Николай Младенов признава, че „вратата към бъдещето на Газа остава затворена“ на фона на пълния застой в анклава

Газа остава в мрачен застой повече от седем месеца след като американският президент Доналд Тръмп договори споразумение за примирие между „Хамас“ и Израел. Възстановяването на анклава така и не е започнало, т.нар. „Съвет за мир“ изпитва сериозни финансови затруднения, а палестинските технократи, избрани да управляват ивицата, остават блокирани в Египет.

В доклад до Съвета за сигурност на ООН от 15 май „Съветът за мир“ посочва, че „основната пречка“ пред реализирането на плана на Тръмп за Газа е отказът на „Хамас“ да предаде оръжията си и да се откаже от контрола над територията. Няколко души, запознати с работата на организацията, обаче твърдят, че недостигът на финансиране също може да провали инициативата, цитира The Guardian.

На първата среща на „Съвета за мир“, председателствана от Тръмп, девет държави обещаха общо 7 млрд. долара като част от пакет за „подкрепа на Газа“. Според източник, запознат с дейността на организацията, до момента средства са превели само Обединените арабски емирства и Мароко.

Групата е получила 23 млн. долара за оперативната си дейност, заедно с още 100 млн. долара за финансиране на бъдещи палестински полицейски сили. Това означава, че на практика са изплатени едва 1,75 долара от всеки 100 обещани.

Николай Младенов ще бъде директор на Съвета за мир, заяви Нетаняху

ООН оценява общата стойност за възстановяването на Газа на над 70 млрд. долара, като процесът ще отнеме десетилетия.

Според вътрешни източници някои държави, които първоначално са обещали финансиране, вече се колебаят дали да преведат средствата след месеци на блокирана дипломация и липса на напредък на място. „Държавите се колебаят да платят своята част“, казва дипломат, запознат с международните преговори за Газа.

Друг източник твърди, че войната с Иран е дала удобно оправдание за забавянето на плащанията. „Никой с пари и ресурси не иска да работи със Съвета за мир. Добавете и конфликта с Иран, и богатите държави вече имат извинение да не плащат.“

Българският дипломат Николай Младенов, натоварен със задачата да реализира визията на американския президент като „върховен представител“ за Газа, призна миналата седмица, че палестинците в анклава са били изоставени от международната общност.

„Вратата към бъдещето на Газа остава затворена. Това не е онова, което беше обещано на палестинците, нито онова, което те заслужават“, коментира Младенов пред журналисти в Йерусалим. По думите му безизходицата застрашава и дългосрочната сигурност на Израел.

В доклада си до Съвета за сигурност от 15 май Младенов призова държавите донори да преведат обещаните средства „без забавяне“. „Средствата, които са обещани, но все още не са изплатени, представляват разликата между рамка, която съществува само на хартия, и такава, която реално работи за хората в Газа“, се казва в документа. 

Високопоставен представител на организацията отрече да има спешен финансов проблем и заяви, че донорите остават ангажирани с инициативата. По думите му призивът към ООН е бил свързан и с дългогодишния недостиг на средства за хуманитарните програми на организацията в окупираните палестински територии.

Според него „Съветът за мир“ е уверен, че ще успее да събере необходимото финансиране за проектите си, които засега остават основно на етап планиране. Той подчерта, че Мароко, Бахрейн и Обединените арабски емирства вече са превели средства за административните разходи на групата и за обучение на бъдещи палестински полицейски сили. Информацията за средствата предоставени от Бахрейн обаче не е потвърдена. 

Тръмп също е обещал 10 млрд. долара американско финансиране, което все още не е отпуснато. Според представител на „Съвета за мир“ организацията дори не е поискала официално тези средства. Те се контролират от Джеръми Луин – служител на Държавния департамент на САЩ.

„Съветът за мир“ на Тръмп обеща 5 млрд. долара за Газа, докато Израел затяга контрола над Западния бряг

Арие Лайтстоун, ключов съветник по близкоизточната политика и в двете администрации на Тръмп, е „единственият човек“, който води разговорите за набиране на средства за инициативата. През последните месеци той пътува между Тел Авив, Абу Даби и Вашингтон в опит да осигури подкрепа за визията на президента, включително чрез разговори с хуманитарни организации за нуждите на Газа.

Сред разходите на „Съвета за мир“ са и заплатите на 12 палестинци, избрани да ръководят бъдещата гражданска администрация в анклава – Националния комитет за управление на Газа. В момента те се намират в Египет и очакват гаранции за сигурност и дипломатически разрешения, за да влязат в анклава.

Според източник, запознат с работата на комитета, те получават между 16 000 и 17 000 долара месечно. Документи, прегледани от The Guardian, показват, че Младенов трябва да получава около 400 000 долара годишно за ролята си начело на „Съвета за мир“.

Говорител на „Съвета за мир“ отхвърли информацията за заплатите като „неточна“ и заяви, че възнагражденията на палестинските технократи са съобразени със схемата на Палестинската автономия.

Според източниците Националният комитет за управление на Газа, който е подчинен на Младенов, все още няма никакво реално влияние върху живота в анклава. „От януари 2026 г. насам в Газа не е влязла нито една бутилка вода под флага на комитета“, отбелязва човек, запознат с работата му.

Когато примирието за Газа беше договорено през октомври миналата година, критиците и част от съюзниците на САЩ предупредиха, че споразумението е опасно неясно по отношение на възстановяването, управлението и сигурността в анклава. То предвиждаше разполагането на международни сили, които да гарантират сигурността в анклава и да създадат условия за възстановяване, увеличаване на хуманитарната помощ, разоръжаване на „Хамас“ и пълно изтегляне на израелските сили.

Повече от половин година по-късно международни сили няма, нито пък съществуват реални планове за създаването им. Израелската армия продължава да контролира повече от половината територия на Газа и ограничава доставките на храни и друга хуманитарна помощ.

Повечето оцелели все още живеят в импровизирани и нехигиенични лагери. Гладът е широко разпространен, училищата не са отворили отново, има остър недостиг на чиста вода, а здравната система е парализирана заради разрушенията и липсата на персонал и доставки.

Въпреки това Тръмп и неговите съветници продължават да говорят за бъдеще, което изглежда напълно откъснато от реалността на руините и хуманитарната катастрофа. През последната година те представяха идеи за превръщането на Газа в модерен център за туризъм и търговия с летища, пристанища и „умни градове, задвижвани от изкуствен интелект“.

Андрей Гюров за участието ни в Съвета за мир: Беше решение на един олигарх

На практика обаче не е започнала никаква съществена работа по възстановяването – дори по базови инфраструктурни проекти в зоните под пълен израелски военен контрол.

Миналата година американски представители заявиха, че до лятото могат да бъдат изградени оградени полупостоянни лагери за настаняване на хиляди палестинци. Няколко компании вече са подали оферти за разчистване на руини, охрана и изграждане на комплекси в Газа, но твърдят, че така и не са получили договори.

„Нищо не се случва. Дори няма договори за разчистване на руините“, посочва източник.

Младенов признава, че и двете страни са нарушавали примирието, но многократно обвинява „Хамас“ за липсата на напредък и настоява групировката да се разоръжи, за да стане възможно възстановяването.

Залогът е бъдещето на над два милиона палестинци в Газа, повечето от които са разселени и отчаяни да възстановят живота си след конфликта с Израел. Войната в анклава вече бе определена като геноцид от комисия на ООН, правозащитни организации и международни изследователи. 

Според източник, запознат с дейността на „Съвета за мир“, дори ако „Хамас“ се съгласи да се разоръжи, организацията няма капацитета да предостави помощта, необходима за опустошената територия.

Високопоставен представител на „Съвета за мир“ обаче оспорва тази оценка:

„Всъщност сме повече от подготвени и няма да се провалим.“