Слънцето вече е високо над моторната лодка, когато на хоризонта се появява Ярос – суров и безлюден силует насред Егейско море.

При приближаване все по-ясно се откроява масивна сграда от червени тухли – затворът, дал на острова прозвището „Островът на дявола“.

Само на около половин час с лодка от Сирос – административния център на Цикладите – Ярос изглежда като пълна противоположност на съседните гръцки острови. За разлика от популярните Миконос или Андрос с неговата белосана архитектура, оживено пристанище и многобройните таверни, тук се вижда единствено каменист терен и ниска растителност. На пръв поглед островът изглежда пуст и безжизнен. Но именно това впечатление се оказва подвеждащо, разказва BBC. 

Причината за тази безлюдност се крие в едно от най-мрачните времена в съвременната история на Гърция. Години наред авторитарни режими и военен контрол държат Ярос изолиран от света и недокоснат от туристическото развитие. През 2004 г. обаче една неочаквана снимка отново насочва вниманието към този привидно пуст остров, но по съвсем различна причина.

След 14 прониквания с взлом в домове, ферми и магазини за две седмици властите издирват дръзкото животно, което има слабост към сладкиши

Крадецът на понички: Мечка обира хладилници в японски град и бяга от полицията

Оказва се, че „Островът на дявола“ се е превърнал в убежище за дивата природа, осигурявайки безопасен дом за редкия средиземноморски тюлен монах – вид, който по онова време е застрашен от изчезване.

Ярос е използван за заточение още от римско време. Най-жестоката глава от историята му започва през 1948 г., когато гръцката държава отчуждава земите на последните му жители и превръща острова в лагер за политически затворници. През следващите десетилетия тук са изпратени над 20 000 души – комунисти, писатели, студенти, художници и други противници на властта.

След края на Гражданската война затворниците живеят в палатки при непоносими летни жеги и сурови зими, като сами изграждат тухления затвор с принудителен труд. По време на военната диктатура между 1967 и 1974 г. островът отново се превръща в място за репресии, където дисиденти са подлагани на тежък физически труд и изтезания под претекст, че трябва да бъдат превъзпитани в „истински гърци“.

След падането на хунтата гръцките военноморски сили използват Ярос като полигон за бомбардировки до 2002 г. И до днес островът няма постоянни жители, хотели или фериботни връзки. Парадоксално, именно продължителното отсъствие на хора се оказва най-ефективната защита за неговата природа.

Unsplash | Тюлен монах

В началото на XXI век любител подводен рибар заснема снимка, която променя съдбата на острова. На нея се виждат майка и малко средиземноморски тюлен монах, почиващи необезпокоявани на открит плаж – гледка, която по това време почти е изчезнала от Средиземно море.

Снимката привлича вниманието на учените и поставя началото на първите систематични изследвания на Ярос. Те откриват колония от около 70 възрастни тюлена – вероятно една от най-големите в Средиземноморието по онова време. Още по-впечатляващо е поведението на животните. Докато на други места тюлените се крият в труднодостъпни морски пещери заради човешкото присъствие, на Ярос спокойно отглеждат малките си на открити плажове – така, както са правили преди векове.

Според учените именно дългогодишната изолация е позволила това да се случи. Макар през острова да са преминали хиляди затворници, човешката дейност е била ограничена до малка част от крайбрежието. Освен това, докато военноморските сили използват района, риболовът около острова е силно ограничен, което създава богата хранителна среда за морските обитатели.

Петнадесет години след тройното бедствие в японската префектура, по улиците се срещат единствено мечки, миещи мечки и диви прасета. Властите и част от местните жители обаче искат хората да се завърнат

Ядреното безвремие на Фукушима, където природата процъфтява. А ако хората се завърнат?

Откритието води до постепенното въвеждане на защитни мерки, а през 2019 г. Ярос е обявен за първата защитена морска зона в региона. Днес районът се наблюдава чрез патрули и система за дистанционно видеонаблюдение, която помага за ограничаването на незаконния риболов. Изследванията показват, че в защитените води живеят повече от 130 вида морски организми, а рибите са значително по-многобройни и по-едри, отколкото извън зоната.

Островът се оказва убежище не само за средиземноморския тюлен монах. По стръмните му скали гнезди и втората по големина колония в света на егейския буревестник – рядка морска птица, чиято местна популация представлява около 15% от световната численост на вида. Изследователите обаче предупреждават, че птиците са застрашени от плъхове и диви прасета, които унищожават гнездата им.

Въпреки впечатляващото възстановяване на природата, учените подчертават, че бъдещето на Ярос остава несигурно. Натискът от риболова, корабоплаването, енергийното развитие и климатичните промени продължава да нараства, а една защитена зона сама по себе си не е достатъчна. Според тях островът показва какво може да се случи, когато природата бъде оставена на спокойствие, но подобен модел трябва да бъде приложен в много по-голям мащаб.

„Ярос е остров на надеждата“, казва морският биолог Мария Саломиди. „Но ако искаме да опазим Средиземно море, ни трябват още много такива места.“