовите региони остават стабилни. Според говорител на Turismo de Portugal, макар някои региони в северната и централната част да се борят с локализирани горски пожари, по-голямата част от страната не е засегната.

„Туристическата инфраструктура на Португалия е добре подготвена да отговори на такива предизвикателства, като са взети мерки за извънредни ситуации, за да се гарантират минимални нарушения“, посочват от организацията пред CNBC. „Летищата и пристанищата в цялата страна работят с пълен капацитет, а туристическият сектор остава силен – с летни посещения в ключови региони, които съответстват или надвишават миналогодишните цифри“.

„Зона на климатичен риск“

Саутън от Globetrender обаче очаква тенденцията за „хладни ваканции“ да се затвърди през следващите години. Тя прогнозира, че до края на десетилетието досегашният пикови туристически сезон в Средиземноморието може да се премести към май-юни и септември-октомври, а юли-август „да се превърне в „зона на климатичен риск“.

„Южните дестинации ще инвестират все повече в инфраструктура, устойчива на климатичните промени – сенчести обществени пространства, хотели, адаптирани към високите температури, коридори за предотвратяване на горски пожари – като същевременно ще насърчават алтернативни преживявания извън обедното слънце“, смята Саутън. „Междувременно Северна Европа, която някога беше нишова дестинация за лятна почивка, може да се наложи да се справи със своя версия на „прекомерния туризъм“, тъй като по-горещите лета стимулират търсенето там. За туристическата индустрия адаптирането към тази нова норма вече не е по избор – това е разликата между процъфтяването в променящия се климат и изоставането“.