Във вторник френският премиер Франсоа Байру хвърли бюджетна бомба, която не беше сигнал за тревога само за Франция.

Тя беше най-ясното доказателство досега, че застаряващата и все по-немощна Европа се насочва към фалит, освен ако не предприеме сериозни промени, тъй като дигитализацията, декарбонизацията и отбраната трябва да бъдат финансирани на фона на сериозен демографск спад. Но възможностите за за маневриране са ограничени и поради още две „Д“ – дълг и дефицит, пише в свой анализ POLITICO.

И докато презентацията на Байру, включваща съкращения на разходите, увеличаване на данъците и дори премахване на два официални празника, показа невъзможността да се продължи с обичайния начин на работа, реакциите към нея са знак колко трудно ще бъде да се промени курса.

„Това правителство предпочита да атакува френския народ, работниците и пенсионерите, вместо да се бори с разхищението“, коментира лидерката на крайната десница Марин льо Пен в социалните медии, обещавайки да свали правителството на малцинството на Байру, ако той се придържа към плановете си.

Но Франция не е единствената страна в подобно затруднение. Байру е само един от малкото центристки премиери в региона, които се оказват в капан между крайностите на лявото и дясното: само миналата седмица, от другата страна на Ламанша, британският премиер Киър Стармър беше принуден от бунт на свои депутати да се откаже от съкращенията в социалните помощи, които смяташе за необходими. И докато много страни от еврозоната отбелязаха напредък в запълването на бюджетните си дефицити от края на пандемията, Международният валутен фонд очаква общият бюджетен дефицит на блока да се увеличи до 3,3% от брутния вътрешен продукт до края на десетилетието. Това би довело до ръст на брутния публичен дълг до 93% от БВП.

Финансите на Франция са в по-лошо състояние от тези на която и да е друга голяма икономика в региона.  Рейтинговите агенции редовно посочват влошаващата се траектория на дълга. Дефицитът на страната достигна почти 9% от БВП през 2020 г. и от 2019 г. насам не е падал под целта на ЕС от 3%. Дори според прогнозите на Байру той няма да се върне там до 2029 г. В същото време разходите за обслужване на този дълг не могат да не нараснат през следващите няколко години, тъй като правителствата в цяла Европа рефинансират с много по-високи лихвени проценти парите, които са заели почти безвъзмездно между 2014 и 2022 г.

Но и много други столици се сблъскват с голяма част от същите проблеми, които тревожат Париж – особено що се отнася до демографията и фаталния спад в съотношението между работници и пенсионери. Централната банка на Германия например оценява, че работната сила ще започне да намалява в абсолютно изражение, точно когато огромните планове за разходи, финансирани с дълг, на канцлера Фридрих Мерц влязат в сила.

Доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от началото на този месец установява, че общите социални разходи, свързани с демографията, ще увеличат публичните разходи на страната с около 3 процентни пункта от БВП в рамките на 25 години.

„Това ще остави все по-малко фискално пространство за помощи, насочени към намаляване на бедността, осигуряване срещу шокове в доходите и подкрепа за преразпределение на пазара на труда“, предупреждава ОИСР.

В много случаи най-належащият проблем е цената на държавната пенсионна система: британската Служба за бюджетна отговорност обяви този месец, че до началото на 70-те години на 21-ви век тя ще консумира 7,7% от БВП, в сравнение с 5% днес (и само 2% през 1950 г.). В по-широк план, последната оценка на Европейската комисия за размера на проблема през 2021 г. сочи, че общите разходи за застаряването на населението – включително разходите за пенсии, здравеопазване и грижи – ще се увеличат от 24% от БВП през 2019 г. до 25,9% през 2070 г.

Военната модернизация като проблем

В същото време, докато решават този проблем, правителствата трябва да финансират и огромно модернизиране на ръждясалите въоръжени сили на Европа, за да се справят с подновената заплаха от изток. Досега Германия, Великобритания и Франция са приели, че ще трябва да платят щедро за това, но испанският премиер Педро Санчес се възпротиви на тази идея.

Рейтинговата агенция KBRA изчислява, че новото обещание на страните от НАТО да увеличат разходите за отбрана ще увеличи дефицита на правителствата в ЕС с между 1,3 и 2,8% от БВП, в зависимост от това колко бързо и за какво ще бъдат изразходвани парите.

„Мисля, че пазарът е много по-чувствителен сега към фискалната политика и фискалната траектория на държавния дълг и дефицитите“, казва пред POLITICO Кен Иган, старши директор за държавния дълг в KBRA.

Това важи с особена сила за Обединеното кралство, където комбинацията от висока инфлация и концентрация на дълг в ръцете на нестабилни инвеститори от финансовия сектор - като хедж фондовете - е направила страната по-уязвима към скокове в разходите по заемите. Доходността на 30-годишния дълг на Обединеното кралство се е повишила значително над нивото от 2022 г., когато катастрофалният „минибюджет“ на тогавашния министър-председател Лиз Тръс разтърси пазарите.

Това „подсказва, че инвеститорите остават загрижени за невъзможността да се намалят дефицитите и дългът“, обяснява Гилермо Фелисес, глобален инвестиционен стратег в компанията за управление на активи PGIM Fixed Income.

Танцувайки по глобалния ритъм

Но инвеститорите в британски и френски облигации са чувствителни към проблемите, причинени от други външни фактори, върху които те нямат контрол. В САЩ „големият, красив закон“ на президента Доналд Тръмп, който според прогнозите на Комитета за отговорен федерален бюджет ще добави над 4 трилиона долара към държавния дълг през следващите 10 години.  Растат и опасенията за Япония, където нарастващата инфлация принуди централната банка да облекчи печатането на пари за закупуване на безкраен поток от държавни облигации.

САЩ все още имат дефицит от над 6% от БВП тази година, въпреки че са постигнали ефективно пълна заетост. Те харчат над 1 трилион долара годишно само за лихвени разходи, което е повече отколкото отделят за отбрана. Тъй като Тръмп предизвика несигурност на глобалните пазари, инвеститорите започнаха да изискват все по-висока премия за държане на дългосрочен дълг, който предлага само фиксирана доходност. По този начин, въпреки че инфлацията е спаднала и Федералният резерв е намалил лихвените проценти, доходността на ключовите 10-годишни облигации продължава да се повишава. Изпълнителният директор на Blackrock Лари Финк и неговият колега от JPMorgan Джейми Даймън наскоро предупредиха, че ситуацията е напът да излезе извън контрол.

Пазарът на американски държавни облигации е най-големият и най-ликвидният в света. Той е глобален еталон за държавния дълг като цяло – и когато доходността в САЩ се повиши, това обикновено води до повишаване на разходите по заемите в целия свят.

„Със сигурност, когато те кихнат, Европа вече посяга към кърпичките“, казва Иган от KBRA.

Въпросът е: Поредната настинка ли е това или нещо много по-сериозно?