Употребата на въглища в световен мащаб е достигнала рекордно високи нива през миналата година, въпреки глобалните усилия за преминаване към чиста енергия.

Делът на въглищата в производството на електроенергия е намалял, тъй като възобновяемите източници са нараснали значително. Въпреки това, общото потребление на електроенергия се е увеличило, което е довело до по-голяма употреба на въглища, сочи годишният доклад State of Climate Action, публикуван в сряда.

Докладът представя мрачна картина за шансовете на света да избегне все по-тежките последици от климатичната криза. Повечето страни изостават от целите си за намаляване на емисиите на парникови газове, които продължават да растат - макар и с по-бавни темпове.

„Няма съмнение, че в голяма степен правим правилните неща - просто не го правим достатъчно бързо“, коментира Клеа Шумер, изследовател в института World Resources Institute (WRI), който ръководи изследването.

„Една от най-тревожните констатации е, че за пети пореден доклад усилията за отказ от въглища изостават значително“, казва той пред The Guardian.

За да достигне въглеродна неутралност до 2050 г., необходимо условие за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C над прединдустриалните нива, повече сектори трябва да преминат към електроенергия вместо нефт, газ и други изкопаеми горива.

„Проблемът е, че енергийна система, която разчита на изкопаеми горива, води до огромни странични ефекти“, казва Шумер.

„Посланието е напълно ясно: няма да ограничим затоплянето до 1,5°C, ако употребата на въглища продължи да поставя рекорди.“

„Преходът трябва да бъде част от по-широка стратегическа визия за мястото на Европа в света“, посочва Мицотакис, очертавайки пет основни принципа, които според него трябва да ръководят политиката на ЕС през следващите години

Кириакос Мицотакис: Европа рискува да спечели грешната битка за зеления преход

Въпреки че повечето правителства са се ангажирали да „намаляват“ употребата на въглища след споразумението от 2021 г., някои държави продължават да залагат на това най-замърсяващо гориво.

Премиерът на Индия Нарендра Моди отпразнува преминаването на прага от 1 милиард тона годишно производство на въглища, а в САЩ Доналд Тръмп открито подкрепя въглищната и петролна индустрия.

Опитите на Тръмп да спре проекти за възобновяема енергия и да премахне субсидиите за чисти енергийни източници все още не се отразяват пряко върху емисиите, но според доклада в бъдеще ефектът им ще се усети, въпреки че Китай и ЕС могат да смекчат последствията, продължавайки да залагат на зелена енергия.

Все пак има и положителни новини. Производството на възобновяема енергия нараства експоненциално, като слънчевата енергия е „най-бързо развиващият се източник в историята“, показват данните.

Но това все още не е достатъчно – годишният ръст на слънчевата и вятърната енергия трябва да се удвои, за да бъдат постигнати необходимите намаления на емисиите до края на това десетилетие.

Докладът посочва, че светът се движи твърде бавно в подобряването на енергийната ефективност, особено при намаляването на въглеродните емисии от отоплението на сгради.

Брюксел планира да работи по въпросите на чистата енергия и действията за климата със „структури, бизнес програми и мозъчни тръстове“

ЕС заобикаля федералното правителство на САЩ в името на климата

Емисиите в промишлеността също будят тревога - стоманодобивният сектор увеличава своята „въглеродна интензивност“, въпреки усилията за внедряване на нисковъглеродни технологии.

Електрификацията на транспорта обаче напредва по-бързо - над една пета от всички нови автомобили, продадени миналата година, са електрически, а в Китай делът им е близо половината.

Докладът отправя и предупреждение за състоянието на глобалните „въглеродни поглътители“ — гори, торфища, влажни зони и океани. Въпреки множеството обещания за опазване на горите, те продължават да се изсичат. През 2024 г. са безвъзвратно унищожени над 8 млн. хектара гори — по-малко от пиковите 11 млн. през 2017 г., но повече от 7,8 млн. хектара през 2021 г. Според доклада светът трябва да ускори процеса девет пъти, за да спре глобалното обезлесяване.

Следващият месец световните лидери ще се срещнат в Бразилия на климатичната конференция COP30 на ООН, за да обсъдят как да се върне глобалната траектория в рамките на целта за 1,5°C, заложена в Парижкото споразумение от 2015 г. Всяка държава трябва да представи национален план за намаляване на емисиите, но вече е ясно, че настоящите предложения са недостатъчни — а големият въпрос ще бъде как правителствата ще реагират на този факт.