Франсоа Байру вероятно ще бъде отстранен от поста министър-председател на Франция в понеделник, но това не означава непременно край на дългия политически път на трикратния кандидат за президент.

Има ли 74-годишният мъж от Пиренеите още един шанс да влезе в Елисейския дворец? Дали той е центристът, който може да попречи на крайната десница от Националния сбор да дойде на власт през 2027 г. и да преобразува политическия пейзаж на Европа под ръководството на Марин льо Пен или Жордан Бардела?

Когато репортерите му задават подобни въпроси, той обикновено отговаря с усмивка: „Така не се играе тази игра.“

Байру не се обезсърчава от настоящите си слаби резултати в проучванията. Според него нещата ще започнат да се нареждат едва през зимата на 2026 г., пише POLITICO. 

„Критерият“, смята той, „е, че в кухнята си, около семейната трапеза, най-рано на Коледа, хората ще си кажат: Този може да се справи.“

Засега обаче изглежда малко вероятно Байру да е този „човек“. Той най-вероятно ще загуби вота на недоверие следващата седмица. Премиерът не успя да прокара редица сериозни бюджетни съкращения, които според него са жизненоважни, за да се предотврати изпадането на Франция – втората по големина икономика в ЕС,  в дългова криза като Гърция.

Ще оцелее ли Байру и какво следва за Франция?

Логиката на Байру е, че в крайна сметка той ще бъде оправдан като принципен пророк за опасностите от прекомерните разходи. Ако неговите мрачни предупреждения се окажат пророчески, всяко семейство, принудено да пести от подаръци за децата си през 2026 г. или от празнични продукти като шампанско и стриди по Коледа, ще види в Байру гуруто, който „ви е предупредил“.

Въпреки това, той има много да наваксва по отношение на популярността си. Големият президентски сблъсък през пролетта на 2027 г. може да е все още далеч, но други бивши центристки премиери – Едуар Филип и Габриел Атал, в момента изглеждат в по-добра позиция за надпреварата.

Позицията на Байру е допълнително компрометирана от скандал тази година, в който се разкри, че дъщеря му, без негово знание, е била една от многото жертви на насилие в католическо училище близо до град По в югозападната част на Пиренеите.

Политиката в Пиренеите

Байру, който е бил кмет на По, се гордее с регионалното си наследство и провинциален произход. Баща му, фермер, е бил смазан до смърт от каруца със сено.

Но чарът му на обикновен човек скрива факта, че Байру е ветеран в политиката и силен поддръжник на класическото образование. Той е оцелял десетилетия наред благодарение на таланта си да преценява променливите политически ветрове във Франция.

Като бивш учител Байру черпи вдъхновение от (и е написал книга за) Анри IV – известният прагматичен крал и гражданин от По, който е преминал от протестантство към католицизъм, за да спаси Франция от кръвопролитията на религиозните войни.

Френските активи са засегнати от перспективата за колапс на правителството

Министър-председателят не се поколеба да подкрепи социалиста Франсоа Оланд и да прекъсне връзките си с президент Никола Саркози преди президентските избори през 2012 г., които последният загуби. Този печеливш залог му помогна да се превърне в лицето на френския центризъм в следващите месеци.

Байру е и един от първите поддръжници на практически неизвестния млад министър на икономиката Еманюел Макрон, който през 2016 г. напусна Социалистическата партия, за да създаде свое собствено центристко движение в опит да спечели президентските избори. Той дори се хвали, че Макрон не би спечелил президентските избори без неговата подкрепа.

След като не успя да спечели най-високата длъжност в страната през 2002, 2007 и 2012 г. Байру със сигурност има само още един шанс.

Сега неговата стратегия е да напусне поста си на министър-председател, като така демонстрира, че е готов да се бори докрай за принципите си – именно необходимостта от балансиране на бюджета, която той подчертава от години.

Изправен пред същата неразрешима дилема, която погуби предшественика му Мишел Барние, Байру се изправя пред съдбата си, вместо да я приеме насила. Или, с думите на един министерски съветник, чути малко след като премиерът обяви плановете си: „По-добре е да умреш от самоубийство, отколкото да страдаш в агония“, цитира POLITICO. 

Байру ще се надява, че саможертвата му ще подготви почвата за неговото политическо възкресение.

Всичко, необходимо, е само щипка икономическа катастрофа. 

Г-н Анти-Дълг

От основаването на Петата република през 1958 г. само Жак Ширак е успял да използва премиерския пост като трамплин към президентството. Премиерите обикновено напускат поста си, изцедени от натиска на президентите, които разчитат на тях да вършат мръсната работа по законодателството.

Но предупрежденията на Байру през цялата му кариера за разточителните публични разходи могат да дадат резултат.

„Той иска да бъде г-н Анти-Дълг“, казва пред POLITICO един високопоставен съюзник на президента.

Пътят все още е труден. Байру е исторически непопулярен, като едно проучване от края на миналия месец показва, че само 19% от анкетираните имат положително мнение за него. Той ще трябва да се бори с критиките, че е давал само обещания, без реални действия за разрешаване на проблемите с френския дълг. 

Моментът на истината: Френският премиер предлага отменянето на два празника като мярка срещу държавния дефицит

Нарастващото презрение на Европа към кариеристите политици и нейното предпочитание към новоизлюпени популисти също няма да помогнат.

Според проучванията крайната десница на Льо Пен, която вече е най-голямата опозиционна партия в по-влиятелната долна камара на френския парламент, е най-популярното политическо движение в страната.

Някои от съюзниците на Макрон се питат дали премиерът не преувеличава заплахата, която представлява огромният бюджетен дефицит на Франция, по политически причини.

Макар да има широко съгласие, че Франция трябва да оправи финансите си, не всички са загрижени, че Париж ще трябва да се обърне към Международния валутен фонд или към Европейската централна банка за спасителен заем в краткосрочен план.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард каза в интервю в понеделник, че ситуацията е тревожна, но все още не е критична.

Самият Макрон се опита да омаловажи кризата на среща с министрите си миналата седмица и вярва, че правителството може да оцелее, ако намери начин да върне център-левите социалисти обратно в редиците на коалицията, въпреки гнева им към Байру по повод пенсионната реформа.

Пазарите са нервни и разходите по заемите се повишават, но не драстично.

Дали икономиката ще се сблъска с истинска буря ще определи дали Байру ще завърши кариерата си в центъра на властта в Париж или у дома в По.