Докато температурите през лятото чупят рекорди в Обединеното кралство и Европа, кметовете на два града – Париж и Милано, започват сравнения как се подготвят за екстремната жега: как защитават уязвимите жители, как информират за възможните рискове и как препроектират квартали с оглед на по-горещите лета.

Това лято в цяла Европа над 14 000 души губят живота си поради жегата.

„Като кметове ние сме изправени пред един и същ въпрос: как да защитим милиони хора, когато екстремната жега вече не е извънредно събитие, а все по-често срещана част от лятото“, пишат в коментар за The Guardian кметовете на Париж, Милано и Финикс Емануел Грегоар, Джузепе Сала и Кейт Галего.

За Финикс този въпрос определя дейността на градската администрация от десетилетия насам. За Париж и Милано той тепърва се превръща в определящо предизвикателство за властта. На някои може да се стори необичайно, че два от най-старите и престижни градове в Европа търсят идеи от град в пустинята на Аризона. Но повишаващите се температури вече са глобално предизвикателство и няма време всеки да разработва стратегия, допълват кметовете.

Финикс е научил, понякога по трудния начин, че екстремната жега не може да се разглежда просто като метеорологично явление. Тя определя решенията относно транспорта, жилищното строителство, общественото здраве, обществените пространства и планирането при извънредни ситуации.

Подготовката за лятото стартира много преди температурите да започнат да се повишават.

Финикс създава една от първите общински служби, посветени на реагирането на топлинните вълни и смекчаването на последиците, което отразява подход, фокусиран както върху незабавното облекчаване на екстремната жега – особено за най-уязвимите групи, така и върху изграждане на устойчивост в средносрочен и дългосрочен план с внедряване на решения за охлаждане, които да направят града по-безопасен и по-комфортен.

Плановете изискват 75% покритие със сянка в новите строителни проекти в райони с висока пешеходна активност, както и програми в подкрепа на училищата, ползвателите на обществен транспорт и най-уязвимите групи. За да намали още повече ефекта на градския топлинен остров, Финикс прилага обработка за охлаждане на повърхностите на сградите и пътищата, включително по повече от 300 километра улици в кварталите.

Градът е лидер в региона относно мерките срещу жегата, включително чрез осигуряване на денонощен център за охлаждане с всестранна подкрепа, който свързва хората с ресурси като жилища, медицински услуги и дори назначаване на работа.

Наемодателите са задължени по закон да поддържат безопасна вътрешна температура (28 °C или по-ниска), а компаниите, които сключват договори, трябва да прилагат планове за безопасност при горещини, за да гарантират здравето и комфорта на служителите.

Тези мерки спасяват човешки животи: през лятото на 2024 г., най-горещото, регистрирано досега във Финикс, координираните мерки допринасят за 20-процентен спад в обажданията на 911, свързани с горещините, в сравнение с предходната година.

Париж и Милано предлагат различен опит, както и уникални предизвикателства.

Те са исторически градове, в които улиците, сградите и обществени пространства са проектирани за друго време и друг климат. Днес и двата се адаптират.

Всеки парижанин вече живее на разстояние от седем минути пеша от място, където може да се разхлади. В момента градът разполага с повече от 1 400 такива места, където хората могат да се разхладят по време на гореща вълна, включително паркове, градини и други обществени съоръжения.

Градът удължава работното време на парковете, плувните басейни и обществените бани при високи температури. Мобилизирана е мрежа от 27 000 доброволци по въпросите на климата, за да се повиши осведомеността относно климатичната криза и стратегиите за адаптиране към горещите вълни, наред с превантивните мерки.

Градът планира и бъдеще, което би било немислимо само преди няколко десетилетия: през октомври 2023 г. беше организирано събитие „Париж при 50 °C“, за да се тества способността за реагиране на общината, както и да се подобри планирането и координацията при бъдещи реакции на извънредни ситуации, свързани с жегата. В него се включиха цялата общност, комуналните услуги, медиите и училищата, а това директно вдъхнови Барселона да проведе същото упражнение през 2027 г.

Нито един град не може просто да пренесе модела на друг град. Географията, историята и политиката са различни.

Но всеки кмет е длъжен пред своите жители да събира най-добрите идеи от цял свят; и чрез мрежата C40 Cities близо 100 от най-големите градове споделят решения за климата в полза на своите жители и бизнеси.

От поколения местните управи адаптират успешни транспортни системи, жилищни политики и мерки в областта на общественото здраве. Адаптирането към топлината не бива да е по-различно, подчертават в коментара си тримата градоначалници.

Ако един град открие по-добър начин да защити работещите на открито, да охлади обществените пространства или да информира жителите за рисковете, другите не бива да губят години, за да го измислят наново.

Добрите идеи трябва да се разпространяват.

Вдъхновен от инициативите за прохладни пространства в Барселона и Париж, Милано разширява програмите си Piazze Aperte и School Streets, за да интегрира прохладни пространства чрез засаждане на дървета, замяна на твърди настилки с пропускливи зелени площи и сенчести зони.

Общината също така предоставя гореща линия и услуги за подкрепа на възрастните и уязвимите жители чрез Milano Aiuta.

Планът за въздуха и климата на Милано очертава задължителна цел за ограничаване на местното повишение на температурата до 2 °C до 2050 г.; това е един от малкото градове в света, поставили си цел за температурата, и тя е много амбициозна.

Екстремната жега вече отнема живота на повече от половин милион души всяка година, което я превръща в най-смъртоносната климатична заплаха.

Градовете са особено уязвими, тъй като сградите, пътищата и тротоарите абсорбират топлината през деня и я отделят дълго през нощта, което означава, че жителите не получават никаква почивка и се мъчат да се охладят. Възрастните хора, малките деца, работещите на открито и общностите с по-ниски доходи са изложени на най-големи рискове.

Засаждането на дървета, охлаждането на училища, преустройството на улици, подобряването на сградите и разширяването на системите за ранно предупреждение често се описват като климатични политики. Те са и мерки за общественото здраве, инвестиции и практически подобрения, които правят градовете по-привлекателни за живот през цялата година.

В същото време отоплението и охлаждането съставляват почти половината от цялото енергийно потребление в Европа, като около 70% от топлината все още се произвежда от изкопаеми горива.

Градовете имат силата да поемат водеща роля в справедливия преход към чиста енергия за отопление.

Чрез инвестиции във възобновяема енергия и по-чисти системи за отопление те могат да намалят емисиите, да подобрят качеството на въздуха и да създадат местни работни места, като гарантират, че ползите достигат до тези, които най-много се нуждаят от тях.

Градовете често са първите, които изпитват последиците от климатичните промени, но последните, които получават необходимите правомощия, финансиране и гъвкавост, за да реагират.

Националните правителства трябва да работят съвместно с градовете за разработване на по-ефективни стратегии за адаптация, разширяване на системите за ранно предупреждение и улесняване достъпа на местните власти до финансирането, необходимо за защита на жителите. Тези инвестиции могат да спасят човешки животи, да укрепят икономиките и да намалят бъдещите разходи в цялата страна, отбелязват градоначалниците.

Изминалото лято даде на Европа представа за това, което толкова често изпитват хората, живеещи в пустинни климатични условия, и за това, което всички можем да очакваме да се превърне в норма в ерата на климатичната криза.

Екстремната жега не е индивидуално бреме; тя е екзистенциално предизвикателство. Отговорността не може да падне върху раменете на изолиран пенсионер, уязвимо дете или строителен работник. Жегата е политическа криза, която изисква смели политически действия, призовават кметовете на Париж, Милано и Финикс.

Трябва да се подготвим и да се противопоставим. Климатичната криза предефинира това, което наричаме „нормално“. Нашата способност да се учим взаимно един от друг трябва да се развива още по-бързо, допълват те.