След като се измъква от опасно преследване на претъпкан пазар и излиза от тоалетната дегизирана с чужда самоличност, двойна агентка под прикритие изглежда успява да избяга.

Но една глътка вода в самолета я издава. Тя е отровена, след като военното разузнаване на Тайван открива, че тайно е работила за Китай.

Този сюжет не е холивудски, а идва от нов китайски сериал, копродуциран от Министерството на държавната сигурност. От премиерата на 6 септември той става истински хит, предлагащ художествена интерпретация на тема, която рядко се разглежда така директно: историята на напрежението с Тайван, отбелязва The Guardian.

Сериалът от 40 епизода е със заглавие The Long Watch на английски или Jiaofeng, което означава „сблъсък“ или „кръстосани мечове“ на китайски. Проследява историята на две десетилетия на шпиони, двойни агенти и разузнавателни операции между Китай и Тайван от средата на 90-те години. Съчетава измислени герои и реални места, като например Тайпе, столицата на Тайван.

Въпреки това за анализаторите остава трудно да проверят доколко точно следва реалните събития, тъй като продължават да излизат нови епизоди.

Докато тайванските разузнавателни служби са изобразени като противник, способен да се сдобие с чувствителна информация за ракети, сериалът представя китайските служители по държавна сигурност като герои, защитаващи страната от злонамерени атаки и кражби.

Чрез създаването на подобни сериали китайските власти „по същество създават свой исторически наратив“, казва Ли Фу-чунг, историк от Националния университет „Ченгчи“ в Тайван, чиито изследвания включват историята на Китайската комунистическа партия и на киното. „Чрез драматичния формат хората могат много лесно да бъдат подложени на промивка на мозъка, не само в Китай, но потенциално и в Тайван“, допълва историкът.

Свързани с Китай хакери удариха Тайван с безпрецедентна „автономна“ AI кибератака

Представен като сериал, базиран на разсекретени случаи, свързани с националната сигурност, сценаристите на сериала казват, че при разработването на сценария са интервюирали пенсионирани служители на държавната сигурност и са проучили 27 досиета.

В рамките на около седмица след премиерата си сериалът пет пъти оглави ежедневната класация за рейтинги на драматичните сериали в праймтайма на Китайската централна телевизия. Според китайския доставчик на данни за развлекателната индустрия Maoyan, онлайн епизодите надхвърлят 50 милиона преглеждания на различни платформи в рамките на една седмица.

Китайските зрители описват сериала като необичайно „смел“, тъй като засяга реални политически фигури и представя подробности за шпионски операции и от двете страни.

„Една от причините, поради които Китай създава все повече сериали по тази тема през последните години, е, че шпионажът е добра тема за драма. Друга причина е, че искат да подчертаят патриотизма. Тъй като историята включва опити на Тайван да превърне китайски длъжностни лица в агенти, ще има както отрицателни, така и положителни герои. Този контраст помага да се покаже кой е патриот и кой предава страната“, допълва Ли.

Жанрът, който отразява страховете ни: Защо обичаме да гледаме шпионски филми?

Шпиони, лъжи и напрежение в Тайванския проток

Действието в първия епизод се развива през 1994 г. и започва с гласа на новинар, който се чува на фона на градски пейзаж в Китай, като съобщава, че тогавашният президент на Тайван Ли Тен-хуи е направил изказвания, които „подклаждат сепаратистки настроения“ и „подкопават основите на отношенията между двете страни на Тайванския проток“.

„Това е наистина дръзко!!! Вълнуващо е от всяка гледна точка и действително изисква смелост“, пише китайски зрител в платформата Weibo, изненадан от прякото споменаване на Ли.

Тайван е самоуправляваща се демокрация, която Пекин претендира като своя територия, въпреки че никога не е контролирал острова. Ли, който по-късно стана първият пряко избран президент, е възприеман от Пекин като главен „сепаратист“.

Посещението му в САЩ предизвиква китайски ракетни изпитания и учения, които прерастват в кризата в Тайванския проток от 1995–1996 г., по време на която САЩ изпращат групи самолетоносачи във водите близо до острова.

Битката за Тайпе може да се реши край една река. Тайван се готви да я защитава

The Long Watch обаче не е първият подкрепян от държавата китайски шпионски сериал, който черпи вдъхновение от отношенията между двете страни.

Миналата година друг телевизионен сериал, озаглавен Silent Honor, също създаден под ръководството на Министерството на държавната сигурност, разказа история за шпионаж в края на китайската гражданска война.

Въпреки историческите сюжети, сериалите помагат да се отрази актуалната обстановка. В коментар за The Long Watch, публикуван на 8 септември, държавният вестник Global Times описа шпионажа между двете страни на Тайванския проток като „скрит фронт“ и заяви, че „борбата на този фронт ще приключи едва когато бъде постигнато пълното обединение на родината“.

В китайската социална мрежа RedNote потребител публикува видео, в което споделя, че сериалът му е дал суров урок за шпионската игра. „Един момент на неоправдано доверие, един небрежен разговор или един миг на алчност могат да бъдат достатъчни, за да те вкарат в капана“, казва той.

Коментар на Тръмп отвори нов дебат за бъдещето на Тайван

„Просто пропаганда“

За разлика от Китай, сериалът не предизвиква толкова голяма зрителска еуфория в Тайван. В социалните медии се забелязва малко обсъждане, въпреки че е достъпен там чрез китайската стрийминг платформа Tencent Video и в YouTube.

Миналата година тайванският сериал за заплахите за сигурността в отношенията между двете страни постигна голям успех, като се превърна в най-гледания за годината.

Субсидираният от правителството Zero Day Attack показа сценарий за китайска блокада и инвазия, като сюжетните линии включваха „спящи“ агенти и проникване в медиите.

26-годишната тайванска докторантка Ани Хсие никога не е чувала за Jiaofeng; нито би проявила интерес да го гледа, предвид темата. Друг тайвански висшист, Лианг Тиан-джун, казва, че китайските романтични сериали са по-популярни сред връстниците му, но „гледането на сериали няма да ги накара да се чувстват по-отворени или по-приемливи към Китай“.

Проучване, проведено миналия месец, установява, че едва 7,4% от тайванските респонденти имат положително мнение за Китайската комунистическа партия, спад от 9,6% през юли.

„Тайван е отворено и свободно общество, така че някои хора ще бъдат повлияни от пропагандата от другата страна, но повечето тайванци разбират, че това е просто пропаганда“, допълва Ли.