В Германия енотите често оправдават репутацията си на закононарушители. Наричани „бандити“ заради характерната черна ивица около очите, те редовно попадат в новините, след като проникват в големи болници, зоологически градини и електроцентрали и оставят след себе си следи от разрушения.

„Те са наистина умни и могат да се покатерят почти навсякъде“, казва пред BBC екологът Берит Михлер от германския институт „Тюнен“. За някои хора енотите са се превърнали в „умни, хитри и зли животни“.

Според учените обаче е време митовете за енотите в Германия да бъдат отделени от фактите. Градската легенда гласи, че животните са пренесени в страната от нацисткия командир и военнопрестъпник Херман Гьоринг. Архивни проучвания и съвременни екологични изследвания обаче разказват друга история – такава, която представя по-справедливо тези харизматични и приспособими животни, способни да се чувстват еднакво добре както в отдалечени гори, така и в градски дворове.

Характерното розово оперение на птиците не е вродено, а се дължи на специфичната им диета, богата на каротеноиди. Експерти обясняват биологичния механизъм зад оцветяването им и защо алтернативни пигменти не могат да ги направят сини

Защо фламингото е розово и възможно ли е някога да стане синьо?

Истинската история за появата на енотите в Германия

Дълго време се смята, че енотите в Германия имат мрачно минало, започнало в района на град Касел в централната част на страната, където днес животните са част от ежедневието.

„Сред туристическите гидове, местните политици и голяма част от населението беше широко разпространена версията, че самият Херман Гьоринг е наредил енотите да бъдат пуснати на свобода“, посочва Еберхард Лайхт, бивш ръководител на горското управление във Фьол, Централна Германия. „Някои хора дори вярваха, че Гьоринг лично е присъствал.“

Въпреки че местните служители в горското стопанство поставят тези истории под съмнение, версията бързо се разпространява. Когато слухът стига чак до Ламанша, „енотите попаднаха и в заглавията на британската таблоидна преса“, спомня си Лайхт.

Той решава да провери архивите, за да установи какво всъщност се е случило. Открива, че действително е подадено заявление до пруската ловна служба за пускането на две двойки северноамерикански еноти край Едерзее – язовир близо до Касел – с цел „обогатяване на фауната“. Заявлението е внесено по времето, когато Гьоринг отговаря за горското стопанство и лова, но Лайхт не открива доказателства той да е участвал лично.

„Никъде няма данни политици – включително Гьоринг като член на правителството на нацисткия Райх – да са оказали влияние върху решението“, уточнява Лайхт. „Документите ясно показват, че целият процес е бил чисто административен въпрос.“

В крайна сметка архивното проучване на Лайхт разкрива, че енотите са пуснати на свобода още преди заявлението да бъде подписано. Според документите една сутрин през април 1934 г. животните са освободени от две клетки на южния бряг на Едерзее край Фьол, на около 50 км югозападно от Касел. Оттам популацията им започва непрекъснато да расте.

Днес Касел е наричан „столицата на енотите в Европа“, като се смята, че само в града живеят около 30 000 от тези животни.

Хранейки се с мъртви и умиращи животни след преминаването на тропически циклони, тигровите акули ограничават разпространението на патогени и подпомагат функционирането на морските екосистеми

Ураганните санитари на океана и тяхната незаменима роля за баланса в природата

Еноти на свобода

Енотите край Едерзее са първите, които правят несигурни стъпки в дивата природа на Европа. Скоро обаче ги последват и други.

Когато Франц започва да изследва енотите през 2011 г., той вече знае за още едно предполагаемо освобождаване на животни в последните дни на Третия райх, когато съюзнически бомбардировачи поразяват ферма за кожи в Бранденбург.

Франц иска да установи дали днешната популация действително произхожда само от тези две малки първоначални групи. Толкова ограничен брой животни би могъл да доведе до сериозни генетични аномалии с увеличаването на популацията заради близкородствено размножаване.

След като анализира ДНК проби от повече от 400 енота от различни части на Германия, Франц открива доказателства за още две значителни освобождавания. Те са дали началото на популации с различен генетичен състав в източната провинция Саксония, близо до чешката граница, и в планината Харц в Северна Германия.

Известно е, че германската популация постепенно преминава националните граници, като са документирани случаи на навлизане на животните в Нидерландия, Чехия и Швейцария. Между 90-те години на XX век и 2018 г. популацията в Централна Европа се увеличава с 300%, а енотите завземат нови територии както в градовете, така и в горите. Те са откривани чак в Испания, Швеция и Гърция. Продължават и случаите на бягство от плен в различни части на Европа, включително от италиански зоопарк в началото на XXI век.

„Като цяло са доста добри в бягството“, отбелязва Франц. 

Нови изследвания показват, че влажните зони, създадени от гризачите, могат да ограничат разпространението на пламъците и да подпомогнат възстановяването на екосистемите

Там, където има бобри, огънят губи силата си

Наистина ли са „напаст“?

Където се появят еноти, обикновено следва известна доза хаос. В Германия те дори са се добирали до греяно вино, продавано на коледните базари. В един случай животно било забелязано да залита из Ерфурт „очевидно пияно“, пише Deutsche Welle.

Енотите имат и неприятния навик да създават общи места за изхождане, обяснява Арне Йернельов, експерт на ООН по екологични катастрофи, който е писал за дългосрочните последици от инвазивните видове. „А това, разбира се, не е особено приятно, ако въпросното място се окаже таванът на къщата ви.“

С увеличаването на популацията им до два милиона в Германия медиите започват да наричат енотите инвазивна „орда“, „напаст“ и група „малки гангстери“, отговорни за имуществени щети за хиляди евро.

Хората обаче може би твърде бързо са приели, че разрушенията, които енотите причиняват в градовете, означават, че те са бедствие и за местната дива природа. Според Михлер, що се отнася до вредите върху местните видове, енотите са обвинявани за нещо, за което има твърде малко доказателства.

Михлер ръководи десетгодишен изследователски проект в националния парк „Мюриц“ – най-мащабното и продължително европейско теренно проучване от този тип. Заключението ѝ е, че няма доказателства енотите да представляват значителна заплаха за местното биоразнообразие в Германия. Някои природозащитници дори твърдят, че наличните екологични данни не подкрепят определянето на енота от ЕС като инвазивен вид.

Екологичното въздействие на енотите в Европа остава слабо проучено, подчертава Михлер. „Винаги имаме нужда от някого, когото да обвиним за всичко лошо на света“, коментира тя. „Тук, в Германия, се разпространяват много нелепи истории за енотите, без зад тях да стоят достатъчно реални изследвания. Това е голям проблем.“

В Германия обаче продължава сериозният спор за мащаба на екологичното въздействие на енотите, казва пред BBC Вера Хек, изпълнителен директор на Федералната асоциация на организациите за спасяване на диви животни.

Способността на енотите да се катерят и плуват означава, че те могат да достигнат почти навсякъде. В САЩ, където видът е местен, увеличаването на броя на енотите в някои райони е свързано с намаляване на популациите на пойни птици. Европейски изследвания показват, че те се хранят с яйца на водолюбиви птици и с редките европейски блатни костенурки. Освен това могат да пренасят паразити, опасни за хората.

Случайна среща в Боливия променя представите за една от най-неуловимите представители на семейство Котки

Учени откриват нов вид загадъчна дива котка в Андите

Животно, което разделя общественото мнение

През последните години някои учени полагат усилия енотът да бъде изваден от списъка на ЕС с инвазивни видове, посочва Михлер, но германските ловни организации се противопоставят. В повечето германски провинции ловът на еноти е разрешен целогодишно, а броят на убитите животни се е увеличил четири пъти от 2005 г. насам и вече надхвърля четвърт милион годишно.

Торстен Райнвалд, говорител на Германския ловен съюз, твърди, че някои научни изследвания противоречат на резултатите от проучването в националния парк „Мюриц“ и установяват отрицателно въздействие върху местното биоразнообразие. Райнвалд се позовава на изследване на университета „Гьоте“ във Франкфурт, според което енотите се хранят със земноводни и техните яйца.

Общественото мнение остава разделено, отбелязва Хек. За някои енотите са вредители, с които най-добре могат да се справят ловците. Такава е съдбата и на злополучния пиян енот от Ерфурт, който по-късно е застрелян. Други ги намират за толкова симпатични, че в много градове хора редовно ги хранят през нощта.

Каквото и да е отношението към тях, енотите са в Германия и няма да си тръгнат. Общата им численост продължава да се увеличава, а находчивите бозайници навлизат в нови райони.

В Касел организацията на Хек се застъпва за стерилизиране на енотите и последващото им връщане в природата в съчетание с други мерки, сред които лов и поставяне на огради, които да не позволяват на животните да навлизат в защитени територии, където биха могли да застрашат редки видове. Тя се надява подобен баланс да даде възможност на хората в Германия да съжителстват с енотите, без да им отстъпват напълно територията си.