Воден стрес настъпва, когато използваме 20% от възобновяемите сладководни ресурси, а при 40% той вече се определя като сериозен, според индекса за експлоатация на водните ресурси (WEI+) на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). Днес 30% от европейците и 20% от територията на континента са засегнати от недостиг на вода всяка година, сочат данни на Европейската комисия.

Настоящите високи температури задълбочават водната криза в Европа, тъй като горещините изсушават почвите и намаляват нивата на реките. Зад непосредствения ефект от жегите обаче стои водна система, която вече е под силен натиск. Десетилетия на замърсяване, прекомерна употреба и лошо управление на ресурсите са нанесли щети на водните басейни, оставяйки ЕС с ограничени резерви за справяне с настоящата криза.

През юни 2025 г. ЕС представи Стратегията за устойчивост на водните ресурси, чиято цел е да повиши способността на блока да се справя с недостига на вода. Тя предвижда защита на водния цикъл, насърчаване на икономика, която използва ресурсите по-ефективно, и гарантиране на достъпа до чиста вода на достъпни цени.

„Водата вече не е просто инвестиция в околната среда. Тя е инвестиция в благосъстоянието на хората, продоволствената сигурност на Европа, общественото здраве, икономическата конкурентоспособност и устойчивостта. И ако Европа днес не инвестира достатъчно във водните ресурси, институциите няма да са първите, които ще усетят последствията – това ще бъдат обикновените хора“, казва Томас Баяда, евродепутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите (С&Д) и докладчик на Европейския парламент по Стратегията за устойчивост на водните ресурси.

Рекордно ниските води вече спират реактори, намаляват производството на електроенергия и вдигат рязко цената на товарния транспорт

Пресъхващите реки се превръщат в икономически риск за Европа

Защо водните ресурси на Европа намаляват?

За водния стрес има различни причини. Европа разчита в голяма степен на водата за селското стопанство, промишлеността и производството на енергия, което води до прекомерна експлоатация на ресурсите. Според ЕАОС общото водовземане е намаляло с 14% между 2000 и 2023 г., но ЕС все още използва около 200 000 кубични метра годишно, като в много случаи темпът на потребление надхвърля естественото възстановяване на ресурсите. Това намалява речния отток и запасите от подземни води и оставя по-малко вода в цялата система.

Нововъзникващи индустрии с високо потребление на вода, включително производството на полупроводници и центровете за данни, допълнително ускоряват изчерпването на запасите. Въпреки че повторното използване на отпадъчни води може да намали водовземането, Европа рециклира едва 2,4% от тях.

Континентът губи 23% от пречистената вода заради лошото управление на обществените водоснабдителни мрежи, което допълнително ограничава наличните количества. „В целия ЕС все още губим огромни количества пречистена питейна вода през остарелите тръбопроводи, преди тя изобщо да достигне до чешмите на хората“, предупреждава Баяда.

Докладът на EurEau за 2026 г. показва лек спад на загубите на вода в Европа до приблизително 23,5% спрямо 24% при проучването от 2021 г., но държавите членки все още не инвестират достатъчно в поддръжката на инфраструктурата. Германия е начело с 9 млрд. евро годишно, следвана от Франция с 6,5 млрд. евро, докато Словения инвестира едва около 100 млн. евро.

Засилената урбанизация и миграцията ще увеличат търсенето на вода, особено в Северна и Западна Европа, което налага модернизиране и разширяване на инфраструктурата, посочва Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания (ЕППИ).

Климатичните промени засилват тази тенденция. Температурите в Европа се повишават с 0,56 градуса по Целзий на десетилетие – значително повече от средното за света увеличение от 0,27 градуса, според европейската програма за наблюдение на Земята „Коперник“.

Засушаванията са се увеличили, като през 2024 г. са засегнали 601 193 кв. км територия и са нанесли щети на 33 518 кв. км гори и 87 567 кв. км земеделски площи. Според ЕАОС до 2050 г. сушите ще стават по-интензивни, което ще увеличава изпарението на водата.

С намаляването на запасите проблемът със замърсяването също се задълбочава, ограничавайки количеството чиста вода, която може да се използва.

„Качеството на подземните води може да бъде засегнато от климатичните промени заради взаимовръзката между замърсяването и прекомерното водовземане. Например, ако от даден водоносен хоризонт се извлича прекалено много вода, концентрацията на хранителни вещества и химикали може да се увеличи, тъй като замърсителите ще бъдат по-слабо разредени“, обясняват от ЕАОС пред Euronews.

Корабният транспорт също е затруднен от безпрецедентно ниските нива на реката. Плавателните съдове са принудени да намалят значително товарите си, за да избегнат засядане, което прави превоза много по-бавен и по-скъп

Пресъхналият Дунав подари на българските археолози кости от мамут, но затвори цяла АЕЦ в Унгария

Стратегията за устойчивост на водните ресурси

„Стратегията за устойчивост на водните ресурси променя едно много важно нещо – начина, по който мислим за водата“, казва Баяда.

Документът има за цел да гарантира водоснабдяването на Европа в дългосрочен план чрез повече от 50 мерки. Специален инструмент следи изпълнението им, като към момента три вече са завършени.

Стратегията разглежда проблемите с прекомерното водовземане и деградацията на почвите чрез мерки за опазване на количеството и качеството на водните ресурси. Предвиденият механизъм „sponge facility“ цели да възстанови способността на екосистемите да задържат, пречистват и освобождават вода, като едновременно с това подпомага биоразнообразието. Общи показатели за недостиг на вода и системи за ранно предупреждение ще следят наличните ресурси и риска от суша, за да подобрят готовността за подобни ситуации.

За гарантиране на качеството стратегията предвижда намаляване на замърсяването на водите и отстраняване на замърсители от питейната вода с цел защита на общественото здраве. По-стриктното прилагане на Рамковата директива за водите трябва да подобри екологичното състояние на реките и езерата.

Принципът „ефективността на първо място“ цели изграждането на икономика, която използва водата по-разумно и ограничава загубите, преди да се прибягва до нови източници като обезсоляването.

ЕС си поставя за цел да подобри ефективността при използването на водата с 10% до 2030 г. чрез повторна употреба в селското стопанство, промишлеността и общественото водоснабдяване. Предвижда се ограничаване на потреблението в чистите промишлени и цифрови сектори чрез по-добро планиране, намаляване на течовете и загубите в обществените водоснабдителни мрежи и засилване на контрола.

Планът за цифровизация на водния сектор модернизира управлението чрез инструменти, базирани на данни – интелигентни измервателни уреди, прогнози с изкуствен интелект, сателитно наблюдение на влажността на почвата, цифрови системи за напояване и технологии за откриване на течове.

Според Баяда целта от 10% е силен политически сигнал, но не и крайна цел. Климатичните промени засягат европейските региони по различен начин, затова една обща цел не може да бъде подходяща за всички. Той призовава за специфични цели за отделните сектори и речни басейни, които да отчитат различните начини на използване на водата и рисковете в селското стопанство, промишлеността, общественото водоснабдяване и енергетиката.

Ниски нива на реките ограничават производството на електроенергия, а експерти предупреждават за задълбочаващите се последици от климатичната криза

Рекордни жеги обхващат Централна и Източна Европа и натоварват енергийните системи

Последният стълб на стратегията насърчава използването на продукти с по-ниско потребление на вода чрез Регламента за екодизайн и подкрепя ценообразуване, което отчита количеството използвана вода и платежоспособността на потребителите. Целта е да се гарантира справедлив достъп и да се насърчат по-разумни навици за пестене на ресурса. Държавите членки трябва да информират гражданите за състоянието и управлението на националните водни ресурси, за да насърчават общественото участие в изготвянето на плановете.

Според Баяда инвестицията от 15 млрд. евро на Европейската инвестиционна банка в изпълнението на стратегията е „много важна стъпка, но не е достатъчна спрямо мащаба на водните предизвикателства пред Европа“.

По думите му устойчивостта на водните ресурси означава семействата да продължат да имат течаща вода, а земеделските производители да могат да произвеждат храна въпреки по-продължителните засушавания. Затова Баяда настоява за специален бюджет за устойчивост на водните ресурси и за запазване на водата като приоритет в следващата многогодишна финансова рамка на ЕС.

Кои държави са най-силно засегнати?

Южна Европа остава най-сухият регион. Горещият и сух климат увеличава търсенето на вода, най-вече в селското стопанство, което кара региона да използва по-голямата част от сладководните си ресурси, а през най-горещите месеци – практически всички налични количества.

През 2023 г. недостигът на вода засяга 28% от територията и 32% от населението на Европа, сочи докладът на ЕАОС за 2025 г. В Южна Европа 30% от населението е изложено на постоянен воден стрес, като делът нараства до 70% през лятото, когато потреблението за туризъм, селско стопанство и обществени нужди се увеличава.

В отговор регионът извлича големи количества невъзобновяеми древни подземни води, което допълнително натоварва подземните запаси.

Кипър и Малта са най-силно засегнати. Последните данни показват, че през 2023 г. Кипър е използвал 92,1% от сладководните си ресурси, а Малта – 66,7%, като и двете държави значително надхвърлят прага от 40% по индекса WEI+.

Между 2020 и 2024 г. въздействието на сушата в Кипър се е увеличило до 12,9% от територията на страната, а в Малта – до 57,1% спрямо 6,5% през 2020 г., според ЕАОС.

Рекордните изгорели площи във Франция и Испания показват как климатичната криза променя характера на огнените бедствия на континента

Европа навлиза в нова ера на мегапожарите, които горят с мощта на „атомни бомби“

За да се справи с недостига, Кипър използва повторно почти 100% от отпадъчните си води, докато в Малта делът е едва 5–10%. И двата острова са разширили съоръженията си за обезсоляване, които осигуряват почти цялото им количество питейна вода.

Северна и Централна Европа са изправени пред различен тип натиск върху водните ресурси, но остават под прага за воден стрес според WEI+. През 2023 г. стойността на индекса е 0,3% в Швеция, 4,4% в Германия и 8% в Полша, като основният фактор е търсенето на вода от промишлеността и енергетиката.

Според ЕАОС преминаването към по-ефективни охладителни системи и горива, внедряването на технологични иновации и използването на отпадната топлина от електроцентралите биха могли да намалят водовземането с до 95%.

Какво означава недостигът на вода за хората?

Производството на електроенергия представлява 33% от общото водовземане.

„Ниският речен отток може да засегне зависимото от вода производство на електроенергия в топлоелектрически и атомни централи или водноелектрически съоръжения, както и да намали дълбочината на свободно течащите реки, което се отразява на вътрешното корабоплаване“, обясняват пред Euronews от ЕАОС.

Електроцентралите могат да намалят производството или да спрат напълно, което се отразява на енергийните доставки за гражданите и промишлеността, както се случва в момента в Унгария и Румъния. В Швеция атомната електроцентрала „Рингхалс“ е принудена да преустанови работа през юли 2018 г., когато температурата на морската вода достига 25 градуса по Целзий.

Селското стопанство използва 31% от водата в Европа. Недостигът води до по-слаби реколти, излага земеделските производители на здравни и икономически рискове и нарушава веригите за доставка на храни. Според ЕППИ загубите на реколта вече са се увеличили с повече от 30% през последното десетилетие спрямо прогнозните тенденции. Това може да доведе до дългосрочно поскъпване на храните.

За общественото водоснабдяване се използват 21% от общо водовзетите количества. Именно тук гражданите усещат най-пряко последиците от недостига, тъй като националните власти ограничават използването на вода за дейности като миене, санитарни нужди, готвене и градинарство.

Ново проучване показва, че рекордните горещини ускоряват изсушаването на почвите и водните ресурси на континента

Климатичната криза прави екстремните суши все по-вероятни в Европа

Ограниченията засягат по-силно средиземноморските региони, където туристите увеличават потреблението до между 300 и 2000 литра на човек дневно в сравнение със 125 литра при местните жители, според ЕАОС.

„Докато големите градове обикновено разполагат с планове за готовност при суша и дават приоритет на снабдяването с питейна вода, по-малките общини и домакинствата, които разчитат на частни кладенци, често са по-уязвими при недостиг. В някои държави значителна част от населението зависи от частни водоизточници, които са по-слабо регулирани и по-уязвими при недостиг на вода“, посочват от ЕАОС.

Промишленото производство използва 14% от общото количество вода в ЕС. Недостигът нарушава работата на сектори с високо потребление, като стоманодобива, хартиената и хранително-вкусовата промишленост, и може да доведе до временно спиране на производството.

Това намалява приходите на компаниите, затруднява изплащането на заемите им и може да предизвика нестабилност в банковата система. Европейската централна банка установява, че 34% от бизнес кредитите в еврозоната финансират отрасли с висока зависимост от водните ресурси.