Разликата между основните разходи по заемането в САЩ и Китай достигна най-голямото си ниво в историята, което може да ускори пренасочването на капитали между двете най-големи икономики в света.

Спредът между доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ и Китай се разшири в четвъртък до рекордните 3,17 процентни пункта на фона на все по-различните инфлационни перспективи пред двете икономики.

Доходността по 10-годишните китайски държавни облигации е 1,68%, докато тази по аналогичните американски книжа достигна 4,85% – най-високото си ниво от 2023 г.

По-високата доходност по американските държавни облигации, която означава по-ниски цени на самите книжа, вероятно ще засили изтичането на капитали от Китай – тенденция, която Пекин се опитва да ограничи, пише Financial Times.

„Рискът е, че ако разликата в лихвените нива продължи да се увеличава, това ще привлича все повече капитал извън Китай“, казва пред FT Мансур Мохи-удин, главен икономист в Bank of Singapore.

Доходността по китайските облигации постепенно се понижава, докато страната се сблъсква с трайно слабо търсене на кредити и дефлационен натиск, породен от забавянето на икономическия растеж.

„Може да се каже, че сред основните пазари Китай е най-печелившият и успешен облигационен пазар в света, макар и вероятно по погрешните причини“, казва Джон Уудс, главен инвестиционен директор за Азия в Lombard Odier.

„Цените растат силно основно заради дезинфлацията и състоянието на икономиката.“

В САЩ картината е противоположна. Доходността се повишава заради опасенията около нарастващия държавен дълг и очакванията, че Федералният резерв ще започне отново да увеличава лихвите в отговор на инфлационния натиск.

В сряда доходността по американските държавни облигации скочи до най-високото си ниво от близо три години, след като планът на финансовия министър Скот Бесент за обратно изкупуване на облигации за 6 млрд. долара разочарова инвеститорите.

Ниската доходност по китайските облигации доведе до рязък ръст на заемите в юани извън континентален Китай. Мултинационални компании и чужди правителства се възползват от ниските лихви, за да набират евтино финансиране, което подкрепя усилията на Пекин да разшири международната употреба на китайската валута.

По-високата доходност в САЩ обаче може да засили натиска за изтичане на капитали от Китай.

Тази година китайските власти активизираха усилията си да събират данъци върху капиталовите печалби, реализирани в чужбина, и засилиха контрола върху застрахователни и брокерски компании в Хонконг, които жители на континентален Китай често използват, за да прехвърлят спестяванията си зад граница.

Миналия месец Китай увеличи с 6,8 млрд. долара квотата, която позволява на местни институционални инвеститори да влагат средства в чужбина. Според анализатори ходът цели да насочи изтичането на капитали към официално контролирани канали.

„Те искат да са сигурни, че това се случва през канали, които могат да наблюдават“, казва пред FT Уини У, ръководител на изследванията за капиталовите пазари в Азиатско-Тихоокеанския регион в Bank of America Global Research.

Тя обаче отбелязва, че увеличението на квотата с 6,8 млрд. долара е незначително спрямо мащаба на натиска за изтичане на капитали. Само през миналата година нетният отлив по финансовата сметка на Китай е бил близо 800 млрд. долара.

„Говорим за опити да се ограничат изходящи потоци за стотици милиарди долари, а в същото време през официалния вход се разрешават само няколко милиарда“, казва тя.