България отново отчита слаби резултати в международното изследване PISA, като има спад както по математика, така и по четене.

Страната ни е на последно място в Европейския съюз по математика и четене и е сред най-слабо представящите се по природни науки. Данните на ОИСР показват още, че българските ученици остават под средното за организацията и в трите основни области.

https://www.oecd.org/
https://www.oecd.org/

„За поредна година резултатите ни в изследването PISA не са добри. Имаме спад и по математика, и по четене. Резултатите показват, че в българския образователен модел има проблем“, заяви министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев по време на пресконференция, посветена на резултатите на българските ученици.

Министерството на образованието и науката представи данните за България от PISA 2025, основните изводи от тях и следващите стъпки за подобряване на образователните резултати.

PISA оценява способността на 15-годишните ученици да прилагат знанията и уменията си в реални ситуации в три основни области – природни науки, четене и математика. В настоящия цикъл водеща област е природонаучната грамотност. Международното изследване се провежда от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В PISA 2025 са участвали 760 000 ученици от 91 държави, посочва БТА.

„Не искаме да припишем тези слаби резултати на предишни управления на МОН“, каза Вълчев. По думите му данните показват, че образователното неравенство в България продължава да се задълбочава.

„В много училища в България, особено там, където има много социално уязвими групи и учениците са предимно от такива семейства, има проблем и с елементарната грамотност“, заяви министърът.

Допълнителни данни, представени от Министерството на образованието и науката и цитирани от bTV Новините, показват по-конкретно мащаба на затрудненията.

Заместник-министърът на образованието Таня Панчева подчерта, че PISA не измерва просто знанията на учениците, а доколко те могат да ги прилагат в реални ситуации.

„Само 43% са над критичното ниво 2“, заяви тя.

По думите ѝ в часовете по математика учениците могат да решават определени задачи, но срещат затруднения, когато трябва да използват същите знания в практически ситуации.

„Нашите деца не могат да правят причинно-следствени връзки и анализ на текст. Не могат да откриват фалшивите новини“, казва още Панчева пред bTV Новините.

Проблеми има и при природните науки. Според представените данни 47% от учениците не могат да идентифицират научно обяснение на познати явления.

В следващите месеци МОН ще предложи пакет от мерки, които ще бъдат обсъдени с цел да се намерят най-подходящите решения за подобряване на резултатите.

„В следващите месеци ще предложим серии от мерки, които ще бъдат обсъдени, за да намерим най-точните, най-верните решения и те ще бъдат насочени в няколко ключови области. Една от тях е за промяната на принципа „парите следват ученика“, каза Вълчев.

По данни на bTV Новините министърът се обяви категорично за промяна на този принцип и постави акцент и върху проблема с недостатъчното владеене на български език от част от учениците.

„Освен промяната на финансовия модел, ще се опитаме да предложим и серия от мерки за подобряване на дисциплината“, добави той.

Сред обсъжданите мерки са още промени в учебните програми, по-единен подход при оценяването, разширяване на извънкласните дейности и промени в допълнителното обучение на педагогическите кадри. Вълчев подчерта и необходимостта учителите да се чувстват защитени и да могат да работят спокойно.

„Трябва да върнем фокуса върху ученика“, заяви той.

По думите му училището трябва не само да обучава, но и да има възпитателна роля в партньорство със семейството.

„Ще направим промени и в начина на допълнително обучение на педагогическите ни кадри“, каза още министърът