Независимо дали чакат влака, или прекарват време сами в кафене, жителите на една малка държава в Югоизточна Азия получават нов стимул да се върнат към навик, който все по-често остава на заден план – четенето. 

Този месец Сингапур стартира нова петгодишна национална кампания за насърчаване на четенето. Сред стимулите са и малки парични възнаграждения за гражданите, които отбелязват времето, прекарано с книга, в правителствена онлайн платформа.

Властите разчитат на превръщането на четенето в своеобразна игра – чрез система от точки и награди – както и на усещането за участие в обща национална инициатива. Целта е да бъде възстановен навик, който все по-често отстъпва място на безкрайното превъртане на съдържание в социалните мрежи.

„Макар краткото съдържание да ни помага да бъдем информирани, четенето на по-дълги текстове подобрява концентрацията, критичното мислене и въображението“, казва пред CNN ръководителят на Националния библиотечен съвет Мелиса Там.

„В крайна сметка искаме да изградим нация от читатели, които са любопитни, мислещи, способни да преценяват информацията и подготвени да се ориентират във все по-сложен свят.“

Схемата обаче няма да направи любителите на книгите богати. Необходими са 50 дни с отчетени сесии на четене, за да бъде спечелен 1 сингапурски долар (около 0,80 щатски долара). Всяка сесия от поне 15 минути носи 20 виртуални монети, а за получаването на паричната награда са необходими 1000. На ден може да бъде регистрирана само една сесия.

Необичайната програма се появява в момент, когато способността за продължителна концентрация отслабва, а навиците за четене се влошават в световен мащаб. Преподавателите все по-често се сблъскват с т.нар. „brain rot“ – предполагаемо отслабване на когнитивните способности, свързвано с прекомерното потребление на повърхностно онлайн съдържание – както и с феномена doomscrolling, или продължителното и натрапчиво превъртане на съдържание онлайн.

Последните международни класации от показват, че резултатите по четене сред 15-годишните в САЩ са спаднали рязко, докато азиатски държави като Сингапур и Китай се представят изключително добре. Изследователите посочва като един от проблемите и нарастващото разсейване от дигитални устройства в класната стая.

Тази тенденция засяга осезаемо Европа, където страни като Ирландия и Естония задържат челните си позиции, но редица държави от ЕС като Германия, Франция и Нидерландия регистрират исторически ниски показатели според изследването PISA 2025. В България кризата с функционалната грамотност се задълбочава допълнително – 15-годишните ученици постигат едва 387 точки по четене, а рекордните 58% от българските деветокласници попадат под базовото равнище и не могат да разбират, тълкуват или извличат основна информация от стандартен текст. 

Именно превръщането на четенето в игра и постепенното му изграждане като навик е в основата на сингапурската инициатива, обяснява Ло Чин И от Националния институт по образование на страната.

„За човек, който чете много, 15 минути може да изглеждат твърде малко, но според мен това е подходяща продължителност“, казва пред CNN изследователката на читателските навици.

Според нея хората всъщност продължават да четат много, ако в това понятие се включат и думите, които ежедневно виждат на екраните си. Все по-рядко обаче се среща задълбоченото четене, което изисква повече време, концентрация и постоянство.

Четенето извън училище

Въпреки че Сингапур остава сред световните лидери по резултати в областта на четенето, съществуват опасения, че с напредването в училище учениците постепенно губят интерес към книгите, особено когато започнат подготовката за по-важни изпити.

32-годишният анализатор на риска Айзък Нео, който заради професията си чете множество технически доклади и новинарски материали, смята, че много млади хора губят удоволствието от четенето още в гимназиалните си години.

„Тийнейджърските години могат да бъдат доста напрегнати. Има много важни изпити и постепенно започваш да четеш само онова, върху което ще бъдеш изпитван. Така малко по малко губиш навика да четеш за удоволствие“, обяснява той.

Когато осъзнава, че след началото на професионалната си кариера не е посягал към книга от години, през 2025 г. Нео става съосновател на Modern Men’s Book Club.

По думите му много от хората, с които разговаря, се присъединяват именно защото искат отново да превърнат четенето в част от ежедневието си. Членове на клуба признават, че не са отваряли книга от години, а сега започват да посягат дори към жанрове, които преди не биха избрали.

Инициативата, при която участниците получават възнаграждение за четене, е в пилотна фаза до края на годината. Националният библиотечен съвет планира да добавя нови функции и подобрения въз основа на обратната връзка от потребителите.

Читателите могат да се включат и в благотворителна кампания. Организацията се надява участниците да натрупат общо 7,5 милиона минути четене, което да помогне за събирането на до 150 000 сингапурски долара (около 118 300 щатски долара) през тази година.

Може ли четенето да има цена?

Инициативата предизвиква дебат в богатия град-държава дали парите действително могат да изградят трайна любов към книгите. Според част от критиците хората би трябвало да четат заради самото удоволствие от четенето.

Други обаче смятат, че във време на непрекъснато дигитално разсейване всеки стимул, който кара хората да посегнат към книга, има своите предимства.

„Предпочитам да виждам хора, които четат и пропускат спирката си във влака или автобуса, вместо постоянно да слушам звуците от TikTok и генерирани с изкуствен интелект китайски сериали, които някой е пуснал високо във влака“, споделя пред CNN 28-годишната създателка на съдържание за книги и начин на живот Шармейн Лим.

Ашли Чиа, която ръководи книжен клуб, подчертава, че успехът на инициативата не трябва да се измерва единствено в минути.

„Харесва ми идеята четенето да се превърне в навик и хората да получат малък стимул да започнат“, отбелязва тя.

Според Чиа, ако Сингапур действително иска да изгради култура на четене, успехът няма да означава просто хората да прекарват по 15 минути дневно с книга. Важно е те да станат по-любопитни читатели и да търсят произведения отвъд онова, което им е непосредствено достъпно или полезно.

Съществуват обаче изследвания, според които финансовите стимули могат да имат и обратен ефект. След отпадането на наградата естественото желание на човек да продължи дадено поведение понякога намалява.

„Паричните награди работят добре при хора, които вече имат известен интерес към четенето. За онези, които изобщо не проявяват такъв интерес, обаче финансовият стимул трудно може да изгради трайна вътрешна мотивация“, обяснява клиничният психолог Чариса Нг от Putra Star Care в Сингапур.

Дали малките парични награди ще успеят да се преборят с допаминовия ефект на алгоритмите, предстои да стане ясно. Но в държава, която вече е постигала успех с национални кампании – от поддържането на обществена чистота до насърчаването на учтивото поведение – лекото побутване и скромната награда може да се окажат достатъчни, за да накарат повече хора отново да разгърнат книга.