Бенедикт Къмбърбач никак не очаква с нетърпение момента, в който ще трябва да излезе навън. Разговаря с The Guardian от климатизираната си хотелска стая в лондонския квартал Сохо в разгара на летните горещини. Малцина се съмняват, че климатичната криза има значителна роля за екстремните температури, които поставят природата, земеделието и водните ресурси под огромен натиск. До средата на лятото жегите са довели до около 2700 допълнителни смъртни случая в Англия и Уелс, сочи доклад, изготвен с участието на британската метеорологична служба Met Office.

За Къмбърбач обаче рекордните температури идват в особено подходящ, макар и горчиво ироничен момент. Актьорът е на турне, за да представя новия си документален филм „How to Live on Earth“.

„Иронията е очевидна. Вече усещаме последиците от климатичната криза и дори самото излизане навън ни напомня колко спешно трябва да действаме“, казва той. 

Филмът излиза в YouTube този месец, а Къмбърбач се надява той да се превърне в своеобразен модел за това как човечеството може да промени отношенията си с планетата. В него актьорът произнася монолози в просторните зали на Природонаучния музей в Лондон, редувани с кратки истории за активисти, учени и дори готвачи, които търсят „нов начин на живот на Земята“ – такъв, който би позволил на хората да ограничат вредите върху природата.

През последните две десетилетия Къмбърбач също се опитва да промени собственото си отношение към планетата и да намали въздействието си върху околната среда. В определен момент става веган, но този избор се оказва труден за поддържане по време на снимките на „Сянката на шпионина“. Във филма той играе заловения британски шпионин Гревил Уин, който прекарва мъчителен период в руски затвор.

„Казаха ми: „През последните две седмици не можеш да приемаш никакви фибри. Трябва да ядеш нетлъсто месо.“ А аз им отговорих: „Но аз съм веган!“, спомня си актьорът.

Ограниченията в храненето се отразяват сериозно на организма му. След края на снимките той веднага се връща към зеленчуците, но екстремната диета вече е довела до рязък спад на кръвната му захар и здравословни проблеми.

Днес Къмбърбач вече не е веган, но се стреми месото, което консумира, да идва от възможно най-етични източници. Предпочита например еленско месо, тъй като във Великобритания популацията на елените е прекалено голяма и се налага контролираното ѝ намаляване.

Опитът му по време на „Сянката на шпионина“ обаче е само един пример за трудностите, пред които филмовата индустрия поставя дори най-ангажираните защитници на околната среда. Къмбърбач работи с инициативата Green Rider, която насърчава актьорите да поставят намаляването на замърсяването и въглеродните емисии по време на снимки като условие за участието си в дадена продукция.

„Опитваме се да стигнем до момент, в който това да бъде заложено в договорите. В момента работим с Disney по техен проект от поредицата „Отмъстителите“ във Великобритания. Инициативата се разраства и всички колеги, с които разговарям за нея, я подкрепят“, обяснява той.

50-годишният актьор отдавна подкрепя екологични каузи. През 2019 г. посещава протестите на Extinction Rebellion, а през последните години е обезпокоен от по-твърдия подход на британските власти към климатичните демонстрации, включително дългите присъди за хора, блокирали пътища или чупили прозорци в името на каузата.

Къмбърбач обаче държи да подчертае положителното послание на документалния си филм. За разлика от много продукции, посветени на екологичната криза, „How to Live on Earth“ дори има почти щастлив край.

Историята представя забележителни хора – от представители на коренни общности, които се опитват да защитят сьомгата от последиците от изграждането на язовир, до бивш готвач в Белия дом при Барак Обама, който експериментира с алтернативни източници на протеини. Основната идея е, че решения съществуват и природата има способността да се възстановява, ако хората престанат да ѝ вредят.

Сред най-запомнящите се участници е биологът Дан О’Нийл, който изучава големите котки и прекарва седмици в отдалечени тропически гори, наблюдавайки животните в естествената им среда.

„Винаги работя на отдалечени места. Голяма част от това, което правим, просто не достига до широката публика. Много хора в Монголия например никога не са виждали снежен леопард. Изключително горд съм, че „How to Live on Earth“ ще бъде в YouTube, защото така хората в тези отдалечени райони също ще могат да го гледат. Това прави посланието ни достъпно за целия свят. Коренните общности ще видят себе си представени на екрана“, коментира пред The Guardian О’Нийл.

Режисьорът на документалния филм Джони Хюз открива О’Нийл и останалите участници в различни отдалечени части на света. Според него някои от тях практически сами са заслужили мястото си във филма заради необикновената си работа и способността да предадат емоцията и вълнението, които природата може да предизвика.

„How to Live on Earth“ разглежда и идеи, които на пръв поглед могат да изглеждат прекалено идеалистични. Една от тях е, че дърветата в тропическите гори трябва да се разглеждат като по-ценни от златото, което се намира под тях. В морален план това може да звучи убедително, но остава въпросът дали подобна идея може да работи в съвременната икономическа система.

„Живата природа всъщност е много по-ценна за нас от мъртвата“, посочва Къмбърбач. „Бивникът на един слон например не струва толкова, колкото самият жив слон, ако вземем предвид ролята му за саваната и функционирането на цялата екосистема.“

Според актьора е необходимо създаването на нов финансов модел, който да позволи на хората да инвестират в природата и по този начин да финансират нейното опазване.

„Природата е вършила цялата тази работа за нас безплатно. Идеята е да ѝ бъде придадена икономическа стойност, която да създаде финансов стимул за нейното опазване.“ 

Възгледите на Къмбърбач остават необичайно оптимистични. Той действително вярва, че човечеството все още може да спаси планетата.

„Надявам се, че това, което виждаме сега в последния устрем на добивните индустрии, ще ни покаже, че всъщност не искаме да насърчаваме този модел, нито всички останали неприятни проявления на популизма и национализма.“

Макар документалният филм да отвежда зрителите до отдалечени места като Амазония и Аляска, той ги насърчава да търсят природата и близо до дома си и да създават пространство за нея в градовете.

Къмбърбач живее в лондонския квартал Хампстед и почти всеки ден намира начин да бъде сред природата, най-вече като плува в езерата на Хампстед Хийт.

Актьорът се надява да пренесе основното послание на филма и в собственото си ежедневие.

„Като деца притежаваме онова чувство на удивление, което за съжаление постепенно губим. В развитието ни като хора има много неща, които го притъпяват. Затова трябва да го запазим и да осъзнаем колко ценно е всичко около нас.“