Ще оцелее ли Байру и какво следва за Франция?
Премиерът на страната свика вот на доверие на 8 септември, което най-вероятно ще доведе до падане на второ правителство в рамките на година

След вероятния разпад на правителството на френския премиер Франсоа Байру на 8 септември, когато той ще поиска вот на доверие от парламента, Франция ще бъде изправена пред сериозно изпитание.
Все повече хора изглежда се вслушват в призивите на една неясна, безлидерска кампания за национална стачка на 10 септември. Движението, съставено първоначално от множество анонимни антиправителствени акаунти с различни политически пристрастия, започна по-рано това лято. То се разрастна бързо, след като гневът сред французите расте от ден на ден заради плановете на Байру да съкрати 43,8 милиарда евро от бюджета за 2026 г. и да премахне два официални празника, без да предложи компенсация за заплатите, пише в свой анализ POLITICO.
Очаква се Байру да загуби поста си, след като в понеделник обяви, че ще свика депутатите на извънредно заседание, за да проведе важно гласуване по вот на доверие на 8 септември. Той трябва да подкрепи или отхвърли неговите непопулярни планове за разходите на държавата. Освен ако не настъпи значителна промяна, правителство на малцинството на Франция е малко вероятно да оцелее след гласуването.
Подготвяйки собственото си вероятно напускане само два дни преди масовите протести, Байру може би цели да отнеме инерцията на антиправителственото движение – ако потенциалните протестиращи в крайна сметка останат у дома си, без правителство или бюджет, срещу които да се противопоставят. Ако обаче хората все пак се появят в голям брой, Макрон ще трябва да се справя с последствията.
Към миналата седмица проучване на Toluna Harris Interactive, поръчано от RTL, показва, че двама от трима анкетирани подкрепят „затварянето на страната“ на 10 септември, включително преобладаващото мнозинство от гласоподавателите както от левицата, така и от крайната десница. Кампанията бързо предизвика сравнения с въстанието на „жълтите жилетки“ от 2018–2019 г. – друга аморфна мобилизация, която се разрасна като лавина във Facebook.
Докато повечето френски политици подхождат с предпазливост към движението, което готви протестите на 10 септември, предвид трудността да се определят неговите корени и искания, трикратният кандидат на крайната левица за президент Жан-Люк Меланшон е негов ентусиазиран поддръжник. Той се самоопределя като ляв популист и защитник на това, което нарича „гражданска революция“, и посочва в радиоинтервю във вторник, че профсъюзите трябва да подкрепят инициативата за 10 септември и да призоват за обща стачка, за да окажат натиск върху Макрон.
Байру може да стане вторият министър-председател на Макрон, който да пада в рамките на по-малко от година, ако загуби гласуването. Според Меланшон Макрон тогава „ще разбере, че е безсмислено да назначава трети премиер, който, разбира се, ще прилага същата политика“.
„Не можем да преговаряме с тази администрация“, категоричен е той. „Трябва да го подведем под отговорност“.
Една от основните профсъюзни организации във Франция, CGT, също публикува в сряда изявление, в което призовава за стачки, където е възможно. В същото време партията на Меланшон „Непокорна Франция“ (La France Insoumise) се кани да внесе парламентарно предложение за отстраняване на Макрон, което изглежда обречено на провал. Все пак, ако протестиращите се появят на 10 септември, гласовете за оттеглянето на президента ще станат още по-силни – въпреки че в крайна сметка това е изцяло негово решение.
Призивите за оставката на Макрон се разпространяват и извън радикалната левица. Известни консерватори от партията Les Républicains – която подкрепи както Байру, така и Барние преди това като част от коалиция от промакроновски партии – също се обявиха за оставка на президента.
„Еманюел Макрон трябва да направи жест в стила на Шарл де Гол и да планира оставката си“, коментира бившият лидер на партията Жан-Франсоа Копе пред консервативния ежедневник „Фигаро“, позовавайки се на оттеглянето на бившия президент Шарл де Гол през 1969 г., след като губи референдум за конституционни промени за създаване на нови местни администрации. „Макрон трябва да приеме, че френският народ вече не го иска, и да се държи като държавник“.
Байру: На карта е поставено оцеляването на Франция
Междувременно френският министър-председател Франсоа Байру предупреди в сряда, че вероятният разпад на правителството му следващия месец ще вкара Франция в опасна пропаст.
„На карта е поставено оцеляването на нацията“, посочва той в първото си телевизионно интервю след обявлението в понеделник, че ще подложи правителството си на вот на доверие. „Необходимите усилия са значителни. За кого са заплаха нашите дефицити? За най-слабите в страната, за тези, които се борят, за самотните майки с деца и за младите - те ще поемат тежестта“.
74-годишният центрист досега не е успял да убеди опозицията да преглътне горчивото лекарство, което предлага. То е насочено към успокояване на френските кредитори, финансовите институции и рейтинговите агенции, загрижени за неустойчивите нива на публичните разходи в страната.
Байру се опитва да преформулира целия публичен дебат, водещ до гласуването, което е насрочил за 8 септември. По думите му той не иска от политическите партии във Франция да дадат оценка на неговото правителство, а просто да се съгласят с тежестта на финансовите опасности, пред които е изправена страната.
Байру акцентира, че е готов да преговаря по отделни предложения в бюджета, който представи миналия месец, включително и непопулярната идея да се премахнат два официални празника. Той обаче отказва да отстъпи от това, което нарича „усилията, които трябва да положим, за да гарантираме, че Франция ще избере пътя на намаляване на прекомерната си задлъжнялост“.
„Икономическата ситуация се влошава с всяка изминала година по непоносим начин“, предупреждава той.
Основните опозиционни партии във Франция вече заявиха, че ще гласуват за сваляне на правителството. Макар Байру да призна, че математиката не е в негова полза, той изразява оптимизъм, че ще успее да убеди някои от опонентите си да приемат неговата гледна точка.
„Политическите партии, които заявиха, че ще свалят правителството, съм сигурен, че в следващите 12 дни може да кажат, че са говорили малко прибързано, че са отишли твърде далеч“, акцентира той, цитиран от POLITICO.