Песните на птиците могат да имат успокояващ ефект върху хората, но не всички звучат еднакво приятно за всеки слушател.

Ново проучване на учени от Университета в Тюбинген показва, че конкретни акустични характеристики, а не само личният интерес към птиците, вероятно определят индивидуалните предпочитания.

Изследователите установяват, че хората предпочитат по-тихи птичи звуци с по-тесен честотен диапазон, но също така оценяват по-високо и по-сложните вокализации. Според екипа това показва, че приятното възприятие на песните на птиците зависи от комбинация от различни акустични характеристики, а не от един-единствен фактор.

Проучването е публикувано на 1 септември в научното списание Frontiers. В рамките на изследването 84 участници са помолени да изслушат записи на 123 диви вида птици и да оценят доколко намират техните звуци за приятни.

Косът, известен още като евразийски черен кос (Turdus merula), получава най-висока оценка - 4,52 от 5. Този вид е широко разпространен в градини, паркове и гористи райони в Европа, а песента му се отличава с мек, богат и наподобяващ флейта звук.

Забулената сова заема последното място в класацията, като нейните вокализации получават средна оценка от 1,32. Сред другите високо оценени видове са европейският щиглец с 4,26 точки, европейската червеногръдка с 4,04 и синигерът с 3,92.

Един от най-изненадващите резултати е, че по-сложните песни обикновено се възприемат като по-приятни. Това противоречи на интуитивното предположение, че по-простите и повтарящи се звуци би трябвало да се обработват по-лесно и следователно да звучат по-добре.

Интересно е, че предпочитанията на участниците почти не зависят от техния опит с птици или познания по орнитология. Според водещия автор д-р Надин Калб този резултат предполага, че реакцията към песента на птиците е свързана с по-фундаментални механизми на възприятие, а не само със знанието за конкретните звуци.

Учени спасяват малките на алената ара от собствените им родители

Значението на тези резултати за градската среда е особено важно

Изводите от проучването надхвърлят сферата на орнитологията. Авторите отбелязват, че резултатите могат да подпомогнат по-ефективното планиране на паркове, зелени площи и други пространства, предназначени за отдих и психологическо възстановяване.

Градското планиране трябва да отчита не само намаляването на шума, но и качеството на звуковата среда. В този контекст естествените звуци, като песните на птиците, са важен компонент от преживяването в градските зелени пространства.

Учените подчертават, че добавянето на изкуствени записи на птичи песни не е достатъчно. Предходно изследване на същия екип показва, че възпроизвеждането на допълнителни птичи звуци чрез високоговорители не води до по-големи ползи за благосъстоянието в сравнение с естествено присъстващите звуци.

Въпросът защо определени птичи звуци ни харесват повече от други все още остава отворен. Д-р Олга Фехер от Университета на Уорик, която не участва в проучването, смята, че резултатите подсказват наличие на поне частично биологична основа на тези предпочитания.

Други изследвания също показват, че хората и някои животни могат да споделят предпочитания към определени вокални звуци, а човешката музика и песните на птиците имат сходства в някои ритмични структури.

Личният опит също оказва влияние. Фехер дава пример със зебровите амадини, чиито бързи и почти механични песни често се възприемат като неприятни, но които тя харесва поради положителните си асоциации с тях.

Това е една от причините учените да предупреждават срещу прекалено опростяване на резултатите. Фокусирането само върху „приятно звучащи“ видове може да има нежелани последици за опазването на птици, чиито звуци не се възприемат като мелодични.

Гръцки остров с мрачна история се оказва убежище за едни от най-застрашените животни в Средиземно море

Все още няма универсална формула за „приятна“ птича песен

Някои експерти също подчертават необходимостта от предпазливост при формулирането на заключения. Д-р Робърт Лахлан от Royal Holloway, University of London, заявява пред CNN, че са необходими допълнителни изследвания, за да се определи кои конкретни честоти и комбинации от звуци са най-привлекателни за човешкия слух. Той отбелязва, че птици, известни с мелодичните си песни, като косовете и славеите, често използват по-ниски, флейтови тонове.

Водещият автор Надин Калб също отбелязва, че не съществува универсална формула. Косът, върбовото коприварче и черноглавото коприварче имат различно звучене, но всички са оценени високо. По думите ѝ възприятието за приятност произтича от съчетанието на честота, сила на звука и честотен диапазон.

Следващата задача пред изследователите е да установят не само кои характеристики се асоциират с приятно звучене, но и защо човешкият мозък ги предпочита, както и дали тези реакции са сходни в различни култури и среди.

Премахнах най-вече повторенията около значението за градската среда и изчистих очевидната грешка в абзаца с Фехер, без да променям смисъла на текста.