Всяка седмица група възрастни хора се събира край езерото Фордж Мил в Западен Мидландс, Англия, за да наблюдава птици. С бинокли в ръце те следят как различни видове търсят храна по брега или плуват във водата, а след това оживено споделят впечатленията си.

Повечето от участниците трудно си спомнят какво се е случило по-рано през деня, а някои изпитват затруднения дори да следят разговор. Но когато започнат да обсъждат птиците, които наблюдават, те стават видимо по-разговорливи.

Сред тях е 78-годишният Харолд, който преди е обичал да прекарва време сред природата. През последните години обаче деменцията го е направила по-затворен и тревожен. Дъщеря му Луси го води край езерото с надеждата, че спокойната обстановка ще му се отрази добре.

Първоначално Харолд е притеснен, но постепенно започва да проявява интерес. Усмихва се, когато някой му показва червеношийка, и с удоволствие наблюдава патиците във водата. Когато между дърветата прелитат сини синигери, Луси вижда баща си да се смее за първи път от дълго време.

„В този момент той беше изцяло съсредоточен върху случващото се. Не се тревожеше за паметта си и не се чувстваше несигурен. Това има огромно значение, въпреки че изглежда като нещо съвсем обикновено“, разказва пред BBC Джени Будингър, консултант по въпросите на деменцията в британската благотворителна организация Age UK, която организира тези срещи.

Наблюдението на птици става все по-популярно занимание сред възрастните хора и пациентите с деменция. Подобни програми вече се провеждат в домове за възрастни хора във Великобритания, Германия и САЩ.

Проучвания сочат, че дори гледането на птици през прозореца може да подобри настроението, общуването и някои познавателни способности. Ново изследване, публикувано в научното списание The Journal of Neuroscience, установява и различия в мозъчната структура при хора с дългогодишен опит в това хоби.

Според учените резултатите дават основание да се проучи дали наблюдението на птици може да забави някои промени в мозъка, свързани с възрастта. Все още обаче няма доказателства, че това занимание предпазва от деменция.

Подобрява ли магнезият паметта? Какво показват научните изследвания

Как наблюдението на птици влияе върху мозъка?

Невролози проучват как разпознаването и наблюдението на птици се отразяват на мозъчната дейност. Екипът на Ерик Уинг от изследователската организация Baycrest Academy for Research and Education в Торонто, Канада, сравнява мозъците на опитни и начинаещи наблюдатели на птици.

Първоначално участниците преминават тестове за разпознаване на различни видове, чрез които учените определят нивото им на познания. След това мозъчната им дейност се изследва с ядрено-магнитен резонанс, докато изпълняват задачи за разпознаване на птици.

Резултатите показват различия в областите на мозъка, свързани с вниманието, зрителното възприятие и разпознаването на обекти. При опитните участници тези области са по-активни, особено когато трябва да разпознаят непознати видове птици.

Изследването установява и различия в организацията на мозъчната тъкан. С напредването на възрастта тя обикновено се променя, а по-ниските показатели за структурна организация са свързани с отслабване на някои познавателни способности.

При опитните наблюдатели определени мозъчни области показват по-добре запазена структура в сравнение с начинаещи на същата възраст.

Според Уинг това може да означава, че някои области на мозъка се запазват в по-добро състояние с напредването на годините. Учените обаче все още не знаят дали наблюдението на птици води до тези различия, или хората, които поначало имат подобни особености на мозъка, по-лесно развиват умения за разпознаване на птици.

Едно от възможните обяснения е невропластичността – способността на мозъка да се променя и адаптира, когато човек натрупва опит и усвоява нови умения. Подобни промени могат да настъпят и при занимания, които изискват продължително обучение, като свирене на музикален инструмент или практикуване на спорт.

Уинг смята, че усвояването на подобни умения по-рано в живота може да има положителен ефект и в напреднала възраст. Необходими са обаче допълнителни изследвания, за да се установи дали това действително забавя отслабването на познавателните способности.

Резултатите са особено интересни на фона на нарастващата популярност на наблюдението на птици сред младите хора от поколението Z, включително тези на възраст между 16 и 29 години.

Япония е изправена пред криза от хора с деменция – могат ли роботите да помогнат

От хоби до терапия в домове за възрастни хора

Докато изследването на Уинг разглежда хора с дългогодишен опит, други проучвания сочат, че наблюдението на птици може да има положителен ефект и без специални познания.

Изследване сред 388 любители на птиците в Полша например установява, че личният интерес към заниманието е по-силно свързан с усещането за спокойствие и психическо възстановяване, отколкото уменията за разпознаване на различни видове.

С други думи, не е необходимо човек да разпознава десетки видове птици, за да изпитва удоволствие от наблюдението им.

Елизабет Калс, професор по социална и организационна психология в Католическия университет Айхщет-Инголщат в Германия, изследва как контактът с природата влияе върху благосъстоянието на възрастните хора.

Нейният екип участва в проект, при който пред 65 дома за възрастни хора са поставени хранилки за птици. Те са разположени така, че обитателите да могат да наблюдават птиците от общите помещения, без да се налага да излизат навън.

Изследователите оценяват паметта, подвижността и общото състояние на участниците чрез анкети, както и въз основа на наблюденията на персонала и близките им.

Проучването, публикувано в Journal of Environmental Psychology през 2023 г., обхваща 1684 души и установява положителни промени в познавателните способности, социалните контакти и общото благосъстояние на обитателите.

Подобрения се забелязват още през първите седмици. След месец наблюдението на птици се оказва по-силно свързано с благосъстоянието на участниците, отколкото тяхната възраст или степента на грижи, от които се нуждаят.

„Резултатите бяха категорично положителни“, казва Калс пред BBC.

По думите ѝ някои участници започват по-лесно да следят разговорите, общуват по-активно с близките си и разпознават птици, които вече са посещавали хранилките. Персоналът в домовете обикновено забелязва промените пръв.

„Понякога седмици наред не са виждали усмивка на лицето на даден човек, а след това изведнъж я виждат“, разказва изследователката.

Според Калс подобрения в паметта и концентрацията могат да се забележат още след три-четири седмици. Това обаче не означава, че наблюдението на птици може да лекува деменция или да възстановява загубени познавателни способности.

Положителните резултати насърчават германски здравноосигурителни организации, участвали във финансирането на проучването, да подкрепят поставянето на хранилки и обособяването на места за наблюдение в над 400 дома за възрастни хора в Бавария.

Калс посочва, че инициативата не само е полезна за обитателите, но според нейната оценка може да намали и разходите за грижи.

Подобни програми се развиват и в САЩ. През 2013 г. инициативата Bird Tales започва в четири центъра за грижи в Кънектикът и е насочена към хора с деменция.

Програмата включва поставяне на хранилки за птици и използване на плюшени играчки, които приличат на различни видове и възпроизвеждат характерните им звуци. Чрез тях участниците се учат да разпознават птиците, общуват помежду си и си припомнят преживявания от миналото.

По-късно подобни занимания се организират и в Тексас и Колорадо. Участниците споделят, че те стимулират умствената им дейност и им помагат да си припомнят приятни моменти от миналото.

Наблюдението на птици намира приложение и при възстановяването на хора след инсулт. Част от тях развиват афазия – нарушение, което затруднява говоренето и разбирането на речта.

През 2021 г. Университетът на Монтана започва да включва занимания с птици в програмата си за интензивна рехабилитация на пациенти с афазия. Първоначално участниците изучават сови, а впоследствие започват да наблюдават и други местни птици и да разпознават звуците им.

Целта е пациентите да упражняват общуването в по-непринудена обстановка от тази при обичайните логопедични упражнения. Наблюдението на птици им дава възможност да задават въпроси, да споделят впечатления и да разговарят с останалите участници.

Според специалистите от университета подобни занимания могат да допълват рехабилитацията, като насърчават общуването и участието в социални дейности.

Желанието да оставим следа може да направи живота ни по-смислен, сочат проучвания

Защо наблюдението на птици има положителен ефект?

Според Елизабет Калс ползите не се дължат единствено на самите птици. Заниманието съчетава контакт с природата, внимание, емоции, движение и общуване.

То събужда любопитство и създава приятни моменти на очакване, без да изисква специално оборудване или големи физически усилия.

Едно от най-големите му предимства е, че е достъпно за хора с различни физически възможности. Тези с ограничена подвижност могат да наблюдават птици от прозореца си, а по-активните – по време на разходки в паркове или сред природата.

Британско проучване сред хора с деменция и техните близки показва, че наблюдението на птици и други диви животни е втората най-предпочитана дейност на открито след разходките сред природата.

Участниците посочват транспорта и достъпа до подходящи места като основни затруднения. Затова възможността да наблюдават птици, без да напускат дома си, е особено ценна.

Ерик Уинг смята, че важна роля може да играе и любопитството, което това занимание събужда.

„Мисля, че включването на повече нови преживявания в живота ни носи много ползи както на средна възраст, така и с напредването на годините“, казва той пред BBC.

Научни изследвания свързват любопитството с поддържането на познавателните способности в по-късна възраст. Едно от възможните обяснения е, че то активира мозъчни системи, свързани с вещества като допамин и норадреналин, които участват в процесите на внимание, учене и мотивация.

За Калс наблюдението на птици има и по-широко значение, защото помага на хората да възстановят връзката си с природата.

„Като хора ние сме част от природата, но за съжаление губим тази връзка сравнително рано в живота си. Наблюдението на птици е начин да я възстановим, при това толкова лесно“, обяснява тя.