Отбелязваме 175 години от публикуването на класическия роман „Моби Дик“ на американския писател Херман Мелвил. Историята за сблъсъка между човек и кит обаче повдига по-сериозен въпрос – защо хората дълго време са се страхували от тези величествени морски създания?

Шотландската писателка и журналист Елизабет Сулис Ким разглежда тази еволюция в новата си книга The Book of Beasts Reclaiming Animal Wisdom, публикувана през август тази година.

В свой материал за BBC тя анализира емоционалната история на отношенията между хората и животните, както и влиянието на литературата върху отношението което имаме към тях.

„В много отношения съвместното ни бъдеще с дивата природа изглежда мрачно на фона на спада на животинските популации със 73% между 1970 и 2000 г. Въпреки това отношенията ни с едно конкретно създание – китът – трябва да ни дават надежда“, посочва писателката.

Тя припомня, че в древността и Средновековието тези бозайници са били сравнявани с морски чудовища и дори демони, докато днес са животни, които хората масово искат да защитят.

Появата на „Моби Дик“ бележи важен момент в тази обществена трансформация. В средата на 19-и век, по времето на Мелвил, китоловът е значима търговска индустрия. Моряците рискуват живота си, за да добиват китова мас, използвана за смазване на машини и осветление в бързо растящите градове.

Да говориш езика на китовете: Как AI успява да преведе гласа на дивата природа?

Ким отбелязва, че страхът от китовете е засилен от реални инциденти, като трагедията с китоловния кораб „Есекс“, потопен от кашалот през 1820 г. Тази история е основното вдъхновение за романа на Мелвил. Писателката подчертава, че вероятността за подобен сблъсък е почти нулева и в историята са документирани само около пет такива случая. Днес науката ги обяснява по-скоро като случайни сблъсъци или самозащита, но Ким подчертава, че страховете на хората рядко са рационални.

В анализа си шотландската авторка разглежда героя на Мелвил, капитан Ахав, чиято обсесия по Белия кит го води към сигурна гибел. За Ахав китът е символ на хаоса и жестокостта.

„В действителност може би ужасът, който човекът изпитва към кита, е по-скоро свързан с потиснатия страх от собствената му уязвимост“, пише Сулис Ким за BBC. Тя обяснява, че Мелвил използва образа на древното морско чудовище Левиатан, за да покаже как животните често стават проекция на човешкия страх от неизвестното.

„Хилядолетия наред сме свързвали убиването на зверове с героизъм и тези наративи трудно се променят. Черно-бялата категоризация на добро и зло обаче е примамливо бягство от двусмислието, което Мелвил и Моби Дик категорично отхвърлят“, коментира журналистката.

Подводно гробище хвърля нова светлина върху еволюцията на клюномуцунестите китове

Новият имидж на китовете

Две поколения след пика на лова на китове отношението към тези животни е променено. Икономиката се трансформира и комерсиалният лов на китове е силно ограничен, макар че страни като Норвегия, Исландия и Япония все още го практикуват. Страхът и икономическата експлоатация отстъпват място на възхищението.

Според Ким важен момент в науката настъпва през 1967 г., когато американският биолог Роджър Пейн записва песента на китовете. Днес изследователите разполагат с доказателства за сложната им комуникация и дори регистрират прояви на алтруизъм между видовете, при които гърбати китове спасяват други морски бозайници от хищници. Авторката припомня и скорошни инциденти с косатки край бреговете на Испания и Португалия. Въпреки че социалните мрежи ги нарекоха „въстание“, учените категорично отхвърлят идеята за умишлена враждебност от страна на животните.

В заключение Елизабет Сулис Ким обобщава посланието на книгата си така: „Мелвил ни показа как сами създаваме своите чудовища от страха и вината, които потискаме в самите нас. Едва когато погледнем отвъд собствените си проекции, може би най-накрая ще успеем да зърнем истинската дълбочина на тези животни.“