Всички сме виждали белите следи, които самолетите оставят след себе си в небето. Те се наричат кондензационни следи и всъщност значително допринасят за изменението на климата, а учените отдавна търсят начин да ограничат формирането им.

Сега нов проект в Обединеното кралство на стойност 5 млн. паунда ще тества дали AI може да бъде решението на този проблем. Идеята е технологията да прогнозира къде е най-вероятно да се образуват подобни следи и да насочва пилотите така, че да избягват тези зони.

Инициативата ще се фокусира върху въздушното пространство Shanwick Oceanic в източната половина на Северноатлантическия коридор. Според данните тази зона е отговорна за около 5% от глобалното затопляне, причинено от кондензационни следи в световен мащаб.

Проектът ще продължи 30 месеца и носи името Operation Blue Skies.

В него усилия обединяват Google, британското правителство, метеорологичната компания Met Office, доставчикът на ръководство на въздушното движение National Air Traffic Services (NATS) и изследователи от University of Cambridge и Imperial College London.

Кондензационните следи се образуват, когато горещите отработени газове от двигателите на самолетите се сблъскат със студения въздух на голяма височина, създавайки ледени кристали. Много от тях бързо изчезват, но при особено студени и влажни условия могат да се задържат и разпространяват. Така се образуват облаци, които улавят и задържат топлината, която иначе би напуснала Земята.

Пред BBC доктор Пол Ходжсън, технически ръководител на проекта от страна на Google, обяснява, че затоплянето от тези следи е отговорно за близо една трета от общия климатичен отпечатък на авиацията. Въпреки че има известна несигурност около точните цифри, учените са категорични, че става въпрос за изключително сериозен екологичен проблем.

Проектът се появява в момент, когато британското правителство подкрепя разширяването на летищата в страната. Това води до по-широкия въпрос дали технологичните решения могат да намалят достатъчно екологичното въздействие на авиацията на фона на нарастващото търсене на полети. Самата Google също е обект на критики от страна на еколози заради инвестициите си от милиарди в енергоемки центрове за данни, нужни за захранването на AI процесите.

Google ще използва сателитни изображения и данни от полети, за да идентифицира къде самолетите са създавали следи в миналото.

Тази информация ще бъде комбинирана с метеорологичните модели, за да се правят прогнози къде е вероятно да възникнат условия за нови такива образувания.

Данните ще се предават на NATS, а ръководителите на полети ще могат да насочват самолетите да избягват проблемните зони. Вместо да се променя драстично маршрутът, тестовете ще включват предимно корекция на височината с около 2000 фута (над 600 метра). Подобни маневри вече се правят рутинно за избягване на турбуленция и неблагоприятно време, така че пътниците на борда надали ще усетят разликата.

Иън Джопсън, директор по устойчивостта в NATS, определя процеса като стандартна процедура за операторите над Северния Атлантически океан. Тестовете ще се провеждат през избрани вечери и нощи през предстоящите зими на 2026-2027 и 2027-2028 г., когато въздушният трафик е по-слаб.

Очаква се около 10 000 полета да преминат през въздушното пространство по време на тестовите периоди, въпреки че само малка част от тях ще трябва да променят височината си.

Министерството на транспорта на Великобритания осигурява 2,65 млн. паунда за програмата, докато Google допринася с 1,4 млн. паунда под формата на AI изчисления, инженерни ресурси и изчислителна инфраструктура.

Според британския министър на авиацията Киър Матър, проектът ще тества малки корекции в траекториите на полетите, които могат да направят летенето много по-екологично.

Той определя инициативата като световна премиера и доказателство за британската изобретателност.

Промяната на височината обаче води до по-висок разход на гориво. Това повдига въпроса дали избягването на следите няма просто да създаде допълнителни въглеродни емисии в други сектори.

Д-р Ходжсън отбелязва, че предишни тестове показват, че допълнителният разход на гориво е много по-малък от климатичната полза. Въглеродната „цена“ е под 1% в сравнение с ефекта от кондензационните следи.

Моделирането на Operation Blue Skies показва, че пълно отклонение през зоната Shanwick би означавало около 100 кг допълнително гориво на засегнат самолет. Предишни тестове на ниво авиокомпании са постигнали намаления от около 60-70% във формирането на следи и съпътстващото ги затопляне.

Крайните резултати от Operation Blue Skies ще бъдат публикувани в академичната литература и ще бъдат отворени за широк научен и обществен контрол, отбелязва BBC.