Миналата година е била третата най-гореща в историята, съобщават учени, като зад „изключителните“ температури стои нарастващото замърсяване от изкопаеми горива.

Климатичната служба „Коперник“ на ЕС посочи, че 2025 г. е била малко по-хладна от 2023 г., в края на изключително горещ тригодишен период, през който средните температури на въздуха близо до земната повърхност са били с 1,52°C над прединдустриалните нива.

Според „Коперник“ при сегашните темпове на затопляне границата от 1,5°C (2,7°F) по Парижкото споразумение – измервана като 30-годишна средна стойност, за да се изгладят естествените колебания – може да бъде премината още преди края на десетилетието. Това е с повече от 10 години по-рано, отколкото учените очакваха, когато световните лидери подписаха ангажимента през 2015 г.

„Ще я преминем - това е неизбежно“, казва Карло Буонтемпо, директор на Службата за климатични промени на „Коперник“, цитиран от The Guardian. „Изборът, който имаме сега, е как най-добре да управляваме неизбежното превишаване и неговите последици.“

Според учени последните бури в Югоизточна Азия са толкова гибелни заради климатичните промени

Анализ: Климатичната криза влошава природните бедствия

Данните, публикувани в сряда, се основават на повторен анализ на милиарди метеорологични измервания от спътници, кораби, самолети и метеостанции. Те са изготвени независимо от няколко организации, които следят глобалния климат в Европа и САЩ, с малки разлики в резултатите.

Наборът данни ERA5 на „Коперник“ показва, че 2025 г. е била с 1,47°C по-топла от прединдустриалния период, когато масовото унищожаване на природата и изгарянето на въглища, нефт и газ започват в пълен мащаб. Данните HadCRUT5 на Британската метеорологична служба (Met Office) оценяват затоплянето малко по-ниско – на 1,41°C.

Нарастващият риск от наводнения, движен от климатичните промени, може да освободи химикали от стареещи депа - застрашавайки екосистемите

Скрити сметища в Европа и Великобритания заплашват с изпускане на токсични отпадъци във водоснабдяването

Най-горещата година в историята от средата на XIX век насам остава 2024 г., белязана от горещи вълни и горски пожари. Според Met Office естествените климатични колебания и намаляването на аерозолните замърсители, които прикриват част от затоплянето, са направили последните три години особено горещи.

Тим Озбърн, директор на Климатичния изследователски център към Университета на Източна Англия, който е работил с Met Office по изготвянето на данните, каза, че естествен метеорологичен модел в Тихия океан – Ел Ниньо – е добавил около 0,1°C към глобалните температури през 2023 и 2024 г., допринасяйки за „рязкото начало на скорошния температурен скок“.

„Това естествено влияние отслабна през 2025 г.“, казва той. „Затова глобалната температура, която наблюдавахме през 2025 г., дава по-ясна картина за основното, дългосрочно затопляне.“

„Коперник“ отчита, че първият месец на 2025 г. е бил най-горещият януари в историята, а март, април и май са били вторите най-топли за съответните периоди. Учените установяват, че всеки месец, с изключение на февруари и декември, е бил по-топъл от съответния месец във всяка година преди 2023 г.

Десет години след Парижкото споразумение нов доклад предупреждава, че светът върви в правилната посока, но темпото остава твърде бавно, за да предотврати най-тежките ефекти от глобалното затопляне

Нов доклад показва, че усилията за ограничаване на климатичните промени дават резултат – но не достатъчно бързо

Неестествената жега е в голяма степен резултат от „одеяло“ от въглеродно замърсяване, което обгръща Земята, усилва повечето екстремни метеорологични явления и застрашава стабилните условия, при които човечеството е просперирало.

Според „Коперник“ температурите над тропическия Атлантик и Индийския океан през 2025 г. са били по-малко екстремни в сравнение с 2024 г., но това частично е компенсирано от по-високи температури в полярните региони. Антарктида е регистрирала най-горещата си година, а Арктика – втората най-гореща.

Според учените 2024 ще бъде и първата година, в която планетата ще се затопли с повече от 1,5 °C в сравнение с прединдустриалния период 1850-1900 г.

2024 детронира 2023 като най-горещата година в историята

Покритието на морския лед в полярните райони е спаднало до най-ниското си ниво през февруари, откакто започват спътниковите наблюдения през 70-те години. За годината като цяло половината от сушата на планетата е преживяла повече от средния брой дни с поне „силен“ топлинен стрес – когато усещаната температура надхвърля 32°C.

Американската неправителствена организация Berkeley Earth, която изчислява затопляне от 1,44°C за 2025 г., оценява, че 8,5% от населението на света живее в райони с рекордно високи средногодишни температури през миналата година. Според нейните учени подобна жега е вероятна и през 2026 г.

Мрачен доклад установява, че емисиите на парникови газове продължават да нарастват въпреки „експоненциалния“ растеж на възобновяемата енергия.

Рекордна употреба на въглища подкопава глобалните климатични цели

Бил Макгуайър, почетен професор по климатични рискове в Университетския колеж в Лондон, който не е участвал в анализа, определя резултатите като „мрачни, но далеч не неочаквани“.

„За всички практически цели границата от 1,5°C вече е потънала“, казва той пред The Guardian. „Както и да го погледнем, опасният климатичен срив е настъпил, но без особени признаци, че светът е подготвен или дори обръща сериозно внимание.“

Десет години след подписването на Парижкото споразумение глобалните емисии продължават да нарастват, въпреки бума на възобновяемата енергия и регионалните успехи в почистването на „мръсни“ икономики.

Лоранс Руй, директор на Службата за мониторинг на атмосферата на „Коперник“, казва, че данните за 2025 г. ясно показват, че човешката дейност остава водещият фактор за изключително високите температури.

„Атмосферата ни изпраща послание. И ние трябва да го чуем.“