Четенето на книги е „изключително важно“ за 42% от българите. Още 41% казват, че то е „по-скоро важно“. За едва 7% то „не е важно“, а за 6% - „изобщо не е важно“. 4% не могат да преценят. 

Това са резултатите от проучване на агенция „Тренд“, по поръчка на в. „24 часа“.

Казано по друг начин, за повече от 80% от българите четенето на книги е важно. В същото време обаче 43% от респондентите признават, че през последната година не са прочели нито една книга. Сред групата на висшистите този дял е значително под средното ниво.

24% от участниците в допитването казват, че са прочел между една и три книги, а 16% - между седем и 10. Едва 9% са прочели над 10 книги.

Основната причина, посочена от тези, които не са чели книги през последната година, е липсата на интерес - 43%, следвана от липсата на време – 34%. За 7% отговорът е, че имат проблеми със зрението, 4% имат финансови спънки. 11% дори не си дават сметка защо не четат, отбелязвайки „Не мога да преценя“.

Потребителите на Kindle вече могат да забележат рекламирани книги, написани от AI, на началните си екрани, а генерирани от AI „резюмета“ на такива заливат Amazon

AI променя книгоиздаването с невиждани темпове

Липсата на интерес е силно изразена сред най-младите – под 30 години, сочат данните на „Тренд“, цитирани от БТА. 

Четенето на физически книги остава най-предпочитан сред българите - 61%. 21% предпочитат електронните книги. Изборът до голяма степен се влияе от възрастта: при най-младите двата формата са почти еднакво разпространени, докато с напредването на възрастта хартиените издания все повече доминират, а интересът към дигиталните намалява. Аудиокниги слушат 4% от българските граждани, допълват социолозите.

30% от респондентите заявяват, че изобщо не четат книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата. 

Profit.bg

Четенето удължава живота ни с 20%

Най-предпочитаните литературни жанрове са криминалните романи и трилъри - 24%, съвременната художествена литература – 23%, историческите романи - 22%, класическата литература – 22% и любовните романи - 20%. 

За избора на книга най-често важна е препоръка от приятел, познат или роднина – за 49% от пълнолетните българи. Малко над една четвърт – 26% се ориентират по заглавия в книжарниците, а почти една пета - 19%, разчитат на информация от социалните мрежи. По-специализирани източници, като рецензии, блогове и литературни сайтове, се споменават от 13 на сто. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7% следват препоръки, получени в учебна среда или на работното място.