Водещи мениджъри в телекомуникационния сектор от цяла Европа изразяват тревога относно плановете на ЕС да забрани достъпа на китайски производители на оборудване като Huawei и ZTE до мрежите в Блока.

Според тях тази мярка ще доведе до повишаване на разходите в момент, когато операторите вече са подложени на сериозен натиск, съобщава Euronews.

Законовите промени не назовават директно китайски компании, но предвиждат, че ако даден доставчик бъде определено като високорисков, телекомуникационните оператори ще разполагат с тригодишен срок, за да премахнат оборудването му от мрежите си.

Планът е поредната от поредица мерки, отразяващи охлаждането на търговските връзки между Брюксел и Пекин.

В отворено писмо лобистката група Connect Europe, представляваща телекомуникационните оператори, изтъква, че Законът за киберсигурността „рискува да лиши сектора от капитал, необходим за инфраструктурата на оптични кабели, 5G и 6G“.

Писмото е подписано от 17 висши мениджъри, сред които изпълнителните директори на Orange (Франция), Deutsche Telekom (Германия) и Telefónica (Испания).

Макар и да не споменават конкретно Китай, подписалите писмото изчисляват, че пълната забрана за доставчици извън ЕС може да наложи на индустрията разходи за подмяна в размер на до 40 милиарда евро.

В момента предложението се обсъжда между Европейския парламент и правителствата на 27-те държави-членки. То е вследствие на призива от 2023 г. на ЕК, с който страните бяха приканени да изключат Huawei и ZTE от мобилните си мрежи поради опасения за сигурността, което обаче доведе до само частични резултати.

Напредъкът в ЕС и в по-широкия европейски контекст е неравномерен. Преди няколко години едва 10 държави от Блока бяха изключили китайските производители на хардуер от своите мрежи в съответствие с препоръката на ЕК, въпреки че почти всички държави-членки бяха въвели регулаторна рамка. Само няколко, включително Швеция и Латвия, действително прилагаха ограниченията.

Швеция беше сред първите и най-решителните в това отношение, като телекомуникационният ѝ регулатор забрани използването на оборудване на Huawei и ZTE в 5G мрежата преди провеждането на търг за радиочестотен спектър – решение, което по-късно беше потвърдено от Апелативния съд.

Франция възприе по-мек, поетапен подход, като отказа да поднови лицензите на операторите за оборудване на Huawei при изтичането им, което на практика постепенно изтласка компанията от пазара, докато Румъния и Естония приеха през 2021 г. законодателство, което на практика забрани достъпа на китайските доставчици до мрежите.

Извън ЕС Обединеното кралство отиде още по-далеч, като разпореди оборудването на Huawei да бъде напълно премахнато от 5G мрежата.

Дания също въведе правомощия за проверка на инвестициите, отчасти в отговор на опасенията за сигурността, свързани с оферта на Huawei.

Германия, най-голямата икономика в ЕС, действа по-предпазливо, като се споразумя с основните си оператори да премахнат компонентите на Huawei и ZTE от основните 5G мрежи до края на 2026 г., а компонентите за по-широк достъп и транспортните мрежи да последват до 2029 г., график, който според критиците все още оставя страната уязвима в продължение на години напред.