Тайван отдавна разчита на Съединените щати за доставки на оръжия, които да възпират евентуална китайска атака. След срещата между американския президент Доналд Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин обаче американската подкрепа за отбраната на острова – жизненоважна за оцеляването му като самоуправляваща се демокрация – вече изглежда под въпрос.

В изказвания, излъчени след напускането му на Пекин миналата седмица, Тръмп заяви, че пакетът от американски оръжия за Тайван на стойност 14 млрд. долара, който все още очаква неговото одобрение, е „много добра разменна монета“ в отношенията с Китай.

Макар Пекин, който разглежда Тайван като част от собствената си територия, да поддържа политика на „мирно обединение“ от 1979 г. насам, поредица китайски лидери, включително Си Дзинпин, никога не са отричали възможността за използване на военна сила за установяване на контрол над острова.

Според анализатори думите на Тръмп могат да окуражат Китай да засили натиска си върху Тайван.

„Публичната готовност на Тръмп да преговаря с Пекин за американската позиция по въпроса за Тайван е дипломатическият еквивалент на матадор, който размахва червено знаме пред бик“, пише в онлайн публикация Райън Хас, директор на Центъра за Китай към Института Брукингс.

„Това ще накара Пекин още по-агресивно да тества границите на възможното и да провери докъде може да стигне в опитите си да отслаби американския ангажимент към сигурността на Тайван.“

Коментарът на Тръмп, направен в интервю за Fox след посещението му в Пекин, превърна съдбата на оръжейния пакет в своеобразен тест за отношението на администрацията му към Тайван. В интервюто Тръмп заяви, че американската политика спрямо Тайван не се е променила.

Президентът на Тайван Лай Чин-те се включи в дебата в сряда, заявявайки, че статутът на острова не трябва да бъде определян нито от Китай, нито от Съединените щати.

„Бъдещето на Тайван не може да бъде решавано от външни сили“, заяви Лай в реч по повод годишнината от встъпването си в длъжност през 2024 г.

„Бъдещето на Тайван може да бъде решено единствено от 23-те милиона жители на Тайван.

Изявлението идва на фона на нови китайски военни учения и засилен натиск около острова

Тайван обвини Китай, че дестабилизира Азия

Той добави, че ще продължи усилията за укрепване на отбраната на острова и остава готов за диалог с Китай при равнопоставени условия. Това е позиция, която поддържа още от встъпването си в длъжност. Пекин отказва да общува с него, а периодично организира мащабни военни учения като форма на натиск върху неговата администрация.

„Търсим стабилност, но не за сметка на нашия суверенитет и демократичен начин на живот. Това е червената линия на Тайван“, каза още Лай.

Тайван зависи от американски доставки на модерни изтребители и ракетни системи, тъй като много държави избягват да продават тежко въоръжение на острова от страх да не си навлекат ответни действия от страна на Китай.

Пакетът с оръжия остава в неизвестност заради съпротивата на Си и опасенията във Вашингтон, че подобен ход може да навреди на отношенията с Китай, пише The Wall Street Journal.

Американското законодателство предвижда САЩ да предоставят на Тайван средства за собствена отбрана.

През декември администрацията на Тръмп одобри отделен пакет за 11,1 млрд. долара, което частично успокои опасенията, че американският президент не прави достатъчно за ограничаване на китайската военна мощ.

Ако през следващите месеци не бъде обявена нова оръжейна сделка, това ще има сериозно отражение върху Тайван – върху морала и доверието на страната към Съединените щати, според WSJ.

Изказването на Тръмп за „разменната монета“ подсказва възможна промяна спрямо американската позиция от началото на 80-те години, когато Вашингтон уверяваше Тайпе, че няма да съгласува оръжейните сделки с Китай.

Тръмп заяви миналата седмица, че скоро ще вземе решение за новия оръжеен пакет.

„Трябва да разговарям с човека, който в момента ръководи Тайван“, каза той пред журналисти на борда на Air Force One – очевиден намек към президента Лай.

Подобен разговор също би представлявал промяна. Нито един действащ американски президент не е потвърждавал официално разговор с президент на Тайван след прекъсването на дипломатическите отношения между Вашингтон и Тайпе през 1979 г.

През 2016 г. Тръмп, тогава все още новоизбран президент, прие поздравително обаждане от предшественичката на Лай – Цай Ингвен.

След речта си Лай заяви, че е отворен за разговор с Тръмп и би използвал подобна възможност, за да защити интересите на тайванското общество.

„Ако получа шанс, мой дълг е да говоря от името на тайванското общество“, каза той и добави, че би заявил на Тръмп:

„Надяваме се тези оръжейни покупки да продължат.“

Военните възможности на Тайван са несравними с тези на Китай. Именно този дисбаланс подтикна тайванските военни стратези да възприемат т.нар. „стратегия на изтощаването“ – подход, който цели да направи евентуална инвазия толкова болезнена и скъпа, че Пекин да се замисли дали цената си струва. Зад тази стратегия стои и надеждата островът да издържи достатъчно дълго, за да се намесят американските сили – ако Вашингтон изобщо реши да се включи.

След напускането на Пекин Тръмп заяви, че Си го е попитал дали САЩ биха защитили Тайван.

„Не говоря по такива теми“, казал Тръмп. Отговорът е в синхрон с американската политика на т.нар. „стратегическа неяснота“ – дългогодишния подход Вашингтон умишлено да не заявява ясно дали ще се намеси при евентуална китайска атака срещу Тайван.

Американският президент призова за успокояване на напрежението в региона и обяви, че политиката на Вашингтон спрямо острова остава непроменена

Часове след срещата на върха със Си Дзинпин, Тръмп предупреди Тайван да не обявява независимост

В интервюто за Fox Тръмп допълни, че не е склонен да въвлича американски войски.

„Не искам някой да си каже: САЩ ни подкрепят, значи можем да обявим независимост“, каза той.

Лай вече твърди, че Република Китай – официалното име на Тайван – е независима и суверенна държава и затова няма нужда да обявява независимост.

Предишни президенти от неговата партия също защитаваха подобна позиция, без Пекин да смята, че са преминати червените линии. Анализатори смятат, че Китайската комунистическа партия не би толерирала официално обявяване на независимост или преименуване на Република Китай на Тайван.

Китайски представители и държавни медии представиха срещата като дипломатическа победа за Пекин по въпроса за Тайван, твърдейки, че Си и Тръмп са постигнали съгласие за противопоставяне на тайванската независимост.

По-големият въпрос обаче вече не е дали Китай ще повярва на думите на Тръмп, а дали самият Тайван може да си позволи подобна несигурност около най-важния си партньор в сферата на сигурността.