Въглеродните емисии са допринесли за „мащабното разрастване“ на морските горещи вълни в Европа това лято, установява ново изследване. В някои райони температурата на водата е достигнала стойности с 6°C над обичайните.

Според анализ на World Weather Attribution най-горещите двуседмични периоди тази година биха били „практически невъзможни“ при прединдустриалния климат в три от четирите изследвани морски региона. В Келтския регион, който обхваща голяма част от водите около Британските острови, температурите са достигнали нива, които в миналото са се наблюдавали едва веднъж на столетие.

Изследователите изчисляват, че климатичните промени са причина за около две трети от регистрираното допълнително затопляне. В резултат температурата на водата се е повишила с около 2°C в Средиземно море, с 1,4°C в Бискайския залив и край Иберийския полуостров и с 1,3°C около Ирландия и Ламанша.

Експресният анализ, който все още не е преминал през научно рецензиране, излиза в момент, когато Европа преживява едно от най-горещите лета в историята на наблюденията. Продължителните горещи вълни са причинили смъртта на десетки хиляди хора и са лишили растенията от влага, унищожавайки реколти и създавайки условия за мащабни горски пожари.

Климатичните промени, прекомерното потребление и остарялата инфраструктура задълбочават недостига на вода

Водните ресурси на Европа са под нарастващ натиск

Макар необичайно топлите морета да получават сравнително малко внимание, те могат да доведат до загиване на видове, които изграждат жизненоважни местообитания, сред които коралите и макроводораслите. Това нарушава цели екосистеми и може да предизвика масова смъртност сред рибите и морските птици. Морските горещи вълни повишават и опасно високите нощни температури в крайбрежните райони, тъй като океаните се охлаждат по-бавно от сушата.

„Макар по-топлата вода за плуване да звучи привлекателно за плажуващите в по-хладни страни като моята, последиците за морския живот под повърхността са далеч по-сериозни“, коментира пред The Guardian Клеър Бъргин, учен от звеното за климатични анализи към университета „Мейнут“ в Ирландия и съавтор на доклада.

„Това може изцяло да преобрази екосистемите, от които крайбрежните общности зависят за прехраната и доходите си, както и да допринесе за разрушителни екстремни метеорологични явления на сушата.“

Проучването е първото на групата, което разглежда конкретно влиянието на изгарянето на изкопаеми горива върху морските горещини. Учените сравняват наблюдаваните температури на морската повърхност със симулации от климатични модели, за да установят ролята на глобалното затопляне.

Резултатите показват „мащабно разрастване“ на морските горещи вълни през 2026 г. До момента те са обхванали 90% от района на Бискайския залив и крайбрежието на Иберийския полуостров, както и 80% от западната част на Средиземно море. Според учените при хипотетичен климат без причиненото от човека затопляне тези стойности биха били наполовина по-ниски.

Когато влиянието на климатичните промени бъде изключено от изчисленията, очакваният дял на засегнатите от морски горещи вълни площи спада от 70% на 9% в Източното Средиземноморие и от 80% на 30% в Келтския регион.

Отделно изследване, публикувано през януари, установява, че морските горещи вълни водят до по-интензивни валежи на сушата. В световен мащаб около 5–25% от екстремните валежи в крайбрежните райони са съпътствани от морска гореща вълна в близост. При проливни дъждове, повлияни от силно затопляне на морето, количеството на валежите е с 20–30% по-голямо.

Джейми Аткинс от университета в Утрехт не е участвал в новия анализ, но е водещ автор на скорошно изследване на безпрецедентната морска гореща вълна в Северозападна Европа през 2023 г. Според него резултатите потвърждават предишни проучвания, които сочат, че сегашните температурни крайности на континента вече не бива да се смятат за неочаквани. 

Ниски нива на реките ограничават производството на електроенергия, а експерти предупреждават за задълбочаващите се последици от климатичната криза

Рекордни жеги обхващат Централна и Източна Европа и натоварват енергийните системи

По думите му последиците от климатичните промени за европейските морета „вече наистина започват да се усещат“, при това не само в отделни райони.

„Влиянието на моретата върху ежедневието ни не бива да бъде подценявано“, допълва Аткинс.

Европа е най-бързо затоплящият се континент и все по-осезаемо се сблъсква с последиците от замърсяването, което повишава температурите на планетата и за което исторически има непропорционално голям принос. През последните години континентът беше засегнат от поредица катастрофални метеорологични явления, чиято тежест според учените е била засилена от климатичните промени. В същото време редица национални правителства продължават да разширяват добива на замърсяващи горива и да отстъпват от политики за ограничаване на глобалното затопляне.

Мохамед Адау, директор на климатичния аналитичен институт Power Shift Africa, който не е участвал в изследването, определя резултатите като доказателство, че „няма безопасно кътче на планетата в условията на климатична криза“. Той поставя под въпрос разширяването на инфраструктурата за изкопаеми горива в Европа.

„Европа не може с едната ръка да признава научните факти, а с другата да продължава да разширява използването на изкопаеми горива“, подчертава той. „Всеки нов проект за нефт и газ води до още затопляне и доближава екосистемите до граници, отвъд които може да не успеят да се възстановят.“