Европейската комисия призовава за реформи, но не всички отговарят на призива. След години на преговори Брюксел е почти готов да представи дългоочаквания си план за телекомуникациите, предназначен да модернизира мрежите и да подкрепи сектора.

Законът за цифровите мрежи, който се очаква да бъде приет на 16 декември, ще преразгледа настоящите правила, за да улесни операторите при внедряването на 5G и оптични кабели и да стимулира инвестициите в цифровата инфраструктура на Европа. Той обаче може да срещне съпротивата на различни участници в процеса - от национални правителства до технологичните компании, пише в свой анализ POLITICO.

Най-големите телекомуникационни компании на континента отдавна твърдят, че задушаващите правила и фрагментираният единен пазар им пречат да се разрастват и да реализират устойчиви печалби, както и да изведат европейските мрежи на по-високо ниво.

„Никога досега свързаността не е била толкова важна за живота на хората, но в същото време нашата индустрия има проблеми в много региони да постигне прилична възвръщаемост на капитала“, казва пред изданието Вивек Бадринат, шеф на глобалната мобилна асоциация GSMA.

Но не всички са съгласни с тази кризисна теза. POLITICO прави преглед на позициите на различните заинтересовани страни и битките, до които водят те.

Големите телекоми vs. големите технологични компании

Годините на лобиране от страна на водещите европейски телекомуникационни компании, за да накарат платформи, които използват много данни, като TikTok, Netflix и YouTube, да помогнат за финансирането на разширяването на мрежата, изглежда са дали резултат.

Какви рискове създава интеграцията на AI за телекомите?

Комисията обмисля как да се справи с „предизвикателствата в сътрудничеството“ между технологичните и телекомуникационните играчи в своите реформи. Една от опциите, която се обсъжда, се превръща в политическо минно поле: да се дадат правомощия на регулаторите да разрешават потенциални спорове между двете групи относно начина, по който те обработват трафика.

Противниците на регулаторната намеса се опасяват, че това ще даде на операторите възможност да окажат натиск върху доставчиците на съдържание за плащания, подобно на непопулярното предложение, известно като „справедлив дял“, което беше направено от предишната Комисия. В най-лошия случай, казват те, това би могло дори да промени интернет, какъвто го познаваме, като подкопае мрежовата неутралност – принципът, че доставчиците на услуги трябва да третират целия трафик еднакво, без да го ограничават или цензурират.

„Това би имало незабавни и широки последствия, като би навредило на европейските потребители, бизнеса, цифровите права и устойчивостта на творческия и културния сектор, като в крайна сметка би застрашило фрагментирането на интернет и единния пазар“, пише по-рано този месец широка коалиция, включваща граждански и медийни организации, както и аудиовизуални оператори.

Самите регулатори казват, че не виждат никакъв пазарен провал или нужда от законодателни промени.

„Все по-трудно ми е да повярвам, че Комисията подхожда към този въпрос с добра воля, защото не може да игнорира хаотичното въздействие, което нещо подобно би имало“, предупреждава Бенуа Фелтен, експерт в Plum Consulting и автор на проучване по темата, поръчано от лобито на големите технологични компании CCIA.

Технологичните компании ще се борят с всички сили срещу всякакви опити да им бъдат наложени същите задължения, които трябва да спазват телекомуникационните оператори.

„Принципът „еднакви услуги, еднакви правила“ трябва да е очевиден“, казва Алесандро Гропели, шеф на телекомуникационната търговска асоциация Connect Europe. „Не може да има конкурентоспособност, ако едната страна играе с вързани ръце, а другата - със свободни“.

Waterworth и Sol: Meta и Google разгръщат гигантска мрежа от подводни оптични кабели

Наложени оператори vs. претенденти

Настроенията за дерегулация в Брюксел задълбочават различията между водещите телекомуникационни доставчици в Европа и претендентите, които отдавна подкрепят съществуващите правила. Според тях те им позволяват да се конкурират с утвърдените играчи.

„Комисията иска да дерегулира догматично, за да подпомогне най-големите оператори в Европа“, смята Люк Хиндрикс, генерален директор на търговската организация European Competitive Telecommunications Association. „Един от начините да се направи това е да се отслаби конкуренцията, за да се позволи на няколко установени оператори да оцелеят и да се проправи пътят за консолидация. Ако конкурентите са на ръба на фалита, те ще се съгласят да се слеят“.

По-малките представители на телекомуникационния сектор са възмутени от тази посока, която може да доведе до отслабване на регулаторния натиск върху водещите телекоми в Европа да отворят каналите и оптичните си линии за тях. Изпълнителният орган на ЕС иска да се откаже от строгите предварителни правила и по-строгия контрол над доминиращите играчи, за да предотврати злоупотреби, и вместо това да разчита на стандартното правоприлагане. Той твърди, че настоящата система е допринесла за стимулиране на конкуренцията, но вече е изживяла своето време.

„Тревожно е, че Европейската комисия сега предлага да облекчи регулирането на бившите фиксирани монополи“, пише коалиция от девет мрежови оператори в писмо до ЕК този месец. Подписалите се – включително френската Iliad и британската Vodafone – изразяват несъгласие с предложената „стъпка назад“ и предупреждават за риска от „повторна монополизация“.

Според противниците тази промяна може да унищожи години на напредък, като подкопае предвидимостта на пазара, възпрепятства инвестициите и повиши цените на едро – разходи, които неизбежно ще бъдат прехвърлени върху потребителите.

„В Германия изглежда, че хората никога не преминават на червено. Но може ли да се каже, че след като това е така, трябва да променим законът, който гласи, че преминаването на червено е сериозно нарушение? Какво мислите, че ще се случи?“, пита Хиндрикс.

Старите играчи обаче не са съгласни.

Примерът Финландия: Колко трудно е Европа да се откъсне технологично от Китай?

„Настоящата система води до ниски инвестиции и вреди на разгръщането на иновативни мрежи“, казва Гропели от Connect Europe. „Реформата е задължителна, иначе ще останем глобални изоставащи в разгръщането на критични мрежи“.

Столиците vs. Брюксел

Националните правителства също не подкрепят реформите. Столиците на ЕС се възмущават от идеята Брюксел да се намесва в територия, която те считат за своя. Такъв е случаят с разпределението на спектъра – ограниченият и много търсен ресурс, който захранва безжичните комуникации и се продава на търг на национално ниво за милиарди евро.

„5G е катастрофа, защото истинското 5G почти не съществува“, казва миналия септември Роберто Виола, висш служител в Комисията, отговарящ за цифровите технологии. „Ние загубихме петнадесет години в дискусии кой трябва да разпределя честотите“.

Въпреки това темата до голяма степен не се обсъжда от националните правителства.

„Хармонизирането на спектъра не е любимата тема на страните членки“, обяснява миналата година Каталин Молнар, посланикът на Унгария, когато страната председателства преговорите между правителствата на ЕС по този въпрос.

Настоящото сътрудничество между страните „функционира добре“, контрират 27-те държави членки на ЕС в съвместна позиция, като подчертават, че управлението на спектъра е „ключов инструмент на публичната политика“, който попада в „трайната значимост на националните компетенции на държавите членки в това отношение“. Това ще бъде основна червена линия за Съвета на ЕС, където столиците в крайна сметка ще изработят своята позиция по реформите.

Индустрията обаче твърди, че реформите са от съществено значение за икономическите ползи, към които ЕС се стреми.

„Вятърът никога не е бил толкова силен в платната на кораба, който днес се движи към по-ефективен телекомуникационен пазар“, акцентира Бадринат от GSMA. „Достатъчно ли е това, за да се постигне правилният резултат? Е, това е нещото, в което искаме да вярваме“.