Август 2026 г. стана най-горещият месец досега заедно с юли 2023 г.
Данните на „Коперник“ показват, че глобалната температура през месеца е била с 1,65°C над прединдустриалните нива, докато Ел Ниньо и климатичните промени засилват риска от нови температурни рекорди
,fit(1001:538)&format=webp)
Август 2026 г., заедно с юли 2023 г., е най-горещият месец, регистриран досега, според данни на европейската климатична служба „Коперник“, цитирани от BBC.
Средната глобална температура през месеца достига 16,96°C, което е с 1,65°C над прединдустриалните нива. Това показва, че за един месец е преминат прагът от 1,5°C, определен в Парижкото споразумение като граница, чието трайно надвишаване значително увеличава риска от сериозни последици от климатичните промени.
Еднократното преминаване над 1,5°C не означава, че границата е окончателно нарушена. Оценката се прави на база дългосрочно средно затопляне, а не по отделни месеци. Данните обаче ясно показват тенденцията в глобалния климат.
Август бележи и края на най-топлото лято, регистрирано досега в Западна Европа, с температури, надвишаващи дори тези по време на смъртоносната гореща вълна от 2003 г., отбелязва BBC.
Тези рекордни стойности са резултат от дългосрочно затопляне, причинено от човешка дейност, и нарастващото влияние на климатичния феномен Ел Ниньо. Бърджис, стратегически ръководител по въпросите на климата в „Коперник“, определя август като „забележителен месец в глобалния климатичен архив“.
По думите ѝ последиците вече се усещат все по-силно от общности, икономики и екосистеми по света. Съвкупността от рекордни температури на въздуха, затопляне на океаните и изключително горещо европейско лято показва, че климатичните промени засилват екстремните явления в атмосферата и океаните.
Рекордът е още едно ясно доказателство за човешкото влияние върху климата, коментира ръководителят на ООН по климата Саймън Стийл. Той посочва, че настоящата тенденция е пряко свързана със зависимостта на световната икономика от изкопаеми горива.
Ел Ниньо може тепърва да покаже пълната си сила
Ел Ниньо също оказва допълнителен натиск върху глобалните температури. Това е естествен климатичен феномен, при който водите в централната и източната част на тропическия Тихи океан се затоплят необичайно силно.
Това освобождава големи количества натрупана в океана топлина в атмосферата и обикновено повишава средните температури на планетата за около година.
Екипът на „Коперник“ отбелязва, че настоящият Ел Ниньо продължава да се засилва и има потенциал да стане един от най-мощните, регистрирани досега.
Това е важно, тъй като най-силното влияние върху глобалните температури се очаква през следващата година. Серията от температурни рекорди може да продължи.
Ел Ниньо влияе не само на средните температури, но и на валежите и бурите в различни региони. Например в Азия феноменът може да промени моделите на мусонните дъждове и интензивността на някои бури.
Рекордният август последва изключително горещо лято в Западна Европа. Данни на BBC показват, че средната температура за периода юни-август е била с 2,54°C над средното за 1991-2020 г. За сравнение, през лятото на 2023 г. отклонението е било 1,98°C.
Великобритания също отчита най-горещото си лято от началото на измерванията през 1884 г. По данни на Met Office климатичните промени, причинени от човешка дейност, са направили подобно екстремно лято около 130 пъти по-вероятно. Тези статистики се отразяват и в реални икономически и социални последици.
Екстремните температури в Европа и Великобритания нарушават учебния процес, увеличават натоварването на болниците, засягат производството на храни и създават условия за пожари и суши.
Според оценка на доктор Клер Барнс, изследовател на екстремните климатични явления в Imperial College London, горещините са свързани и с десетки хиляди смъртни случаи.
Тя отхвърля тезата, че подобни лета трябва просто да бъдат приемани като „новото нормално“.
Барнс предупреждава, че ако не се ограничи употребата на изкопаеми горива, температурните рекорди ще продължат да се подобряват, а екстремните явления ще нарастват по-бързо, отколкото можем да се адаптираме. Вече не стои въпросът дали климатът се променя, а колко сериозни ще бъдат последствията и с каква скорост икономиките ще се приспособят към тях.
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)