Когато учениците в Китай се връщат в класните стаи този месец, едно заглавие в новия списък със задължителна литература привлича сериозно внимание – английският роман от XIX век „Джейн Еър“ на Шарлот Бронте.

Класиката, публикувана за пръв път през 1847 г., която се превръща в символ на женската независимост и стремежа към лична свобода, на пръв поглед изглежда необичаен избор за образователната система на Китай, където учебното съдържание е строго контролирано от държавата.

Въпреки това китайските власти открояват в романа друго послание – за любовта, характера и ценностите. Според CNN това е особено важно в епоха, когато социалните мрежи и онлайн развлеченията все повече влияят върху възприятията на младите хора за човешките взаимоотношения.

Според китайския държавен вестник Beijing Daily романът може да предложи противовес на повърхностните представи за външен вид и богатство, които според изданието се разпространяват все по-широко в дигиталната среда.

От мафия милиардери в микродрами до „Джейн Еър“

През последните години онлайн романите и т.нар. микродрами се превърнаха в огромна част от развлекателната индустрия в Китай. Сред най-популярните сюжети са истории за демонстративно богатство, предателства, отмъщение, милиардери с мрачно минало, разбити връзки и любовни триъгълници.

Успехът на този формат обаче привлича и вниманието на китайските регулатори. През юни органът, който контролира радио- и телевизионното съдържание в страната, стартира кампания срещу произведения, определени като „вредни“ и нискокачествени, които според властите популяризират изкривени представи за любовта, отношенията и брака, отбелязва CNN.

На този фон „Джейн Еър“ е представена като съвсем различен модел. Романът проследява историята на осиротялата Джейн, която преминава през бедност, самота и множество изпитания, опитвайки се да изгради независим живот, преди отношенията ѝ с богатия Едуард Рочестър да се превърнат в централна част от историята.

Според Beijing Daily четенето на подобна литература може да помогне на 14-годишните ученици да изградят по-здравословни ценности в период, в който започват да изпитват първите си романтични чувства, но все още нямат достатъчно житейски опит.

„Франкенщайн“, „Джейн Еър“ и „Снежанка“ през призмата на пола: „Лудата на тавана“ и зараждането на феминистката литературна критика

Всъщност „Джейн Еър“ далеч не е непозната книга за китайската аудитория.

Първият китайски превод на романа се появява през 1925 г., а през следващите десетилетия произведението е преиздавано многократно и адаптирано за театър и кино. Британската библиотека също отбелязва дългогодишната популярност на сестрите Бронте в Китай и особено силното присъствие на „Джейн Еър“ в местната култура.

През 1979 г., малко след края на бурния период на Културната революция, британска филмова адаптация на романа достига и до китайските киносалони.

„Джейн Еър“ отдавна се възприема от много китайски читатели като символ на съпротива срещу социалното потисничество и стремеж към достойнство и независимост. Книгата от години е призната част от литературния канон на управляващата Китайска комунистическа партия. Затова включването ѝ в новата учебна програма има историческа логика. Днешният контекст обаче е по-сложен.

Романът традиционно се разглежда като едно от важните произведения в историята на женската литература, но влиза в китайските учебни програми в момент, когато някои форми на феминистки активизъм и публични дискусии за правата на жените в страната са подложени на засилен контрол, отбелязва CNN.

Сложното емоционално наследство на „Брулени хълмове“ – защо класиката остава силно неразбрана?

Това поражда въпроси и сред родители.

Някои поставят под въпрос дали съвременните китайски тийнейджъри, израснали в по-комфортна среда, могат да се идентифицират с житейските трудности и моралните дилеми в романа. Майка споделя в платформата Xiaohongshu, че синът ѝ се е запитал дали книгата насърчава момичетата да позволяват на любовта да определя решенията им.

За него решението на Джейн да се омъжи за Рочестър, който вече е загубил зрението си, изглежда като неизгодна сделка, а не като романтичен идеал. Други обаче смятат, че подобни въпроси подкрепят включването на романа в учебната програма.

Цин Шъуън, наскоро завършила китайска литература в Пекин, разказва пред CNN, че присъствието на класическо произведение като „Джейн Еър“ в основното образование е необходимо.

Според нея китайската образователна система поставя изключително силен акцент върху знанията, оценките и академичните постижения, но отделя много по-малко внимание на теми като любовта, характера и емоционалното развитие. Самият роман обаче не е лишен от критики.

През последните години литературоведи и изследователи все по-често обсъждат начина, по който Бронте представя първата съпруга на Рочестър – Берта Мейсън, която в произведението е държана заключена и е описвана като психически нестабилна.

Балове, бракове и бюджети: Как Джейн Остин изпревари Милтън Фридман и други икономически умове

Ян Хайжун, изследовател по социология в университета „Цинхуа“ в Пекин, обяснява пред CNN, че вижда проблеми както в образа на т.нар. „луда жена на тавана“, така и в колониалните теми, заложени в романа. Според нея съществува риск учениците просто да приемат посланията на произведението, без да анализират критично по-проблематичните му аспекти.

Ян поставя под въпрос и доколко е подходящо романът да бъде представян пред ученици в прогимназиална възраст като пример за дълбока или идеална романтична любов. Така „Джейн Еър“ се оказва едновременно класика за независимостта и личното достойнство, история за любовта и произведение, което днес се чете през съвсем различна чувствителност към пола, психичното здраве и наследството на колониализма.

Включването на романа е само част от по-мащабна ревизия на учебниците в Китай.

Новите издания, въведени през септември, са преработени в рамките на дългогодишните усилия на китайските власти образователната система да отразява основните ценности, насърчавани от Китайската комунистическа партия, пише CNN.

През последните години историята на партията, традиционният китайски морал и правната система на страната придобиват все по-голяма роля в деветгодишното задължително образование.

През 2021 г. властите въведоха и специална серия учебни материали, посветени на политическите идеи на китайския лидер Си Дзинпин за „социализма с китайски характеристики за новата ера“.

Промените през тази година не се ограничават до „Джейн Еър“.

Те включват премахване на текстове за творческото мислене и добавяне на материали за изграждане на „всестранно развити социалистически строители“, както и истории за китайски успехи в спорта и космическите технологии, според CNN.

Така английска литературна класика на почти 180 години става част от по-широкия въпрос как Китай възнамерява да възпитава следващото поколение – не само какво да знае, но и как да разбира любовта, успеха и своето място в обществото.