Допълнително увеличение на основните лихвени проценти на Европейската централна банка (ЕЦБ) може да се наложи, ако постъпващите данни потвърдят, че инфлационният натиск става по-устойчив.

През декември Управителният съвет на ЕЦБ ще разполага с актуализирани прогнози и допълнителни икономически и финансови данни, които ще позволят да се оцени продължителността на енергийния шок и косвените му ефекти върху цените и заплатите. Това заявява управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев на откриването на Форум на официалните парични и финансови институции в София, съобщава БТА.

Той определя като правилно решението на Управителния съвет на ЕЦБ през октомври да остави трите основни лихвени процента без промяна след увеличенията през септември. Според него паузата дава възможност да бъде оценено въздействието на енергийния шок и затягането на финансовите условия. Подчертава обаче, че това решение не означава, че затягането на паричната политика е приключило.

Цените на енергията „продължават да се повишават, което създава рискове за повишение на инфлацията и рискове за забавяне на икономическия растеж“, предупреждават от банката след решението

ЕЦБ запази основния лихвен процент в еврозоната без промяна

Годишната инфлация в еврозоната достигна 3,8% през септември, като значителна част от увеличението се дължи на цените на енергоносителите, които са се повишили повече от предвиденото в септемврийската прогноза на ЕЦБ, посочва Радев. Това означава по-висока от очакваната досега инфлация и риск отклонението от целевото равнище от 2% да продължи по-дълго.

Основният въпрос: Колко ще издържат цените на енергийния натиск

Основният въпрос е доколко натискът от енергийните цени ще се пренесе към останалите цени, заплатите и инфлационните очаквания.

Засега базисната инфлация остава относително стабилна и не се наблюдава широкомащабно пренасяне на енергийния шок върху заплатите. Това е окуражаващо, но не премахва рисковете, отбелязва управителят на БНБ.

Проучването на ЕЦБ сред професионалните прогнозисти показва, че очакванията за общата инфлация през 2027 г. са ревизирани нагоре до 2,6%, а тези за базисната инфлация – до 2,5%. Дългосрочните инфлационни очаквания остават закотвени на равнище от 2%.

Все още е рано да се прецени дали поскъпването на енергията ще доведе до по-широк инфлационен натиск в еврозоната

Инфлацията в еврозоната расте, но ЕЦБ вероятно ще задържи лихвите. Франция е една от причините

Според Радев ревизиите за 2027 г. показват, че въздействието на енергийния шок може да се окаже по-продължително от очакваното досега. Затова трябва да се следят особено внимателно косвените и вторичните ефекти. Не бива да се чака те да се проявят в пълна степен, преди да бъде преценено дали са необходими допълнителни действия, подчертава той.

Същевременно икономиката на еврозоната продължава да расте, но по-високите цени на енергоносителите отслабват потребителското доверие.

Повишената доходност по дългосрочните облигации и затегнатите условия за банково финансиране ограничават търсенето. Вероятно тези фактори ще потискат икономическата активност и инфлацията, посочва Радев.

Портфейлът от държавни облигации на европейските кредитори възлиза на 4,3 трилиона евро – двойно повече от нивата в дълговата криза

Разпродажбата на облигации подновява дебата за „порочния кръг“ на банките в еврозоната

Перспективите за паричната политика на ЕЦБ

Решенията на ЕЦБ трябва да продължат да се основават на постъпващите данни. Управителният съвет разполага с необходимите възможности да реагира на развитието на ситуацията, но не трябва да се приема, че сегашното равнище на лихвените проценти непременно ще остане достатъчно, ако инфлационният натиск се задържи.

„Това не означава предварителен ангажимент за конкретно решение“, заявява Радев.

По думите му, решенията ще продължат да се вземат на всяко заседание въз основа на новите данни, като се отчитат перспективите за инфлацията, динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Вземането на решения въз основа на данните не означава пасивност, а реакция, когато те дават основание за действие, подчерта управителят на БНБ. Основната отговорност на ЕЦБ е да осигури стабилизиране на инфлацията в еврозоната на равнище от 2% в средносрочен план.

Радев подчертава и необходимостта от подходящи други икономически политики, особено от фискална политика, съобразена с предизвикателствата.

Управителният съвет на ЕЦБ многократно е подчертавал значението на устойчивите публични финанси. Фискалните мерки в отговор на енергийния шок трябва да бъдат временни, добре насочени и съобразени с конкретните обстоятелства.

Високият дълг и дефицит, слаб растеж и политическа нестабилност подхранват опасенията за публичните финанси на Франция. Анализатори успокояват, че повторение на кризата от 2010-те е малко вероятно, но още волатилност и вторични ефекти са възможни

Пълзяща фискална криза: Под заплаха ли е еврото и достатъчно силни ли са банките да го защитят

Предвидимостта на икономическата политика също е важна. Несигурността около публичните финанси или промените в правилата, по които работи бизнесът, могат да отслабят доверието, да обезкуражат инвестициите и да допринесат за допълнително затягане на условията за финансиране.

Това има значение както за икономическия растеж, така и за ефективното предаване на паричната политика към икономиката, допълва Радев.

БНБ и българската икономика в Евросистемата

От началото на 2026 г. БНБ участва пълноценно в Евросистемата.

След дълги години в условията на валутен борд България вече участва пряко във вземането на решенията за общата парична политика и споделя отговорността за тяхното изпълнение. Радев определя това като фундаментална институционална промяна.

Присъединяването към еврозоната обаче не премахва различията между националните икономики и необходимостта от разумни вътрешни политики, посочва управителят на БНБ. Той дава като пример инфлацията в България, която през септември е 5,6% на годишна основа, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, при средно равнище от 3,8% за еврозоната.

Преди нас с най-висока инфлация са Румъния и Литва, най-ниски нива са отчетени в Швеция, Унгария и Дания

България е втора в еврозоната и трета в ЕС с 5,6% инфлация през септември

По предварителни данни на Националния статистически институт, които Радев очаква да бъдат обявени по-късно днес, годишната инфлация в България през октомври се повишава до 6%. Тези стойности показват, че инфлационният натиск в страната остава по-силен от средния за еврозоната, отбелязва той.

Общата парична политика осигурява рамката за ценова стабилност в еврозоната, но националните икономически условия продължават да имат значение. Сред тях са вътрешното търсене, динамиката на кредитирането и условията за финансиране.

Присъединяването към еврозоната значително ограничава външните рискове за България, но не премахва вътрешните икономически рискове. Затова разумните национални политики и силният банков сектор стават още по-важни, допълва Радев.

Провеждаме разумна макроикономическа политика в продължителен период от време. Резултатът – едно от най-ниските съотношения на дълг към БВП в Европа и не само. Въпросът е да я поддържаме и след като станем част от еврозоната

Димитър Радев, БНБ: Присъединяването към еврозоната не е край, а началото на пътя

Националните централни банки и надзорните органи имат конкретна отговорност да наблюдават не само състоянието на банковата система, но и рисковете, произтичащи от промени в икономическата, правната и регулаторната среда.

Когато подобни промени могат да засегнат устойчивостта на банките, кредитирането или цената на финансирането, независимата централна банка трябва да оцени последиците и ясно да ги представи пред обществото.

Банковият сектор в България остава добре капитализиран и ликвиден, а кредитирането продължава да нараства със значителни темпове, особено при жилищните кредити. Това изисква превантивен подход в надзора и макропруденциалната политика, посочва Радев.

През третото тримесечие активите на банковата система нарастват с 3,4 млрд. евро (2,8%) и в края на септември достигат 124,4 млрд. евро. Ликвидното покритие е 263,1% при минимално регулаторно изискване от 100%

БНБ: Печалбата на банките нараства до 1,6 млрд. евро към края на септември

Добрите показатели на банковия сектор не са основание за облекчаване на изискванията. Те дават възможност да бъдат поддържани адекватни буфери, преди рисковете да са се материализирали. Целта е да се съхранят устойчивостта на банковата система и способността ѝ да финансира икономиката, включително при по-неблагоприятни условия.

В по-широк европейски план Радев посочва, че Европа се нуждае от повече инвестиции, по-висока производителност и по-силна конкурентоспособност. Завършването на Банковия съюз и развитието на Съюза на спестяванията и инвестициите могат да помогнат за мобилизирането на европейските спестявания и насочването им към продуктивни инвестиции.

По-дълбоката финансова интеграция обаче изисква повече от нови механизми. Тя зависи от стабилни институции, надеждни политики и доверие в европейската финансова система, допълва управителят на БНБ.

„В една фрагментирана Европа инвестициите се превръщат в марж на адаптация при всеки шок. Това е проблем с устойчивостта, преди да е станал проблем с растежа“, заявява в реч в Дъблин вицепрезидентът на ЕЦБ Борис Вуйчич

ЕЦБ: Страните от еврозоната се интегрират по-бързо със САЩ, отколкото помежду си

В заключение той посочва, че присъединяването на България към еврозоната носи нови отговорности както за участието на страната във формирането на общата парична политика, така и за запазването на стабилността на националната и финансовата система.

В настоящата среда основната задача е да бъде съхранено доверието в способността на паричната политика да осигурява ценова стабилност, в устойчивостта на публичните финанси и в стабилността на банковата система.

Това изисква последователност в решенията, яснота за отговорностите и готовност за действие, когато обстоятелствата го налагат, допълва управителят на БНБ.