Повече от 18 000 възрастни хора, страдащи от деменция, са напуснали домовете си и са изчезнали някъде из Япония само за миналата година. Почти 500 от тях са били открити мъртви.

Полицията твърди, че подобни случаи са се удвоили от 2012 г. насам.

Възрастните на 65 и повече години вече съставляват почти 30% от населението на страната – вторият най-висок процент в света след Монако, според Световната банка.

Кризата се утежнява допълнително от намаляващата работна сила и строгите ограничения за чуждестранни кадри, желаещи да предоставят грижи. На този фон правителството определи деменцията като едно от най-неотложните си политически предизвикателства. Министерството на здравеопазването изчислява, че разходите за здравни и социални грижи, свързани със заболяването, ще достигнат 14 трилиона йени (90 млрд. долара) до 2030 г., увеличение от 9 трилиона йени през 2025 г., отбелязва BBC.

Някои промени в начина на живот и хранене могат да намалят риска или да забавят появата на симптомите на болестта

3 ежедневни навика, които намаляват риска от деменция

В най-новата си стратегия управляващите дават сигнал за по-силно ориентиране към технологиите, опитвайки се да облекчат натиска. В цялата страна се използват GPS системи, за да бъдат проследявани изчезналите лица.

Някои региони предлагат носими GPS устройства, които могат да сигнализират властите в момента, в който дадено лице напусне определена зона. На други места служителите в магазини получават известия в реално време – нещо като общностна мрежа за безопасност, която може да локализира изчезнало лице след няколко часа.

Други технологии имат за цел да откриват деменцията по-рано. aiGait на Fujitsu използва изкуствен интелект, за да анализира позицията и начина на ходене, като улавя ранни признаци на деменция – влачене на краката, по-бавни завои или затруднения при стоеж, и генерира скелетни контури, които лекарите могат да прегледат по време на рутинни прегледи.

„Ранното откриване на възрастови заболявания е от ключово значение“, казва Хиденори Фудживара, говорител на Fujitsu. „Ако лекарите могат да използват данни за заснемане на движението, те могат да се намесят по-рано и да помогнат на хората да останат активни за по-дълго.“

В роботиката разработването на генеративен изкуствен интелект може да помогне на машините да разбират и възприемат заобикалящата ги среда

AI ускорява разработването на хуманоидни роботи. За кои сектори е най-полезно това?

Междувременно изследователи от университета Васеда разработват AIREC, 150-килограмов хуманоиден робот, проектиран да бъде „бъдещ“ болногледач.

Той може да помага на хората да си обуват чорапи, да разбъркват омлет и да сгъват пране. Учените от се надяват, че в бъдеще AIREC ще може да сменя памперси за възрастни и да предотвратява образуването на рани от залежаване при пациенти.

Подобни роботи вече се използват в домове за възрастни хора, за да им пускат музика или да ги напътстват в прости упражнения за разтягане. Те също така наблюдават пациентите през нощта – поставят се под матраците, за да следят съня и състоянието им – и по този начин намаляват необходимостта от обходи на човешкия персонал.

Xpeng преобръща представата за хуманоидните роботи, превръщайки ги от просто машини във фигури, създадени за човешки контакт и ежедневна близост — и дори позволява на потребителите да ги персонализират

Tesla има Optimus, но нейният китайски конкурент създава Iron – робот, „достатъчно мекичък“, за да го прегърнеш

Въпреки че хуманоидните роботи се разработват за близкото бъдеще, доцент Тамон Мияке казва, че нивото на прецизност и интелигентност, което се изисква, ще отнеме най-малко пет години, преди те да могат безопасно да взаимодействат с хора. „Това изисква сензори за цялото тяло и адаптивно разбиране – как да се приспособява към всеки човек и ситуация“, отбелязва той.

Емоционалната подкрепа също е част от иновационния процес.

Poketomo, робот с височина 12 см на Sharp може да се носи в чанта или да се побере в джоб. Той напомня на потребителите да приемат лекарствата си, дава съвети в реално време как да се подготвят за времето навън и предлага разговори за тези, които живеят сами, което според създателите му помага за облекчаване на социалната изолация. „Ние се фокусираме върху социалните проблеми и използваме нови технологии, за да помогнем за решаването им“, казва пред BBC Михо Кагеи, мениджър по развитие в Sharp.

Иновативният алгоритъм анализира ретината, за да открие първите признаци на Алцхаймер и други заболявания, преди да се появят симптоми

Шотландски учени създават AI инструмент за ранна диагностика на деменция

Макар устройствата и роботите да предлагат нови начини за помощ, човешката връзка остава незаменима.

„Роботите трябва да допълват, а не да заместват грижещите се хора“, казва Мияке от университета Васеда. „Макар да могат да поемат някои задачи, основната им роля е да подпомагат както грижещите се, така и пациентите.“

В Restaurant of Mistaken Orders в Сенгава, Токио – ресторант, основан от Акико Канна, хората се стичат, за да бъдат обслужени от пациенти, страдащи от деменция.

Вдъхновена от опита на баща си с това заболяване, Канна иска да създаде място, където болните да могат да останат ангажирани и да се чувстват полезни.

Тошио Морита, един от сервитьорите, използва цветя, за да запомни коя маса какво е поръчала. Въпреки когнитивния си упадък, мъжът се наслаждава на общуването. За съпругата му тази дейност в ресторатнта осигурява почивка и помага да го държи ангажиран.

Подобен пример илюстрира защо социалните интервенции и подкрепата на общността остават от съществено значение. Технологията може да предостави инструменти и облекчение, но смисленото ангажиране и човешката връзка са това, което поддържа духа на хората с деменция.

„Честно ли? Исках малко джобни. Харесва ми да се срещам с най-различни хора. Всички са различни – това го прави забавно.“, допълва шеговито Морита.