В полупустинята Кару в Южна Африка африканска ивичеста мишка се препича на сутрешното слънце. В близост скрито аудио оборудване излъчва серия от високочестотни, недоловими за човешкото ухо звуци, които веднага привличат вниманието на гризача. Когато учените пускат запис на мишка от съседна колония, животното се изправя на задните си лапи в повишена бдителност. Ако звукът е от напълно непознат индивид, реакцията е още по-остра – мишката панически се скрива в храстите.

Ако обаче чуе звук от своето семейство, мишката спокойно продължава сутрешната си рутина.

Това е само един пример от нова вълна изследвания, представени в репортаж на CNN, които показват колко сложна може да бъде комуникацията в животинския свят. С помощта на модерно записващо оборудване и алгоритми за машинно обучение биоакустиците откриват модели на общуване, които доскоро се смятаха за уникални за хората.

Никола Матевон, професор в Университета на Сент Етиен, споделя пред CNN, че доскоро учените смятаха, че животните или не общуват, или го правят на много примитивно ниво.

За да докаже обратното, през 2023 г. екипът му записва над 122 000 звука от десетки африкански ивичести мишки и идентифицира поне седем различни вида вокализации. За анализа на тази база данни изследователите използват изкуствена невронна мрежа – същата технология, която стои зад големите езикови модели.

Страната отчита ръст на конфликтите между хора и диви животни заради увеличаващия се брой на едрите представители на фауната. В района на националния парк Читуан обаче се полагат усилия за решаване на проблема чрез образование и обучение

„Минават точно покрай къщата“: Как Непал се учи да съжителства с носорозите на фона на растящата им популация ?

Алгоритмите показват, че всяка група мишки има свой специфичен акустичен профил, а по-задълбочените анализи разкриват, че дори отделните индивиди притежават уникални звукови характеристики.

Пред CNN Матевон обяснява, че машинното обучение е ключово за този процес, тъй като обемът от вокализации не позволява ръчна обработка. Този пробив прави работата му финалист за наградата „Дулитъл“ – отличие за значителен напредък в дешифрирането на комуникацията при животните.

Наградата включва и инвестиция от 10 милиона долара за екипа, който успее да демонстрира двупосочна комуникация с животински вид, без животните да осъзнават, че общуват с хора.

Откритията обаче не се ограничават само до гризачите. Както отбелязва CNN, учени като Катрин Крокфорд и Роман Витиг събират около 20 000 часа записи на шимпанзета в Националния парк Таи в Кот д’Ивоар. Техните изследвания разкриват впечатляващи факти за начина, по който приматите използват звуци.

Въпреки че имат само 12 основни вида вокализации, шимпанзетата ги комбинират по изключително гъвкав начин. Изследователите са идентифицирали 16 комбинации от по два звука, които създават нови значения – например комбинирането на звук за почивка с такъв за поздрав се тълкува като призив за създаване на гнездо.

Изследване от университета в Киото свързва поведението на котките с вариации в един специфичен ген, който определя дали ще мъркат, мяукат… или просто ще ви игнорират

Мяу, мър-мър + малко генетика: Защо някои котки са толкова „разговорливи“?

Подобни модели се наблюдават и при бонобо в Демократична република Конго, където изследователката Мелиса Берте установява, че комбинирането на определени звуци може да сигнализира за напрегната социална ситуация или желание за помирение.

Тези комбинации предполагат рудиментарна форма на синтаксис. CNN също така представя изследвания на изследователка от Калифорнийския университет, която работи със зеброви чинки – малки, социални и издръжливи австралийски птици. Тя доказва, че те имат ясна представа за значенията на своите звуци, свързани с глад, опасност или социален конфликт.

Въпреки че изкуственият интелект значително ускорява процеса на дешифриране, учените споделят пред CNN сериозни етични опасения относно последиците от потенциален разговор с животните. Съществува реален риск подобен пробив да доведе до нова форма на експлоатация, като например комерсиален туризъм за разговори с шимпанзета, което би объркало животните и нарушило естествения им ритъм.

Поради тези опасения изследователите са изключително предпазливи при пускането на записи в дивата природа. Както отбелязва Йоси Йовел, председател на журито за наградата „Дулитъл“, комуникацията между различните видове вероятно ще се осъществи, но „разговорите“ може да се окажат по-скучни от очакваното, тъй като животните имат различни нужди и интереси от хората.

Възможно е също така животните да споделят неща, които хората не биха искали да чуят. CNN заключава, че дори ако общуването не придобие особени измерения, пасивното разбиране на езика на животните има значителни практически ползи.

В Япония вече се използват предупредителни сигнали за влакове, базирани на звуците, които елените издават при опасност. В близко бъдеще декодирането на стресовите вокализации може значително да подобри условията на живот на селскостопанските и лабораторните животни, като елиминира нуждата от инвазивни процедури.