ЕЦБ: Страните от еврозоната се интегрират по-бързо със САЩ, отколкото помежду си
„В една фрагментирана Европа инвестициите се превръщат в марж на адаптация при всеки шок. Това е проблем с устойчивостта, преди да е станал проблем с растежа“, заявява в реч в Дъблин вицепрезидентът на ЕЦБ Борис Вуйчич
,fit(1001:538)&format=webp)
Страните от еврозоната се интегрират по-бързо със САЩ, отколкото помежду си, подчертава вицепрезидентът на Европейската централна банка Борис Вуйчич, като изтъква, че тази тенденция прави Блока по-уязвим към икономически сътресения в момент на нарастващи геополитически напрежения.
Коментарът му отразява парадокс, който стои в основата на дългогодишните усилия на ЕС за създаване на истински Единен пазар на капитали: европейските спестявания все повече се насочват към САЩ, докато националните граници фрагментират инвестициите в рамките на Блока, допълва Reuters.
Бариерите за инвестиции в САЩ падат по-бързо от тези в Европа
Позовавайки се на проучване на ЕЦБ, Вуйчич заявява, че бариерите пред трансграничните инвестиции в акции между еврозоната и САЩ са паднали с една четвърт от 2014 г. насам, което е два пъти повече в сравнение със спада на бариерите в рамките на еврозоната.
„Удивително е, че се интегрираме по-бързо със САЩ, отколкото помежду си“, допълва вицепрезидентът на ЕЦБ в реч на финансова конференция в Дъблин.
Вуйчич посочва също така данни, които сочат, че фрагментираните капиталови пазари в Европа правят икономиката по-малко устойчива.
Проучването на ЕЦБ показва, че компаниите с предимно местни акционери са намалили инвестициите си по време на пандемията с около 20% в сравнение с тези с международна инвеститорска база. Европейските компании също така са склонни да намаляват инвестициите си, когато цените на петрола се повишават, за разлика от американските.
„В една фрагментирана Европа инвестициите се превръщат в марж на адаптация при всеки шок. Това е проблем с устойчивостта, преди да е станал проблем с растежа“, допълва Вуйчич.
Производствената активност през октомври – забавяне, но в темпове на стабилност
Междувременно публикувани в понеделник нови данни показват, че растежът на производствената активност в еврозоната се запазва на добро ниво през октомври, макар и да отбеляза забавяне, тъй като ръстът на новите поръчки се забавя, а нарастващите разходи за енергия и прекъсвания във веригата на доставки свиват маржовете, съобщава Reuters.
Индексът на мениджърите по покупките (PMI) в производствения сектор на S&P Global за еврозоната спадна до 52,7 миналия месец от 52,9 през септември, което беше най-високата стойност от май 2022 г., но остава над предварителната прогноза от 52,4.
„Поредната стабилна стойност на PMI удължава най-добрия период на растеж в производствения сектор на еврозоната от над четири години“, заявява Крис Уилямсън, главен икономист в S&P Global Market Intelligence.
„Устойчивият растеж, отчетен от февруари насам, рисува обнадеждаваща картина за устойчивостта на производствения сектор, подложен на натиск от митата и конфликтите в Близкия изток и Украйна, и по-специално от скока в разходите и затрудненията с доставките, които те предизвикаха“, допълва той.
Данните сочат, че производителите се справят добре въпреки митата, конфликтите и скока в цените на енергията, но нарастващите цени на суровините засилват натиска върху ЕЦБ да повиши лихвените проценти. На последното си заседание централната банка ги остави без промяна, но икономисти, анкетирани от Reuters, очакват през декември да бъдат повишени.
„След като инфлацията на производствените разходи отново отбеляза рязък скок през октомври, достигайки едно от най-високите нива в последните четири години, поради по-високите цени на енергията и затрудненията в доставките, най-новите данни от PMI засилват натиска ЕЦБ да повиши лихвените проценти в следващите месеци, още едно препятствие за бизнеса“, допълва Уилямсън.
Общият обем на нови поръчки в производството – ключов показател за търсенето, нараства с по-бавен темп през октомври, въпреки че поръчките за износ отбелязват най-рязкото си увеличение за повече от 4 години.
Шест от осемте страни от еврозоната, обхванати от проучването, отбелязват ръст на производствената активност. Франция и Италия са изключенията.
Производството в промишлеността спада до четиримесечно дъно от 52,8% спрямо 53,6 през септември, макар че е над дългосрочната средна стойност от проучването.
Оперативните разходи на компаниите отбелязват най-бързото си нарастване за последните пет месеца през октомври и в отговор те рязко повишават продажните си цени, въпреки че темпът на увеличението е непроменен спрямо септември.
Напрежението във веригата на доставки се засилва през месеца, а сроковете за доставка се удължават до най-дълъг период от юни насам. Производителите увеличават обемите на покупки с най-бързия темп за почти 4 години, като за първи път от декември 2022 г. натрупват запаси от суровини.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)