Рекордни горещи вълни и оскъдни валежи подхраниха безпрецедентни горски пожари, които опустошават части от Франция и Испания и засега не показват признаци на отслабване.

Стотици хиляди души бяха принудени да напуснат домовете си в една от най-мащабните евакуации в Европа след Втората световна война.

Европейската комисия активира механизма си за спешно реагиране в подкрепа на двете държави, докато кадри с гъсти облаци дим и неконтролируеми пламъци показват мащаба на разрушенията.

Капацитетът на ЕС за борба с пожарите обаче трудно успява да се справи с нарастващата интензивност на бедствието. До момента огънят е изпепелил над 80 000 хектара в Испания и 42 000 хектара във Франция.

В неделя един от пожарите във Франция се разрасна до такава степен, че димният му стълб се превърна в гръмотевична буря. Мълниите удариха земята и запалиха нови огнища извън първоначалния пожар. Според Associated Press буреносният облак е създал и „силни, непредсказуеми ветрове“, способни да насочат пламъците в нови посоки.

Спасени животни разчистват леснозапалимата растителност и създават естествени противопожарни просеки в Каталуния

Магарета „огнеборци“, които пазят испанските гори от пожари

Как екстремните горещини подхранват пожарите?

Опасенията от нови огнища нарастват, тъй като голяма част от Европа се подготвя за още по-екстремни горещини. Дори няколко дни с високи температури могат значително да увеличат риска от горски пожари. Причината е, че влагата в тревите, храстите и останалата растителност се изпарява, което ги прави много по-лесно запалими.

След като растителността изсъхне, дори малка искра – например от барбекю или незагасена цигара – може да предизвика мащабен пожар, който бързо да се разпространи.

Почвите, пресушени от сушата вследствие на горещите вълни, допълнително влошават ситуацията, тъй като правят пожарите по-трудни за овладяване.

Въпреки това едно животно, което някога е било масово избивано заради месото си и е смятано за вредител, може да се окаже неочакван съюзник в борбата с тези бедствия.

Могат ли бобрите да помогнат срещу горските пожари?

През есента на 2020 г. в пресъхналите от сушата гори на Колорадо избухва пожар. Подхранван от силни ветрове, той преминава през националния парк „Роки Маунтин“, затваря основни пътища, унищожава стотици домове и покрива района с гъст дим.

Пожарът, известен като East Troublesome, изпепелява близо 200 000 акра, превръщайки се в един от най-големите в историята на щата, и отнема живота на двама души.

След бедствието въздушните снимки показват огромни площи, превърнати в пепел. Сред опустошението обаче ясно се откроява зелен пояс, който почти не е засегнат от огъня – благодарение на бобрите.

Бобрите строят язовири, прокопават канали и превръщат малките потоци в широки влажни зони. Това помага растителността да остане зелена дори по време на продължителни суши.

Тези животни са изключителни строители и бързо могат да свършат онова, над което хора, оборудвани с техника, биха се мъчили доста време

За всеки проблем има по един бобър. Как квартал в Лондон спря наводненията с естествени диги

Когато възникне пожар, зелената растителност около бобровите езера се възпламенява много по-трудно от околните пресъхнали терени, пише Euronews.

Експерти обясняват, че пожарите обикновено следват пътя на най-малкото съпротивление и преминават през сухата растителност, вместо да се разпространяват през влажните зони около язовирите.

Така се създават естествени убежища за животни, които трудно могат да избягат от огъня, включително жаби, дребни бозайници и риби.

Какво показват проучванията?

През 2020 г. изследване със символичното заглавие Smokey the Beaver анализира данни за растителността след пет големи горски пожара в западната част на САЩ, за да оцени доколко бобрите могат да изграждат устойчиви на климатичните промени екосистеми.

Резултатите показват, че районите около бобровите язовири остават „относително незасегнати“ в сравнение с териториите без гризачите. Средно състоянието на растителността в зоните без бобри се влошава около три пъти повече по време на пожарите.

По-късно проучване, публикувано миналата година в National Library of Medicine, моделира потенциалния ефект от бобрите в планинската верига Сиера Невада в Калифорния – регион с висок риск от суши и пожари.

Изследователите установяват, че 51% от потенциала за изграждане на боброви язовири все още е запазен спрямо историческите нива и че значителен потенциал съществува във всички водосборни басейни.

Според оценките бобровите язовири могат да задържат общо 120 милиона кубически метра повърхностни води и да създадат около 2200 квадратни километра естествени зони, устойчиви на пожари, в районите с най-висок риск.

Разказ за един от най-впечатляващите европейски зоопаркове и затова как истинското уважение към животните започва от разстояние.

В погледа на една пантера: Онова, което не можем да укротим

Авторите отбелязват, че местата, където бобрите могат да донесат най-големи ползи за задържането на вода и ограничаването на пожарите, често съвпадат с водосбори, изложени едновременно на висок риск от суша и пожари.

Дори в райони, където подобни бедствия са по-малко вероятни, възстановяването на популациите от бобри вероятно ще донесе сходни ползи.

Могат ли бобрите да възстановят опожарените терени?

След като установяват, че бобрите могат да ограничават разпространението на пожарите, учени започват да проучват дали те могат да помогнат и за възстановяването на екосистемите след бедствие.

Миналата година изследователи в планините западно от Форт Колинс, Колорадо, изграждат изкуствени боброви язовири върху опожарени терени, за да изследват как влажните зони влияят върху възстановяването на природата и качеството на водата.

„За нас това е напълно нова територия“, коментира пред Euronews ръководителят на проекта Тим Фигъл, докторант в Държавния университет на Колорадо.

Горските пожари правят почвата нестабилна и намаляват способността ѝ да поема дъждовната и снеготопящата се вода. Това увеличава повърхностния отток и риска от наводнения. Липсата на растителност означава също, че повече наноси и отломки се пренасят надолу по течението, което влошава качеството на водата и натоварва пречиствателните системи.

Изследователите се надяват, че изкуствените язовири ще забавят водния поток и ще позволят на водата да се разлива по заливните тераси. Когато течението се забави, наносите се утаяват на дъното, вместо да бъдат отнасяни надолу по реката.

Фигъл проучва и дали този процес може да задържи повече въглерод и азот в горните части на водосборите, вместо те да достигат до по-ниските течения, където могат да нарушат водните екосистеми или да предизвикат цъфтеж на водорасли.

Първоначалните резултати сочат, че бобровите язовири подобряват качеството на водата, но учените тепърва оценяват дали подобен подход може да бъде приложен в голям мащаб.

Учени откриват стотици фосили и останки от непознат досега вид в дълбините на Индийския океан

Подводно гробище хвърля нова светлина върху еволюцията на клюномуцунестите китове

Завръщането на бобрите в Европа

Някога преследвани почти до изчезване, бобрите преживяват впечатляващо възстановяване през последните десетилетия благодарение на по-строгата правна защита и природозащитните програми.

Между 1960 и 2016 г. популацията на европейския бобър (без Русия) се е увеличила с около 16 000%, достигайки над 1,2 милиона животни.

Ареалът на вида също се разширява значително – с около 835% между 1955 и 2020 г. Това означава, че на континента ще се появяват все повече естествени противопожарни прегради, наред с други ползи като по-добра защита от наводнения и по-чиста вода.

През 2023 г. бобрите бяха върнати в националния парк Кернгормс в Шотландия, който в момента е затворен за посетители заради продължаващ пожар.

„Тъй като горските пожари стават все по-чести и по-интензивни в резултат на климатичните промени, значението на местообитанията на бобрите не бива да бъде подценявано“, посочва организацията Rewilding Europe.