Технологиите обикновено стигат до нас в завършен вид. Виждаме новия смартфон, по-бързата мрежа, поредната AI услуга и приемаме, че следващото поколение вече е тук. Зад този прогрес обаче стоят километри оптична инфраструктура, базови станции, строителство, разрешителни и координация между телекоми, общини и държавни институции.

Преди 5G да се превърне в стандарт, а 6G да влезе в стратегиите за следващото десетилетие, мрежата трябва да стигне до хората, включително в по-отдалечените части на страната.

От едната страна стоят инфраструктурни проекти за десетки милиони евро. От другата - iPhone 18 Pro, 5G Standalone, първите разговори за 6G и нещо, което в А1 вече наричат „RAMageddon“. На пръв поглед различни теми, но всъщност части от една и съща технологична картина.

Когато говорим за цифровизация, повечето хора си представят услуги, технологии, приложения, интернет. Но всъщност в основата на всичко е инфраструктурата.

Така Валентина Иванова, старши мениджър „Планиране и развитие на оптичната мрежа“ в А1, обясни технологичния слой, който рядко се вижда от крайните потребители, въпреки че без него всичко останало няма как да работи.

Валентина Иванова, старши мениджър „Планиране и развитие на оптичната мрежа“ в А1.

По проекта на А1 в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост високоскоростната свързаност вече достига до над 181 хил. жители в 64 общини в Северозападния и Северния централен район на България. Зад тези числа стоят 919 км нова оптична инфраструктура, още 1251 км надградена или използвана съществуваща мрежа, както и 280 базови станции, свързани с оптика.

Но тук кабелите не са просто технологична мерна единица, а достъп. За едно малко населено място това може да означава по-надежден интернет, а за местния малък и среден бизнес - шанс да достигне до повече клиенти в цяла България, а защо не и извън нея. За администрацията - възможност част от услугите да се изнесат онлайн, а за мобилните мрежи - необходимата основа, върху която да се развиват следващите поколения свързаност.

„Към момента оптичната мрежа е изключително критична“, каза Иванова по време на лекцията си в рамките на A1 Tech Trip.

Това е проект, който може да промени демографската карта на България. Вече не е необходимо да си в големия град. В малкото населено място също можеш да имаш равни условия.

Добрата свързаност вече означава много повече от по-бърз интернет. Тя може да даде възможност за дистанционна работа от място, което доскоро е било извън дигиталната карта, на местен занаятчийски бизнес да достигне до нови клиенти, а административни, образователни и здравни услуги да бъдат достъпни без задължително пътуване до по-голям град.

А1 представи как новата цифрова инфраструктура ще подобри свързаността в Северозападния и Северния централен район

Докато оптичната инфраструктура постепенно запълва белите петна на картата, мобилната мрежа вече навлиза в следващ етап от развитието си.

Според Георги Коджаиванов, директор „Конвергентна мрежа и услуги“ в А1, през тази година за първи път повече от половината трафик на данни в мрежата на оператора преминава през 5G.

Георги Коджаиванов, директор „Конвергентна мрежа и услуги“ в А1

„Вече имаме по-голям дял на трафика, който минава през 5G мрежата, отколкото през 4G“, каза той.

По данни на А1 общият трафик расте с над 33% на годишна база, а при Net Box увеличението е над 50%. Потребител в 5G мрежата използва над два пъти повече данни от потребител в 4G.

Покритието вече достига близо 92% от населението и около 2250 населени места, а зад това стоят и сериозни инвестиции. За последните пет години А1 е вложила над 300 млн. евро в мобилната си мрежа, от които над 130 млн. евро в 5G. Само за 2026 г. са предвидени още около 20 млн. евро инвестиции в технологията.

5G и 6G мрежи без китайско оборудване в Европа могат да създадат до 40 милиарда евро разходи

Следващата стъпка вече е 5G Standalone

„В краткосрочно бъдеще предстои да имаме и 5G Standalone мрежа“, обясни пред аудиторията на A1 Tech Trip Коджаиванов.

Сегашната 5G архитектура все още разчита частично на 4G инфраструктурата. При Standalone варианта 5G разполага със собствена опорна мрежа, което позволява технологията да функционира по-независимо и отваря път към по-напреднали приложения. А1 вече е реализирала 5G Standalone свързаност между България и Гърция по проекта 5G SEAGUL, а паралелно работи и по други трансгранични инициативи.

И тук логично идва следващият въпрос: какво следва след 5G?

Отговорът е 6G, но засега с доста въпросителни.

„Ако ме питате коя година ще бъде, не мога да кажа“, призна Коджаиванов. Причината е, че технологията все още е в ранна фаза. Няма окончателна стандартизация, не е определен спектърът, а екосистемата от устройства тепърва трябва да се развива.

Промяната не е само в инфраструктурата. Лилия Спасова, старши мениджър „Продукти и услуги за частни клиенти и роуминг“ в А1, разказа и за опита на оператора да превърне свързаността в по-персонализирана услуга чрез платформата Select. Сред новите предложения са и тарифи за ученици, в които е включен достъп до Уча.се, така че мобилният план да съчетава комуникация, дигитално съдържание и образователна услуга.

Лилия Спасова, старши мениджър „Продукти и услуги за частни клиенти и роуминг“ в А1

А какво е RAMageddon?

Телекомите инвестират в мрежи, но паралелно се сблъскват и с друг технологичен проблем - хардуера.

Александър Кръстев, старши мениджър „Управление на продуктово портфолио и аксесоари“ в А1, го нарича „RAMageddon“. И името не е случайно.

Александър Кръстев, старши мениджър „Управление на продуктово портфолио и аксесоари“ в А1

Става дума за рязкото поскъпване на паметта, предизвикано от огромното търсене на компоненти за центровете за данни, които захранват бума на AI индустрията.

„Цените на паметите станаха много високи. AI компаниите изкупуват паметите, за да правят центрове за данни, и има недостиг“, каза Кръстев.

В един по-прост свят AI би стоял някъде в облака и просто би отговарял на въпроси. В реалния обаче зад него стоят физически центрове за данни, сървъри, памет, чипове и огромно потребление на компоненти. А когато едни и същи ресурси са нужни едновременно за сървъри, смартфони и друга електроника, натискът върху пазара неизбежно расте.

Според Кръстев през 2026 г. ефектът върху българския пазар все още е ограничен, тъй като производители и търговци са успели да осигурят устройства при по-старите ценови равнища.

Истинският тест се очаква през 2027 г., когато тези наличности започнат да се изчерпват и по-високите цени на компонентите се пренесат по-осезаемо към крайните устройства.

Кръстев даде пример с entry-level смартфони, които през 2026 г. са се продавали за около 150 евро, а при промоции цената им е слизала до приблизително 85 евро.

През първото или второто тримесечие на 2027 г. обаче най-евтиният смартфон в България може да струва около 250 евро, според прогнозата на А1.

Именно в този сегмент поскъпването на паметта ще се усеща най-силно. При телефон за над 1000 евро няколко десетки евро отгоре могат сравнително лесно да се разтворят в крайната цена. При устройство за 150 евро същото увеличение вече променя изцяло ценовата му позиция.

От А1 ще се опитат да ограничат ефекта върху крайния потребител чрез активни промоции, разсрочени плащания при преференциални условия и други търговски механизми.

„Знаете, че сме много активни с промоции, търсим варианти, но истината е, че цените ще отидат нагоре“, каза Кръстев.

А1 Tech Trip 2026: бъдещето на технологиите, изкуствения интелект и киберсигурността

Какво се случва при Apple?

Apple влиза в тази картина почти като отделна икономика. В деня на A1 Tech Trip операторът стартира предварителните продажби на iPhone 18 Pro и iPhone 18 Pro Max, заедно с новото поколение Apple Watch. По-високите цени на Pro моделите обаче засега не изглежда да охлаждат интереса. Напротив.

Според данните на А1 предварителните поръчки за iPhone 18 Pro са с 41% повече спрямо iPhone 17 Pro година по-рано, а при iPhone 18 Pro Max ръстът е 11%. Общият брой предварителни поръчки през 2026 г. също надхвърля този от 2025 г., въпреки че новата серия засега включва само два модела. Разпределението между тях е почти равно - около 52% от поръчките са за Pro и 48% за Pro Max.

„Apple е брандът, който расте и ще продължи да расте“, каза Кръстев.

Тенденцията се вижда и в по-широките данни на оператора. През първата половина на 2026 г. Apple държи около 12% от продажбите на смартфони в А1, след Samsung с 43%, докато Xiaomi и Honor са с по 11%. Компанията отчита последователно разширяване на дела на Apple и очаква продажбите на iPhone да продължат да растат и през 2027 г.

Това е любопитно именно на фона на цените. Според представените от А1 данни някои конфигурации на iPhone 18 Pro и Pro Max са приблизително със 150-200 евро по-скъпи спрямо предходното поколение, а при вариантите с повече памет разликата може да бъде и по-голяма.

iPhone 18 Pro

Кръстев посочи, че клиентите на Apple са сред най-лоялните към бранда и екосистемата, а търсенето остава насочено именно към най-високия клас устройства. В същото време растящият пазар на употребявани и възстановени телефони кара А1 отново да обмисля дали да предлага refurbished модели.

„Не е толкова лесно това решение. Може да канибализира продажбите на новите смартфони на Apple“, каза Кръстев.

Силният старт на iPhone 18 Pro и Pro Max е интересен и по друга причина. В А1 са очаквали част от потребителите да отложат покупката и да изчакат iPhone Duo, чието пазарно представяне се очаква през октомври.

Кръстев очаква и самият Duo да има по-широк ефект върху пазара. Според него навлизането на Apple в този форм-фактор може да направи сгъваемите телефони по-масови и да ускори развитието на сегмента.

Паралелно с новите iPhone-и операторът започна продажбите и на Apple Watch SE 3, Series 12 и Watch Ultra 4, като предлага Cellular версиите с eSIM. Това е част от по-широка тенденция при носимите устройства, където А1 очаква ръстът на пазара да продължи.

„RAMageddon“ може да вдигне цената на следващия смартфон. Но поне засега Apple показва, че във високия клас лоялността към марката все още е по-силна от шока на етикета.